Определение № 3096 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. В. Д., чрез адвокат И. М., срещу въззивно решение № 767/07.06.2023 г., постановено от Софийския апелативен съд, по въззивно гр.д. № 752/2023 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Насрещната страна В. В. Д., чрез адвокат Н. В., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил иска на М. В. Д. против В. В. Д. за заплащане на сумата от 76 700 лв. (предмет на делото след отказ от иска от страна на ищеца за разликата до пълния предявен размер от 153 400 лв.), представляваща превишението на стойността на дела, получен от ответника по силата на сключения между страните договор за доброволна делба от 23.11.2016 г. над стойността на дела на ищеца, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че М. В. Д. и В. В. Д. са наследници по закон - синове на В. К. Д., починал на ...г. Двамата са наследници при равни квоти. На 23.11.2016г. ищецът и ответникът са сключили договор за доброволна делба, с който са поделили част от имуществото, което са получили по наследство от своя баща. Към датата на сключване на договора ответникът е бил малолетен, поради което в договора е посочено, че същият е приел наследството по опис с решение на СРС и сключва договора за делба след издадено разрешение по чл.130, ал. 3 от СК от Софийския районен съд за делбата на конкретно посочени в договора имоти, които съделителите са притежавали в съсобственост с трети лица, които също са страни по договора за делба. Съгласно договора, ищецът е получил в дял и е станал изключителен собственик на подробно описаните в договора недвижими имоти, разположени на територията на [населено място] и [населено място], с обща пазарна стойност съгласно приложената към договора за доброволна делба пазарна оценка от 1 274 959 лв. Ответникът е получил в дял собствеността върху 381 949 броя поименни акции от капитала на „К. Е. С.“ АД с пазарна стойност на дела 1 428 359 лв. Съделителите са завили, че са съгласни и сключват договора за доброволна делба при посочените в него условия, с което прекратяват съсобствеността помежду си върху описаното наследствено имущество, останало от покойния им баща. Договорът е подписан от ищеца лично, а за ответника - от законния му представител И. К. - негова майка, действаща с разрешението на СРС. Подписите са нотариално заверени и договорът е вписан в СВ - София и СВ - П.. От правна страна съдът е приел, че придобиването в изключителна собственост на конкретните вещи, поделени с договора за доброволна делба, е станало на правно основание - съгласието на страните, които са сключили договора. Страните не са уговорили уравнение на дяловете си, което води до извода, че та са се съгласили да сключат договора при посочените условия, т.е. без за бъде заплащано уравнение. Развити са съображения, че след като е налице постигнато съгласие по този въпрос между страните, получаването на вещи на определена пазарна стойност (по-висока за ответника, отколкото за ищеца) не е било без основание, т.е. не е настъпило неоснователно разместване на блага, при което ищецът да е обеднял за сметка на обогатяването на ответника. Съдът е посочил, че и при служебна проверка от негова страна не се установява да са налице основания за нищожност на договора. По отношение на това дали е допустимо сключването на договора за доброволна делба при посочените в него условия и дали превишението на стойността на дела на ответника е значително, съдът е посочил, че никоя от страните не твърди нищожност на договора поради значително превишаване на стойността на дела на един от съделителите, като съображения и доводи в тази насока са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: допустимо ли е липсата на ясно и изрично заявена уговорка за уравняване на дяловете в договор за доброволна делба да се тълкува като изчерпване предмета на договора за доброволна делба, поради което никой от съделителите не може впоследствие и извън така посочения договор да претендира уравняване на дела си; липсата на облигационна обвързаност по договор за доброволна делба за уравняване на дяловете на съделителите, лишава ли съделителят, получил неравностоен дял от делбената маса, да потърси уравниловка съобразно правилото на чл. 69 ЗН, на плоскостта на неоснователното обогатяване; възприетият в разпоредбата на чл. 74 ЗН критерий за увреждане на някой от съделителите с повече от 1/4 от стойността на дела му, въз основа на което се допуска оспорване на делбата поради погрешка, приложим ли е по отношение на възприетото от решаващия съд разрешение, че в случай на липса на уговорка за уравняване на дяловете, при шестпроцентно несъответствие (което според състава е минимално) предметът на договора за доброволна делба е изчерпан и никоя страна по него не може впоследствие да претендира уравняване на дяловете си поради неоснователно обогатяване на другия съделител, защото не е предвидено облигационно задължение в този смисъл. Поддържа хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, понеже счита, че относимите действащи законови разпоредби са непълни и е необходимо създаване на съдебна практика по прилагането им. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основания за допускане на касационно обжалване по така зададените въпроси. Няма никакво съмнение, че при всички състави на неоснователното обогатяване, следва да е налице разместване на имуществени ценности и да липсва основание за разместването. В хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице получаване, съответно даване, а в хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД обогатяване (придобиване на имуществени права от едно лице за сметка на друго) и обедняване (лишаване на имуществени права от едно лице за сметка на друго). Необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта (ППВС № 1/1979 г.). Липсата на уговорка за уравняване на дяловете в договора за доброволна делба, означава липса на поемане на подобно задължение. Ако такова беше уговорено, то дължимата сума би се следвала на основание договорно отношение, а не на плоскостта на неоснователното обогатяване. Нормата на чл. 74 ЗН в случая е неотносима, а и тя е специална, като на съдилищата и на страните не е дадено правото да разширяват предметния обхват на правилото и да го прилагат и за случаи извън изрично законово предвидените (увреждане от стойността на дела не повече от 1/4 ид.ч.). Също така, законовият текст урежда специален иск за унищожаване на договор, което значи, че последицата при уважаване на подобна претенция е отпадане правното действие на сделката, считано от влизане в силна на съдебното решение. От този момент всяка страна дължи на другата връщане на това, което е дала и няма как, в резултат на унищожаването на извършената делба, да очаква плащане на сума за уравнение на дела й, т.е. запазвайки транслирането на собствеността по силата на една унищожена сделка. С нормата на чл. 74 ЗН първостепенният, а не въззивният, се е аргументирал допълнително, че няма как да се търси плащане на суми за уравнение на дял, каквото уравнение не е предвидено при извършената делба между страните с договор. Касаторът пита още дали, в съответствие с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е трябвало да се произнесе и по нищожността на процесния договор за доброволна делба и без да е направено искане в този смисъл, защото нищожността произтича пряко от сделката. Не се установява противоречие с цитирания тълкувателен акт, защото няма установени факти по делото, от които да е възможно да се направи несъмнен извод за нищожност на договора; от самия договор също не може да се направи подобен извод. Въпросът е и неотносим към крайния резултат по спора, защото няма отношение към търсения от ищеца, сега касатор, резултат. Ако договорът за доброволна делба е нищожен, предявеният иск по чл. 59 ЗЗД също се явява неоснователен. Нищожността на делбата означава, че съсобствеността не е прекратена и всеки от съделителите притежава в собственост своята идеална част от общото имущество, няма никакво разместване на блага, нито е възможно да се търсят суми за уравнение на дялове, т.е. не е налице неоснователно обедняване на ищеца за сметка на ответника с исковата сума. Неоснователно е и твърдението, че въззивното решение е очевидно неправилно. Сам касаторът не се мотивира със съображения, различни от тези по касационната жалба, и които по съдържанието си да могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съставът на ВКС също служебно не установи от съдържанието на въззивното решение очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Няма приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл, нито грубо нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила. Видимо от мотивите на съдебното решение не е налице и случай на нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 9 980 лв., заплатен адвокатски хонорар, видно от договор за предоставяне на правни услуги. Мотивиран от горното, съдът