Определение № 1151 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5003/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Х. Б.” [населено място] срещу решение №209 от 16.05.2013г. по гр.дело № 227/2013г. на Врачански окръжен съд, с което потвърдено решение №15 от 10.01.2013г на Врачански РС съд в обжалваната от касатора част, по частично уважения иск на основание чл. 50 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди до размера на сумата 5000лв, присъдени задето при оперативно лечение в болницата е станал инцидент, при който хирургически електронож е причинил изгаряне на ищеца. В изложението по допускане на касационно обжалване са поставени въпроси за неправилно дадената от съдилищата квалификация и по въпроса за прилагането на критерия за справедливост при определяне на обезщетението съгл. чл. 52 ЗЗД Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.1от ГПК по първия въпрос са с оглед противоречие с решение .№51 от 2009г по т.д 623/2008г ІІ т.о ВКС, практика по чл. 290 ГПК По втория въпрос е изтъкнато противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и решение № 93 от 2011г по д.№566/2010г ТК ВКС, също задължителна практика Постъпил е отговор, с който ответникът по жалбата В. С. В. оспорва наличието на основание за нейното допускане до касационно разглеждане. Постъпил е и отговор от третото лице помагач, с който касационната жалба се оспорва След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения първи въпрос в изложението, за задължението на съда да даде съответната правна квалифиация на иска. Формулираният от защитата въпрос не е свързан с решаващите доводи на съда по квалификацията, а отговорът му не обуславя друг изход на спора .Като е посочил чл. 50 ЗЗД за правно основание на претенцията, въззивният съд не е дал противно на установената практика разрешение за случай, при който в исковата молба ясно и недвусмислено се сочи като обстоятелство вредите да са настъпили от вещ, собственост на ответната болница, поддържа се причинна връзка между вредата и увреждането от тази вещ (електронож ), а възраженията на ответника за друга причина не са установени, нито е имало ангажирани доказателства в тази връзка. Не е в противен смисъл указанието по приложеното реш.№51 от 2009г по т.д 623 ІІ т.о ВКС, че съдът не е обвързан с посочената от ищеца квалификация и тя се определя единствено въз основа на обстоятелствата посочени в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства. Този установен в практиката принцип е следван и от въззивния съд ,когато е приел за правилна дадената от първа инстанция правна квалификация, съобразени са и указанията по ППВС 7/1959г ,ППВС №17 /18.11.1963г и ППВС №4/1975г ,от значение за нея ( чл. 50 ЗЗД и отграничението при иск по чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД ). В случая нито обстоятелствените твърдения на ищеца, нито установеното по отношение кръга обстоятелства ,определящи основанието и търсената защита, дават повод да се повдига въпрос за неправилна квалификация Като защитна,изключваща отговорността му на посоченото основание(чл. 50 ЗЗД) теза и без да се ангажира въвеждането на фактически обстоятелства, ответникът е поддържал довод за друга възможна причина за вредата - нечие виновно поведение. Несъстоятелен е доводът за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по съображение ,че материално правният въпрос за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД е бил разрешен в противоречие с установената практика. Позоваването на ППВС №4/1968г е немотивирано. Съображението, че не е коментирано заключението на вещо лице и не са отграничени страданията, съпътстващи нормално оздравителния процес, от страданията ,причинени при изгарянето и подлежащи на обезщетяване, игнорира съдържанието на обжалваното решение и приетото от фактическа страна. Преценката на съда по прилагането на чл. 52 ЗЗД при обсъдения по делото кръг установени обстоятелства отговаря на изискванията,указани в цитираната от защитата задължителна практика. Предвид гореизложеното, не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане Постъпилата частна жалба на МБАЛ „Х. Б.” [населено място] (вх.№9196 от 09.10.2013г), по която самостоятелно съдебно производство не е било образувано, е срещу разпореждането на въззивния съд от 11.06.2013г за снабдяване на ищеца с изпълнителен лист въз основа на обжалваното въззивно решение ,само в една част - за разноските. Тази жалба не следва да се разглежда ,тъй като с оглед влизане в сила на въззивното решение по силата на настоящето определение, за жалбоподателя вече няма правен интерес от проверка по законосъобразността на атакуваното разпореждане към момента, в който същото е постановено .Понастоящем решението вече подлежи на изпълнение и в тази част, за разноските, както е бил издаден и изпълнителният лист. Разноски следва да се присъдят и с настоящето определение, тъй като са поискани от ответника по касационната жалба и му се дължат в размер на 500 лева, съгласно приложен списък С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.