Определение № 5098 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3474/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. П. Д., ЕГН [ЕГН] и Г. И. М.- В., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им адв. Д. Х. против определение № 2453 от 28.05.2025 г. по ч. гр.д. № 1003/2005 на ОС-Варна, с което са оставени без разглеждане подадени от тях частни жалби против определения на Варненски РС по гр.д. № 511/2024г., с които е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 20.03.2025г. е отхвърлено искането, направено със становище с вх. № 1643/20.02.2025г., на Т. П. Д. за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. 11819/2024 г. по описа на ВРС и на производството по отмяна на влязла в сила решение, постановено по гр.д. 9355/2022 г., по описа на ВРС, образувано в к.гр.д. 889/2025г. С определение № 4395 от 01.04.2025 по същото гр.д. № 511/2024г. по описа на ВРС е отхвърлена молбата на Г. И. М.- В. с вх. № 103075/18.12.2024 год. за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. 11819/2024 г. по описа на ВРС и производството по отмяна на влязла в сила решение, постановено по гр.д. 9355/2022 г., по описа на ВРС, образувано в к.гр.д. 889/2025 г. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност, тъй като съдът не е съобразил преюдициалността на посочените производства по отношение на делбеното, чието спиране са поискали жалбоподателките, за това, че нямат друг път за защита и защото законът не забранява обжалване на посочените определения. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, с което частни жалби са оставени без разглеждане, т.е. което е преграждащо и подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Подадената частна жалба не е касационна, а с нея за първи път се обжалва постановено преграждащо определение. Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, а не ал.3 ГПК, поради което съдът не обсъжда изложението и основанията за допускане до касация. Обжалваното определение е правилно. На касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат две групи определения – тези, за които закона изрично предвижда, че подлежат на обжалване и тези, които преграждат развитието на производството. Определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на производството не е преграждащо, защото производството продължава. За него законът не предвижда обжалваемост. Подадена частна жалба против определение, което не подлежи на обжалване е недопустима. Затова преценката на въззивния съд, че следва да остави без разглеждане подадените частни жалби против определения, с които е отказано спиране на производството е съобразена с процесуалния закон. Дали са били налице основания за спиране на производството е въпрос, за който въззивната и касационната инстанция следят служебно, съгласно чл. 269 и чл. 280, ал.2 ГПК и т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при инстанционен контрол, тъй като това е въпрос на допустимост на постановеното решение. /ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като съобразено с процесуалния закон, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение