Определение № 1177 от 17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №850/12.12.2013 год., постановено по в. гр.д.№944/2013 год. на ОС [населено място], с което е потвърдено решение №1262/05.07.2013 год. по гр.д. №1489/2013 год. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” [населено място] иск за обявяване недействителността на Допълнително споразумение за промяна на трудово правоотношение № 14/13.02.2013 год., както и исковете за отмяна на заповед №23/12.03.2013 год., с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Д., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел” и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 1 700 лв., по касационна жалба на Д. С. Д. чрез адв. Ст. С.. Към касационната жалба е представено и Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал осем броя материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с твърдяната от него недействителност на представеното допълнително споразумение и нейното установяване в процеса. Като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване е визирано това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК Като условие за допустимост на касационното обжалване законът изисква комулативното наличие на две предпоставки: Формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /. Липсата на една от двете предпоставки е основание касационното обжалване да не бъде допускано. В случая касаторът само бланкетно е посочил като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК без да обоснова защо посочените от него въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, каквото е изискването на този критерий. Съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК това основание е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Без да се навлиза в обсъждане на поставените въпроси в това число дали същите отговорят на посочените изисквания за правен въпрос, следва да се изтъкне, че касаторът не е обосновал с какво поставения въпрос би допринесъл за точното приложение на закона и развитие на правото в аспекта на направеното разяснение. Последното обосновава извода, че касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.