Определение № 790 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1007/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Г. Д., представляван от особения представител адв. И. К., против решение №108/24.02.2023 г. по в.гр.д.№ 1116/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 906866/26.10.2022г. по гр. д. № 999/2020г. на РС-Благоевград. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „ОТП Факторинг България“ЕАД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е установил качеството си на кредитор спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за цесия, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД на 13.12.2019г. БлОС е посочил, че цедентът-банка е упълномощил новия кредитор, да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване. Според съда законодателят е посочил фигурата "представител", без да разграничава представителната власт от какво произтича - от упълномощаване от страна на представлявания или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител съдът е приравнил на лично връчване, при което е приел, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. Изложил е съображения, че в договора длъжникът Г. Д. е посочил адрес за кореспонденция – [населено място] поле, [улица]. Съгласно чл.15 от договора страните са се споразумели, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени на посочения адрес, ако кредитополучателя не е уведомил кредитора за промяна н адреса за кореспонденция. От събраните по делото доказателства - удостоверителни отразявания на ЧСИ се е установило, че длъжникът е бил търсен три пъти на посочения от него адрес, но не е открит. По тези съображения въззивният съд е счел, че правновалидното изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е настъпило с връчване на копие от исковата молба и приложенията й на особения представител. По отношение на наведения в жалбата довод относно размерът на главницата, БлОС е намерил същия за основателен. Съдът е обсъдил посочената в Договора за покупко – продажба на вземания главницата по кредита - в размер на 8 902,07 лв. и е преценил, че това следва да е и размерът, до който ищецът може да претендира дължимост. Заключил е, че решението на районния съд в тази част следва да бъде частично отменено, като на кредитора се признае вземане за главница в размер на 8902,07 лв. Съдът е направил извод, че вземането на ищеца за главница, договорна лихва и законна лихва е дължимо, защото предсрочната изискуемост на договора за паричен заем е била обявена на длъжника - ответника. ВКС констатира следното: В мотивите на обжалваното решение въззивната инстанция е посочила, че искът за установяване съществуването на вземането за главница в размер на 8902,07 лв. е основателен, но видно от диспозитива първоинстанционното решение е потвърдено само в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на „ОТП Фактпринг България“ЕАД сумата от 1 184,13 лв. за периода от 05.07.2018г. до 06.05.2019г. - договорна /възнаградителна/ лихва; сумата от 7,84 лв. - законна лихва за периода от 07.05.2019 г. до 09.05.2019 г.; сумата от 25,80лв. - обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 06.05.2018г. до 06.05.2019г.; сумата от 120,00 лв. - разходи при изискуем кредит; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 10.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4505 от 15.05.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 1139/2019г. по описа на РС- Благоевград. Липсва произнасяне в диспозитива съобразно отразената в мотивите воля на съда по отношение на иска за главница в размер на 8 902,07лв. Следва делото да се изпрати на БлОС за провеждане на процедура по чл.247 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд