Определение № 60279 от 27.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 951/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. И. - Р. срещу определение №2837/29.12.2020г., постановено по в.ч.гр.д. №4196/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 11 състав, с което е потвърдено определение от 26.10.2020г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по т. д. №1885/2020г. на Софийски градски съд, ТО. Частната касационна жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че решенията на общото събрание на ответното дружество, с което не са приети предложените от управителя проекти за решения, не съставляват решения по смисъла на чл.74 от ТЗ, тъй като не пораждат правни последици. Счита,че в случая са налице негативни решения, а не липса на решения изобщо. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Представляват ли решенията, с които се отхвърля предложението по точка от дневния ред, решения на общото събрание на съдружниците по смисъла на чл.74 от ТЗ? 2. Допустим ли е иск на основание чл.74 от ТЗ при наличие на решения, представляващи отхвърляне на предложението от дневния ред на общото събрание, но взети от лица, които не притежават качеството съдружник в търговското дружество? Каква е целената правна последица от успешното провеждане на конститутивния иск по чл.74 от ТЗ? Частната касационна жалбоподателка поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Допускането на касационно обжалване по втория въпрос поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че посоченият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение №1/06.12.2002 г. по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и решение №186/30.01.2017 г. по т. д. № 2410/2015 г. на ВКС, І т. о., определение №411/02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното пред него определение за прекратяване на производството по предявения от И. И. - Р. срещу "Бизнесленд" ООД иск по чл.74 от ТЗ, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че исковете с правно основание чл.74 ал.1 от ТЗ са конститутивни - уважаването им има за последица правна промяна, която се състои в отмяна на правните последици, произтичащи от решения на общото събрание на търговско дружество, поради което допустим предмет на иск по чл.74 ал.1 от ТЗ е само решение, което поражда такива правни последици /създава, променя или прекратява права и задължения/. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че решенията на ОС, чиято отмяна се претендира /отхвърляне на предложение да бъде направена допълнителна парична вноска от всеки от съдружниците, отхвърляне на предложение за решение да бъде продаден недвижим имот на дружеството и отхвърляне на предложение за възлагане на управителя да предприеме всички действия за продажба на имота/, не пораждат правни последици, а по съществото си не представляват и решения на общото събрание на дружеството по смисъла на чл.74 от ТЗ, тъй като не представляват изявления от името на съдружниците при формирано мнозинство за упражняване на правомощия на общото събрание по чл.137 ал.1 от ТЗ. Даденото от Софийски апелативен съд разрешение по първия формулиран от частната касационна жалбоподателка правен въпрос е обусловило извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл.74 от ТЗ, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче соченото от жалбоподателката допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез корективното й тълкуване, когато тя е неясна, непълна или противоречива, както и когато е налице необходимост от промяна на създадената от съдилищата неправилна съдебна практика по приложението на относимата правна норма, или макар и правилна, но формирана при други обществени условия тази практика се нуждае от осъвременяване. В случая касационният жалбоподател въобще не е навеждал такива доводи, нито е цитирал конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. Наред с това следва да се отбележи, че съгласно решение №150 от 30.06.2014г. по т.д.№286/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №255 от 12.07.2018г. по т.д.№1734/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл.74, ал.1 от ТЗ, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в търговско дружество с ограничена отговорност процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.74 от ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т.е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с тази практика относно правния интерес от предявяването на иска по чл.74 от ТЗ и подлежащите на отмяна по реда на чл.74 от ТЗ решения на общото събрание на търговското дружество. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Първият въпрос по пункт 2 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не отговаря на общата предпоставка за достъп до кадация, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на производството. Вторият въпрос по пункт 2 е относим към всеки иск по чл.74 от ТЗ, но по отношение на него не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В сочените от частната касационна жалбоподателка Тълкувателно решение №1/06.12.2002 г. по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и решение № 186/30.01.2017 г. по т. д. №2410/2015 г. на ВКС, І т. о., е прието, че целената правна последица от успешното провеждане на иска по чл.74 от ТЗ е защита на членствени права и контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Въззивният съд не е отрекъл тези характеристики на конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, поради което не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, а е приел, че отказът на съдружниците да приемат дадено предложение от дневния ред на събранието не поражда правни последици за дружеството, а и не съставлява прието решение на общото събрание по смисъла на чл.74 от ТЗ. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като частната касационна жалбоподателка се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в частната касационна жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд