Определение № 46 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3088/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. Р. М. чрез назначения от съда особен представител адвокат Р. И. от АК-Добрич срещу решение № 260072/13.05.2021 г. по гр.д.№ 86/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 736/2019 г. на Окръжен съд Добрич и е уважен иска на Г. Н. Й. за оспорване на бащинство, по отношение на детето М. Р. М., родено на 09.06.2019 г. по време на брака с бившия й съпруг Р. Т. М., на основание чл.61, ал.2 СК. Касационната жалба съдържа доводи за очевидна неправилност на решението и твърдения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпрос: Какви указания следва да даде първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в може ли в този случай той да допусне служебно медицинска експертиза, вкл. ДНК експертиза, кръвно-групова експертиза, гинекологична експертиза?. Според касатора, при липсата на медицинска документация и заключение на вещо лице, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила в противоречие с практиката на ВКС. От Г. Н. Й. чрез адвокат М. С. от АК-Добрич не е подаден писмен отговор. От Р. Т. М. чрез особения му представител адвокат Д. М. от АК-Добрич не е подаден писмен отговор. За да уважи иска за оспорване на бащинство, предявен от майката на детето, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че бившите съпрузи са в трайна фактическа раздяла от 2007 г., когато мъжът се премества да живее и работи в чужбина и от когато не поддържа никаква връзка с ищцата. Според съда, всички събрани по делото доказателства доказват едностранчиво, че бившият съпруг Р. Т. М. не може да бъде биологичен баща на детето М., поради което презумцията за бащинство по чл.61, ал.1 СК е опровергана, а искът за оспорване на бащинството на основание чл.62, ал.2 СК е основателен. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за уважаване на иск по чл.62, ал.2 СК. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдебният акт е израз на волята на съда по предявения иск от майката на детето за оспорване на бащинството, тъй като е доказано по делото, че роденото по време на брака дете М. не е могло да бъде заченато от бившия съпруг поради липса на каквито и да било отношения между съпрузите и безспорно установената трайна фактическа раздяла от 2007 г. /обстоятелство, което се признава от представляващия ответника Р. Т. М./. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие, при липса на всякакви контакти между съпрузите преди и по време на обичайно необходимия период от девет месеца, както и липсата на други възражения и оспорвания от страна на посочения като баща на детето Р. Т. М., който живее и работи в чужбина. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос Какви указания следва да даде първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в може ли в този случай той да допусне служебно медицинска експертиза, вкл. ДНК експертиза, кръвно-групова експертиза, гинекологична експертиза? Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 346/19.02.2018 г. по гр.д.№ 619/2017 г. на ВКС, ІV г.о., поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение