Определение № 951 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 268/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. С. П. против определение № 656 от 04.08.2023 г. по ч. гр.д.№ 543/2023 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е обезсилено определение № 115 от 16.05.2023 г. по гр. дело № 433/2022 г. на Районен съд – Генерал Тошево и вместо това е оставена без разглеждане като недопустима молба вх. № 1127/09.05.2023 г. подадена от частната жалбоподателка за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 93 от 18.04.2023 г. по същото дело в частта на разноските с искане да й бъде присъдена сумата от 400 лв., представляваща платено възнаграждение за упълномощения адвокат и е прекратено производството по делото. В частната касационната жалба се прави оплакване за необоснованост, тъй като съдът не е преценил, че молбата е подадена по електронен път на 05.05.2023 г. и това бил последния ден от срока. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: Подаването на електронни документи, свързани с извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма чрез Системата за сигурно електронно връчване“ на Държавна агенция „Електронно връчване“ считат ли се подадени в срок? Въззивният съд, след като служебно извърши проверка за спазване на процесуалните срокове, следва ли да даде указания на страната да представи доказателства за това? Ответниците по частната жалба не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. Данните по делото са следните: Предявеният иск от Й. И. Й. и И. Д. И. чрез пълномощника им адв. Д. Ч. срещу К. С. М., Д. П. М., М. С. П., М. А. Й., Т. А. Ж., Н. Ж. Н. и Ж. Д. С. е оттеглен с молба от 13.04.2023 г. преди първото съдебно заседание. На 13.04.2023 г. е постъпил и отговор на исковата молба от М. С. П. чрез адв. В. Г., към който е приложен договор за правна помощ с уговорен и изплатен в брой хонорар в размер на 400 лв. С определение № 93 от 18.04.2023 г. по гр. дело № 433/2022 г. на РС-Генерал Тошево, е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК. Препис от това определение е връчен на М. С. П. на 26.04.2023 г. /л. 92 от делото на РС/ Тя е подала молба по чл. 248 ГПК, ал.1 ГПК за допълване определението, като й се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно представения договор за правна защита. Тази молба е подадена с електронен подпис от 05.05.2023 г. в 17,54 ч. чрез Системата за сигурно електронно връчване на 05.05.2023 г. в 17,57 ч., видно от приложената разпечатка от електронната система / л. 100-102 от делото на РС/. РС е отхвърлил искането, като е приел, че отговора на исковата молба е подаден на 18.04.2023 г., т.е. след оттегляне на иска. По частна въззивна жалба, подадена от М. С. П., въззивният съд е приел, че срокът за искане по чл. 248, ал.1 ГПК е едноседмичен /еднакъв със срока за обжалване на определението за прекратяване/ и е изтекъл на 03.05.2023 г. Приел е, че молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена на 09.05.2023 г., когато е заведена в регистратурата на съда, а не на датата, когато реално е подадена чрез електронната система. Съгласно чл. 62, ал.4 ГПК, /в редакция ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Нормата е ясна и отговаря директно на първия поставен въпрос, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. В същият смисъл е приетото в Определение № 151 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2023 г., I г. о. Въззивният съд е приложил неправилно чл. 62, ал.4 ГПК, като е взел предвид датата, когато е заведена молбата по чл. 248, ал.1 ГПК в регистратурата на РС. В конкретният случай обаче дори да бе съобразил датата, когато молбата е постъпила в Системата за сигурно електронно връчване - 05.05.2023 г. в 17,57 ч., тя и към тази дата е била просрочена. Не кореспондира на данните по делото твърдението в частната касационна жалба, че жалбоподателката е получила препис от определението за прекратяване на 28.04.2023 г. Относно датата на връчване на съдебни книжа, върнатата разписка в съда, приложена по делото на л. 92 представлява официален удостоверителен документ, който има обвързваща съда доказателствена сила, която не е опровергана. Съобщения до други ответници са връчени на 28.04.2023 г., но от тях не изхожда молбата по чл. 248, ал.1 ГПК. Така изводът на възивният съд, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена след изтичане на едноседмичния срок за обжалване, в който следва да бъде подадена, е правилен като резултат дори да се отчете датата, на която тази молба е постъпила в Системата за сигурно електронно връчване - 05.05.2023 г. Срокът за подаването й е изтекъл на 03.05.2023 г. Така поставеният въпрос е и неопределящ за изхода от спора. Вторият поставен въпрос е неотносим към данните по делото, тъй като по делото на РС е приложена разпечатка на л. 103, от която е видно кога е постъпило писмото в Системата за сигурно електронно връчване. Затова не е необходимо даване на указания на страната, направила изявление чрез електронната система, поради което и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение