Определение № 625 от 16.07.2020 г. на ВКС по д. № 1376/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. Ц. срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. №436/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Й. Ц. срещу А. Котали и касатора иск по чл.26, ал.2, пр.5, вр. с чл.17 ЗЗД, като е разкрита относителната симулация на договор за продажба на недвижим имот, сключен между ищцата и ответницата / които са сестри/ с нот. акт №154/17.12.09 г. – договорът за продажба е признат за нищожен като привиден и за действителен е обявен прикритият договор за дарение на имота между страните. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора: 1. Кой трябва да докаже датата на обратното писмо, когато то е подписано от страните по сделката, но не и от съпруга на купувачката, който не е участвал в нотариалното изповядване на сделката /продажбата/и това обратно писмо е прието като начало на писмено доказателство по см. на чл.165, ал.2 ГПК; същото доказва ли при условията на пълно доказване по отношение на неподписалия го съпруг симулативната и прикритата сделка или предполага само вероятност на твърденията за привидност? Кой носи доказателствената тежест за пълно и главно доказване чрез ангажиране и на гласни доказателства в хипотезата на чл.165, ал.2 ГПК – ищецът, който твърди симулацията или ответникът, който я оспорва? Възможността неподписалият договора и обратното писмо съпруг да ползва всички доказателства освобождава ли подписалият ги съпруг от тежестта за пълно и главно доказване на твърдяната симулация и прикрития договор? Може ли страната, оспорваща симулацията да използва в тази насока не само гласни, но и писмените доказателства, приети по делото? Длъжен ли е съдът при мотивиране на решението си да прецени всички правнорелевантни факти, да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства, възражения и доводи на страните и да се мотивира, ако изключва някои от тях, без да ги изолира? Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона, с оглед промяна и осъвременяване на съдебната практика при промените в законодателството и обществените условия, следния правен въпрос: Каква е доказателствената стойност на представения документ – обратно писмо, което няма достоверна дата, подписано е само от единия съпруг, участвал при извършване на сделката и от другата страна по нея и е представен с исковата молба след влошаване на отношенията между съпрузите или след прекратяване на брака им? Достатъчен ли той е за пълно доказване по отношение на неучаствалия и неподписалия съпруг на твърдяната симулация и прикритата сделка или представилата го страна носи тежестта за ангажиране на допълнителни доказателства, понеже за нея представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК? Във връзка с въпроса се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК. По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че привидността на договора за продажба, скл. с нот. акт №154/17.12.09 г. и действителната прикрита с него сделка – дарение са установени с нарочно съставения за целта документ – обратно писмо по см. на чл.165, ал.2 ГПК. Ответникът – сега касатор не е страна по продажбата, скл. между ищцата Й. Ц. и ответницата А. Котали. Той е придобил собствеността върху предхвърления имот, заедно със съпругата си Й. Ц., по силата на закона. При последвалия развод между двамата и имуществения спор за имота, според въззивния съд следва да се приеме, че прикритата сделка е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг и затова Т. Ц. има качеството на трето лице и може да оспорва симулацията с всички доказателствени средства. В случая ищцата е представила за разкриване на относителната симулация нарочно съставения пълен обратен документ, като ответникът е могъл да докаже с всички доказателствени средства оспорването на твърдяната от ищцата симулация. Той обаче не е сторил това по делото, отказвайки се от допуснатите му от първата инстанция свидетели. Оспорването на симулацията от негова страна не е било проведено успешно, поради което относителната симулация е приета за установена и разкрита по предявения от Й. Ц. иск срещу съконтрахента й по процесната сделка А. Котали и касатора Т. Ц./бивш съпруг на ищцата и съсобственик на прехвърления й с продажбата имот/. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Обратното писмо е договор, сключен между страните по явния договор с цел доказване на симулативността му – р. по гр.д. №1609/10 г. на първо г.о. на ВКС. В случая въззивният съд е приел, че е налице пълен обратен документ, съставен от страните по договора и разкриващ относителната му симулация между тях. Документът не е заверен и има достоверна дата от представянето му по делото с исковата молба – чл.181, ал.1 ГПК. В практиката на ВКС е прието, че „нарочният обратен документ, без значение кога е съставен - едновременно с явния, преди или след това, установява вътрешните отношения между страните по договора и има за цел да разкрие симулацията” / р. по гр.д. №1150/96 г. на второ г.о., р. по гр.д. №4710/17 г. на второ г.о. и др./. В р. по гр.д. №6415/07 г. на второ г.о. на ВКС е прието, че датата на частен документ обвързва единствено лицата, които са го подписали и е непротивопоставима на всички трети лица, но датата на съставянето на обратния документ е без правно значение за доказването на симулацията. Оспорването на истинността на частния документ може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл. 144 ГПК (отм.) и не включва датата на съставянето му съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК (отм.). Касаторът – ответник по иска е трето за обратното писмо лице. Установената с писмото действителна прикрита сделка – дарение е насочена срещу него, като намалява имуществото му с придобитата с продажбата част от недвижимия имот. Той е оспорил иска и обратното писмо / л.35 и 36 от делото на ОС/ с твърдения, че по продажбата е платена цена, за установяване на които е поискал и са му допуснати доказателства, от които впоследствие се е отказал / л.62/. Твърдял е и че обратното писмо е съставено по повод на процеса. При непротивопоставимостта на обратното писмо на ответника и значението му на „начало на писмено доказателство” за разкриване на симулацията спрямо него – р. по гр.д. №4188/14 г. на четвърто г.о. и посочената в него практика в същия смисъл, в тежест на ищцата е било да представи и други доказателства за установяването й. Тя също се е отказала от допуснатите й от ОС свидетели, но представените по делото писмени доказателства, ценени наред с обратното писмо между страните, я разкриват в достатъчна степен, какъвто е крайният извод на въззивния съд. В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1934/17 г. на четвърто г.о., е прието, че разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени помежду си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка. Тъй като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни, съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, включително и косвените такива. Трайна е практиката на ВКС, че определени обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. При преценка на основателността на иска за разкриване на относителна симулация, с оглед данните в процесния случай, съдът следва да вземе предвид: родствените връзки между страните по оспорената сделка и между страните по делото, съдържанието на процесното пълномощно, размера на уговорената продажна цена, времето и последователността на сключването на упълномощителната сделката и договора за покупко-продажба, доводите в исковата молба за неплащане на цената, които могат да бъдат ценени като индиция, че не е имало обща воля да възникне задължение за плащането й и за безпаричност на договора; може да се обсъдят и свидетелски показания. Процесните по настоящото дело недвижими имоти - апартамент и гараж, са дарени на ищцата и ответницата от техните родители с договор по нот. акт №116/8.12.09 г. при равни дялове. С нот. заверено пълномощно от същата дата ответницата А. Котали упълномощила ищцата Й. Ц. да продаде сама на себе си собствената на упълномощителката ½ ид.ч. от апартамента и гаража на определена за двата обекта цена, съответно от 30 000 и 4 000 лв., за която упълномощителката – продавач е декларирала, че й е изплатена изцяло и в брой към момента на подписване на пълномощното. Същото е отразено и в нотариалния акт за продажбата, сключена при договаряне на ищцата Й. Ц., като пълномощник на продавача А. Котали, със себе си, като купувач, и в тази си част актът има характер на разписка/ частен документ/. В исковата молба се твърди и в съставеното между страните по договора обратно писмо е декларирано, че сочената за продажна цена сума не е заплащана нито при подписване на пълномощното, нито впоследствие. Ответникът – касатор не е обвързан от разписката и обратното писмо. Затова е следвало да установи твърденията си за извършено плащане по продажбата, като по желана от страните и действителна между тях сделка, разпростираща действието си и спрямо него по силата на закона, но не го е сторил / р. по гр.д. №4710/16 г. на второ г.о. на ВКС/. В представената по искане на ответника данъчна декларация на ищцата за 2009 г. имотът е деклариран като собствен на съпрузите, но това следва от явната сделка за продажба, нотариалният акт за която е приложен към декларацията. С оглед на изложеното не са налице основания за допускане на обжалването – поставените от касатора въпроси са разрешени в конкретността на случая в съответствие с разрешенията, дадени в практиката на ВКС, поради което не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Тази практика е многобройна, видно и от цитираните в изложението решения и обхваща многообразие от случаи при искане за разкриване на симулация, поради което не е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице и осн. по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №3006/19 г. на второ търг. отд. - е прието, че очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване ( ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.