Определение № 285 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 232/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. С определение №3,постановено на 27.01.2011г. по в.ч.гр.д.№11/2011г. по описа на Хасковския окръжен съд е оставена без уважение подадената от адв.А. Х. Г. като пълномощник на В. Т. Н. и Т. Н. С. частна жалба вх.№11087/27.12.2010г. по регистъра на ОС-Хасково срещу определение №1338/10.11.2010г.,постановено по гр.д.№497/2009г. по описа на РС-Свиленград,с което е върната исковата молба,подадена от В. Т. Н. и Т. Н. С. против Я. Н. К.. Определението е обжалвано от В. Т. Н. и Т. Н. С.,които поддържат,че същото е неправилно.Поддържат,че не са били уведомени за дадените от съда указания за нередовностите на исковата молба,които е следвало да отстранят,въпреки че същите са вписани в протокол от проведено на 18.10.2010г. открито съдебно заседание по гр.д.№497/2009г. по описа на РС-Свиленград,тъй като протоколът не им бил предоставен в срок,за да се запознаят с него. В изложението,подадено съгласно изискванията на чл.274,ал.3 ГПК поддържат същите оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Въпроси,които да обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване обаче в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК и в самата частна жалба не са формулирани. Ответникът по жалбата Я. Н. К. не изразява становище. Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,който въпрос жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,да обоснове и мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване,в който смисъл са и дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания. В случая в представеното по делото изложение не е посочено по кой именно процесуалноправен или материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или при наличие на противоречива практика на съдилищата в страната,респ. който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е посочена съдебна практика по казус идентичен или сходен с процесния,въз основа на която този въпрос да може да бъде изведен от настоящия състав. Изложени са само съображения за неправилност на обжалваното определение,основани на конкретни факти и обстоятелства, свързани с извършената от съда преценка за наличието на основание за връщане на подадената от В. Т. Н. и Т. Н. С. искова молба,които обаче не представляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение