Определение № 410 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2021 г.

Производството е по чл.288ГПК. Обжалвано е решение от 22.10.2020г. по гр.д.№339/20г. на ОС Ямбол, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. Жалбоподателят – П. Х. К.,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Ответникът С. Т. К., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от П. К. против С. Т., иск с правно основание чл.59, ал. 9 СК за изменение на определените с Определение от 27.09.2016г. по гр.д. №10376/2016г. по описа на РС –Варна мерки за упражняване на родителските права по отношение на детето Т. С., [дата на раждане] Установено е по делото, че с Определение от 27.09.2016 г., постановено по гр. д. №10376/2016 г. по описа на РС - Варна, съдът е одобрил постигната между страните спогодба, съгласно която упражняването на родителските права по отношение на детето Т. са предоставени на бащата, а майката се е задължила да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез неговия баща, по банкова сметка, в размер на 110 лв., с падеж на пето число на месеца, за който се отнася. Установено е също така, че на 28.12.2017 г. майката е сключила граждански брак с Я. Т. К. /като е приела фамилното име на съпруга си и след брака си същата носи фамилията К./, както и че към момента тя живее в [населено място], Германия, заедно със съпруга си, в жилище под наем, находящо се в [населено място], с площ 140 кв.м., състоящо се от 4 стаи и сервизни помещение /съгл. договор за наем на жилище от 02.05.2017 г., сключен от Я. К./. Прието е за установено, че от м.януари 2018 г. бащата С. К. трайно се е установил в [населено място] и към момента на постановяване на решението той детето са живели заедно в жилище в [населено място], като според представен по делото социален доклад на ДСП -Е. са осигурени са нормални жилищни условия, дрехи и обувки за детето, съобразно сезона и възрастта, тоалетни принадлежности и пособия,като има обособена стая за него и детето, а обзавеждането е съвременно и функционално. Съдът е взел предвид изразеното в доклада становище, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка на привързаност, доверие и обич, бащата задоволява физическите, здравни, емоционални, образователни и други потребности на детето доколкото му позволяват финансовите средства, с които разполага, като е подпомаган от жената, с която той живее на семейни начала. Установено е, че майката не е заплащала своевременно и по начина предвиден в одобрената от съда спогодба издръжка на детето в периода от м.10.2016 до м.07.2017 г., че на 10.08.2017г. е внесла по сметката сумата 700 лв., с основание за плащане „издръжка за м.10.2016 до м.07.2017г.“., а от м. януари 2018 г. майката ежемесечно е изплащала по сметката на бащата суми за издръжката на детето - за м. февруари 2018 г. е заплатила издръжка в размер на 130 евро, за месец септември – 110 евро и за останалите месеци - януари, март, април, май, юни, юли и август по 70.00 лв. Взето е предвид и заключението на изслушаната психологична експертиза, според която детето има нормално интелектуално, двигателно, емоционално и социално развитие, съответно на възрастта и социалния му опит, общително и динамично дете е и свободно изразява желанията и нежеланията си и разбира и споделя чувствата си. Вещото лице е посочило, че въпреки, че детето видимо се чувства спокойно и комфортно в създадената му от бащата и жената, с която живеят семейна среда, както и проявява доверие и привързаност към тях, от проведеното интервю се установявало, че детето тъгува по майка си и по-малкото си братче, усещал се копнеж по тези отсъстващи хора, детето имало мечти как ще се качи на самолет да се видят отново. Според заключението, детето цени много баща си, който за него е значима фигура в живота, като общото настроение на рисунката нарисувана от детето по време на изследването, съдържала, както радост и близост между персонажите, така и тъгуване и неудовлетвореност. При тези данни съдът е приел, че определените с Определение от 27.09.2016 г. по гр.д. №10376/2016 г. на РС Варна мерки относно родителските права, местоживеенето и режима на лични отношенияе било предоставено на бащата, не следва да бъдат изменени. Липсват доказателства бащата да е загубил родителския си авторитет или да е във невъзможност да се справя с детето, а по-скоро се установява, че и до настоящия момент детето се намира при своя баща, който го отглежда с помощта на своите родители и жената, с която живее на семейни начала, че в дома на своя баща, детето се чувства спокойно и обгрижено, и не е налице промяна свързана с родителските, възпитателските или моралните качествата на родителя упражняващ мерките. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката поддържа, че в решението съдът е дал решение на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изясни условията за живот и отглеждане при родителя, на когото ще предостави упражняването на родителските права, за задължението на съда при определяне режима на лични отношения на родителя, който не упражнява родителските права, и детето, при синдром на родителска отчужденост, да вземе предвид установения по делото неблагоприятен режим,който в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето и за задължението на съда да съда да се съобрази и с желанието на детето. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позвава се на нарушение на чл.8 ЕКПЧ и ППВС№1/1974г. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Те не са разрешение от въззивния съд в противоречие с т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. Съгласно дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. В допълнение следва да се посочи, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Приема се, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Утвърдено е разбирането, че по тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В практиката се приема, че за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Във всеки подобен случай въпросът от значение за спора е дали новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната, действително са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки. По него съдът е длъжен да се произнесе с решението по чл. 59, ал. 9 СК, а първостепенно значение имат висшите интереси на детето, чиято закрила държавата провежда при вземането и на тази мярка, възложена от вътрешното право в правомощие на гражданския съд (чл. 14 КРБ, чл. 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24, § 2 от Хартата на основните права Европейския съюз, и чл. 59, ал. 9 СК). В конкретния случай при съобразяване именно с трайно установаната практика и при анализ на всички установени обстоятелства по делото съдът е приел, че не са нали предпоставките за изменение на вече определените мерки относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето. Тази практика не е и неправилна за да се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1т.3 ГПК Позоваването на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е мотивирано с посочване на кои точно актове на Конституционния съд и на решения на СЕС противоречи въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лева за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът