Определение № 100 от 18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 161/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, във вр. чл. 613 а, ал. 1, предл. 10-то ТЗ и чл. 710 ТЗ.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 262250/10.ХІ.2020 г.) на „Биотех Пауър`2012“ АД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 260014 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 30.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 544/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 225 от закритото съдебно заседание на 1 юни 2020 г. по чл. 711 ТЗ /вр. чл. 710 ТЗ/, служебно поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 245/12.VІ.2020 г. по същото т. д. № 650/2019 г. по описа на ОС-Пловдив досежно характера на съдебното заседание, в което първото е било постановено: като „закрито“, а не открито.

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение в както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 5 и чл. 268, ал. 1 ГПК/. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или – „при условията на евентуалност“ – да бъдел постановен съдебен акт от настоящата инстанция за отмяна и на първоинстанционното решение на съда по чл. 613 ТЗ за обявяването на касатора в несъстоятелност. Инвокиран е довод, че съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ГПК закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните, но за постановяване на решенията по чл. 710 ТЗ, във вр. чл. 711 от ТЗ „не е предвидено произнасяне в закрито заседание“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърденията си за „вероятна недопустимост“ и за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение ( основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол ), още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по чл. 711 ТЗ /във вр. чл. 710 ТЗ/ Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните седем материално- и процесуалноправни въпроса:

1./ „Нарушават ли се правата на длъжника за предлагане на оздравителен план, ако в определението, с което да разгледани постъпили възражения, не е посочено правно основание на съдебния акт?“;

2./ „Нарушен ли е принципът на законност по чл. 5 ГПК, при непосочване на правното основание в съдебния акт?“;

3./ „Срокът за предлагане на оздравителен план по чл. 698 от ТЗ, започнал ли е да тече, ако в определението, в което са разгледани постъпили възражения срещу списъците на синдика, не е посочено правно основание?“;

4./ „Налице ли е определение по чл. 692 ТЗ, ако съдът е разгледал възражения срещу списъци на синдика, като е посочил, че списъците следва да се одобрят без корекции, но по същество разгледаните възражения са срещу списъци, необявени в Търговския .регистър и не е посочено правно основание на съдебния акт?“;

5./ „Налице ли е определение, ако в мотивите са разгледани възражения срещу необявени в ТР списъци на синдика, а в диспозитива е бил одобрен списък на синдика, който надлежно е бил преди това обявен в Търговския регистър?“;

6./ „При това положение (визираното в предходната точка – бел. на ВКС ) тече ли срок за предлагане на оздравителен план, след като съдът не се е произнесъл по подадено възражение срещу действително обявен в ТР списък на синдика и не е посочил правно основани на своя акт?“

7./ „Допустима ли е поправка на очевидна фактическа грешка във вида на съдебното заседание, след като в закона изрично не е посочено, че решението по чл. 711 ТЗ може да се постановява в закрито заседание?“

Поддържа се в изложението към жалбата, че произнасянето на въззивната инстанция с обжалваното допълнително решение в производството по чл. 247 ГПК по последния правен въпрос се явявало от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – понеже липсвала съдебна практика, докато произнасянето на Пловдивския апелативен съд с основното му решение по чл. 710 ТЗ по предходните шест правни въпроса било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/3.ХІІ.2018 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2017 г., с която било разяснено, че срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 613 ТЗ за одобряване на списъка с приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Ответното по касация „Александра филмс“ АД /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл. 710 ТЗ.

Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК /във вр. чл. 613 а, ал. 1, предл. 10-то, in fine ТЗ/ и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Биотех Пауър`2012“ АД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

По твърдението на касатора „Биотех Пауър`2012“ АД (в Н.) за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение:

Това твърдение е било въведено с доводи, че като е нарушил императивното съдопроизводствено правило на чл. 268, ал. 1 ГПК за провеждане на открито съдебно заседание по делото, в хода на което „се докладват жалбите и отговорите“, съставът на Пловдивския апелативен съд е осуетил надлежното упражняване на правото на въззивна жалба на търговеца настоящ касатор и практически е отнел възможността му да защити тезата си за допуснати от съда по чл. 613 ТЗ нарушения.

Констатира се, че не само първоинстанционното решение по чл. 710 ТЗ, но и това на въззивната инстанция, са били постановени в закрито съдебно заседание. Същевременно общоизвестно е обстоятелството, че в глава 45 на ТЗ няма особени разпоредби, регламентиращи производство и ред за постановяване на решението по чл. 710 ТЗ. Като попадаща в неговата Част ІV, за тази глава от ТЗ в пълна степен се отнася правилото на чл. 621 за субсидиарното /“съответно“/ прилагане на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Принципно не е процесуално невъзможно съдът по чл. 613 ТЗ да процедира при постановяване на решението си по чл. 710 ГПК в закрито съдебно заседание. Доколкото това решение във всички случаи подлежи на обжалване „по общия ред на ГПК“ /арг. чл. 613а, ал. 1 in fine ТЗ/ това в конкретния случай обуславя вероятност постановеното в закрито съдебно заседание въззивно решение по жалба срещу такова по чл. 710 ТЗ, да е процесуално недопустим съдебен акт. Тази вероятност е достатъчно основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп на постановеното от Пловдивския апелативен съд решение до касационни контрол.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение