Определение № 583 от 16.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 309/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. М. Д., действаща като майка и законна представителка на малолетния си син В. Д. Д. срещу тази част от Решение № 115 от 18.11.2019 год. по т.д.№ 236/2019 год. с която Бургаският апелативен съд е приел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – обезщетение за претърпени от малолетния В. Д. неимуществени вреди в резултат на ПТП. В частта с която претенциите и за неимуществени вреди са били приети за основателни до размера на 6000 лв., въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на осем въпроса. Ответникът по касация ЗК”Дженерали застраховане”АД не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Няма искане за присъждане на разноски. Малолетният В. Д. е пострадал при ПТП на 27.12.2017 год. в резултат на пътно-транспортно произшествие. Като велосипедист, Д. е бил блъснат от микробус „Рено” мод. „Мастър” с водач Р. Я. Ю.. Автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК”Дженерали застраховане”АД, поради това пострадалото лице, действащо чрез своята майка и законна представителка е предявило пряк иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя. Искът е заявен като частичен за 405000 лв. при глобален размер от 70000 лв. Ответникът е оспорил иска по размер. Позовал се е на извънсъдебно плащане на сумата 10000 лв., както и на чл.51 ал.2 ЗЗД поради това, че малолетният Д., движейки се с велосипеда по банкета извън [населено място] всъщност се е блъснал в преминаващия автомобил, предприемайки внезапна маневра в посока пътното платно. С Решение № 67 от 13.03.2017 год. по т.д.№ 137/2018 год. първоинстанционният Бургаски окръжен съд е приел за основателно възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД, определяйки степен на съпричиняване 1/3 от страна на пострадалия. Същият е управлявал велосипед без светлоотразители в тъмната част на денонощието извън [населено място], бил е без светлоотразителна дреха. Сблъсъкът е в предната част на велосипеда, което потвърждава тезата, че внезапно е направил маневра вляво. Счел е, че справедливото обезщетение би следвало да бъде в размер на 30000 лв., а след редукцията задължението е в размер на 20000 лв., предвид извънсъдебното плащане на застрахователя на сумата 10000 лв., присъдил е допълнително обезщетение за още 10000 лв. БАС е бил сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора. Съставът на въззивния съд също е счел, че степента с която пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП е 1/3. Справедливия размер за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца, произтекли от причинените увреждания: разкъсно-контузна рана вляво фронтално и компресионна фрактура от средната линия вляво в зоната на фронталната кост, както и лека мозъчна контузия е 24000 лв. След редукцията и с оглед изплатената извънсъдебно сума, нему се дължат 6000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с свързва с противоречие с практиката на ВКС спрямо справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди и по прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД. Формулировката на въпросите и препращането към съдебна практика е следното: „ 1 /Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени ясни мотиви в постановеното от него решение при определяне размера на справедливо обезщетените за неимуществени вреди, а е достатъчно да се посочи съдебно решение на ВКС ? - противоречие с Решение № 20/24.04.2019 г. по т.д. № 871/2018 г., ТК, II отделение на ВКС; 2 /Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68г. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?; Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания? - противоречие с Решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., II т.о. на ВКС и Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г., I т.о. на ВКС; 3 / Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да посочи конкретна сума ? - противоречие с Решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г., II т.о. на ВКС; Решение № 88 от 17.6.2014 г. по т.д. 2974 от 2013 г. 2 т.о.?; 4 / Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия ? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимита при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при определяне на справедливото обезщетение ? Следва ли съда задължително да посочи към кой момент определя обезщетението ? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по- нисък лимит? - противоречие с Решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г., II т.о. на ВКС и с решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г., II т.о. на ВКС; 5 / Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? - противоречие с решение № 184/08.11.2011г. по т.д. № 217/2011г., II т.о. на ВКС; 6 / Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването на справедливост? - противоречие с: Решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г., II т.о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г., II т.о. на ВКС; „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?” 7 / Налице ли е съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД при всяко нарушение на увредения или само когато вредоносното събитие е в пряка причинна връзка с конкретно допуснато от него нарушение ? Какво е значението на нарушението в случаите в които то не е оказало значение за настъпване на произшествието ? (водачът е видял децата, а действията са му били погрешни); 8 / Налице ли е в настоящия случай съпричиняване от страна на пострадалия и в какво се изразява то бидейки в причинна връзка е ПТП – противоречие по въпроси №№ 7 и 8 с Решение № 153/31.10.2011г. по т. дело № 971/2010г. на ВКС, ТК, П т.о., Решение № 33/04.04.2012г. по т. дело № 172/2011г. на ВКС, ТК, П т. о., Решение № 96/15.10.2012г. по т. дело № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 39/16.07.2010г. по т. дело № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 71/08.08.2016г. по т. дело № 36/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.” Приложени са съдебни актове, съдържащи произнасяне по размера на обезщетения за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следното: Преди всичко, съдебният състав не счита, че посочените въпроси отговарят на селективните критерии за правни такива, въведени с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. Те съставляват представени във въпросителна форма твърдения за допуснати нарушения на процесуалния закон - чл.236 ал.2 ГПК, което от своя страна е довело за неправилна преценка от страна на въззивния съд при определяне размера на обезщетението. Не покрива критерия на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК и произнасянето по сходни казуси (аналогични неимуществени вреди на различни лица от деликт не е вероятно да има). Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело. Не е налице противоречие с цитираната практика за значението на нивата на застрахователните покрития (лимитите) при прилагането на критерия за справедливост. Многократно е имал случай да посочи ВКС, че лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития. Т.е. пряка, решаваща връзка на размера на лимитите със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие липсва. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.