Определение № 3369 от 12.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. И. Д., ЕГН [ЕГН], против решение №47/27.03.2024 г. по в.гр.д. №31/24 на ОС-Видин, с което е потвърдено решение № 746/20.11.2023г., постановено по гр.д.№ 837/2023г. по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.439 ГПК против «ЕОС МАТРИКС» ЕООД - София за установяване, че ищцата не дължи на ответника изпълнение на парично задължение по заповед по чл. 417 от ГПК за сумата 14 850.31 лева - главница, договорна лихва в размер на 1 337.49 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г., наказателна лихва в размер на 167.90 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.11.2008г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 327.11 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 577.11 лева, за които по ч.гр.д. № 1136/2010г. по описа на РС - Видин, в полза на „ОББ” АД - София срещу М. И. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] е издадена заповед № 784- РЗ-18.06.2010г. за изпълнение и ИЛ, като въз основа на последния е било образувано изпълнително дело № 673/2010г. по описа на ЧСИ - В. Т.. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът неправилно е приел, че давността за погасяване на процесните вземания, предмет на изпълнение, е била прекъсвана от първоначалния кредитор по изпълнението, с предприетите конкретни изпълнителни действия, както и с предприетите от цесионера- ответник по иска, след цедиране на основното вземане, при положение, че още към датата на извършената цесия 13.08.2019 е била изтекла абсолютната 10 годишна давност по чл.112 ЗЗД. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, тт.1 и т.3. ГПК относно две групи въпроси, които обобщено се свеждат до: Прекъсва ли се погасителната давност за вземания, предмет на изпълнение по ГПК, с изпълнението на дълга на вноски от страна на трето лице / работодателя на длъжника по изпълнението, с оглед наложения от ЧСИ в производството запор на трудово възнаграждение/ и за значението за погасителната давност на прекратяването по силата на закона на самото изпълнително производство, в хипотезата на чл.433 ал.1,т.8 ГПК; Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: От приложеното ч.гр.д. № 1136/2010г. по описа на РС - Видин, се установява, че в полза на „ОББ” АД - София срещу длъжника М. И. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] е издадена заповед № 784- РЗ-18.06.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата 14 850.31 лева - главница, договорна лихва в размер на 1 337.49 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г., наказателна лихва в размер на 167.90 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.11.2008г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 327.11 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 577.11 лева. Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на 21.06.2010г. От представения препис на изпълнително дело № 673/2010г. по описа на ЧСИ - В. Т., се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по посоченото по-горе дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя «ОББ»АД на 07.12.2010г. С разпореждане от 08.12.2010г. на съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело против М. И. Д.. На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 09.12.2010г. На същата дата е получено запорно съобщение от работодателя на длъжника, с което върху трудовото възнаграждение на ищцата е наложен запор. Видно от представените платежни документи, първото плащане по изпълнителното дело е от 07.01.2011г. по наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Следващато плащане е от 09.02.2011г. След това е извършено плащане на 05.08.2011г. и до 14.02.2012г. плащането се е извършвало ежемесечно. След това е имало плащане на 16.04.2012г. до м. 09.2012г. ежемесечно, а след това на 07.11.2012г., на 08.01.2013г., на 09.04.2013г. до м. 07.2014г. ежемесечно, а след това на 05.09.2014г. до м. 12.2014г., включително. След това е извършено плащане на 16.02.2015г. и така всеки месец до м. 02.2016г. От новите процесуални представители на взискателя е постъпила молба на 17.02.2016г., с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 08.03.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е получено от работодателя на 12.03.2016г. От третото задължено лице - работодателят на длъжника е извършено плащане по изпълнителното дело чрез наложения запор на 07.04.2016г. С молба от 12.05.2016г. длъжникът е поискал корекция на удържаната сума по запора до несеквестируемия минимум. На 09.05.2016г. отново е било извършено плащане по изпълнителното дело, по вече наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и така ежемесечно до м. 01.2018г., включително. След това е извършено плащане от м. 03.2018г. до м. 08.2018г. включително, както и от м. 10.2018г. до м. 03.2019г. включително, както и от м. 05.2019г. до м. 12.2019г., вкл., както и от м. 02.2020г. до м. 11.2021г., както и от м. 01.2022г. до м. 11.2022г., както и от м. 01.2023г., м.03.2023г., м. 04.2023г. и м. 05.2023г. С молба от 13.08.2019г. взискателят ОББ АД е уведомил ЧСИ - В. Т., че вземането на банката е прехвърлено на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019г. и е посочил сметка за плащане на цесионера. С молба от 21.02.2020г. цесионерът «ЕОС МАТРИКС»ЕООД е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание договора за цесия. С разпореждане от 10.03.2020г. ЧСИ - В. Т. е конституирала «ЕОС МАТРИКС» ЕООД в качеството на взискател. С молба от 02.11.2020г. новоконституираният взискател е поискал съдебният изпълнител да направи справка за доходите на длъжника и да наложи запор върху тях. От приложените многобройни платежни нареждания по изпълнителното дело, се установява, че ежемесечно са постъпвали суми от наложения върху трудовото възнаграждение запор на ищцата, като последното плащане е от 26.05.2023г., към момента когато е изискано изпълнителното дело от съда. Въззивният съд е приел за установено, че по изпълнителното дело редовно са постъпвали суми за погасяване на задължението на длъжника, след наложения от съдебния изпълнител запор върху трудовото възнаграждение, т.е налице е валидно изпълнително действие за принудително събиране на задължението. Поради това е прието от съда за несъстоятелно твърдението на ищцата, че взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, поради което изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не е налице и бездействие на кредитора - нито на първоначалния, нито на конституирания по силата на договора за цесия такъв „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. С всяко постъпване на суми от третото задължено лице - работодател чрез наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, според съда, давността се е прекъсвала. В конкретния случай, давността е прекъсвана многократно, тъй като по делото ежемесечно са постъпвали суми за погасяване на задължението на ищцата - длъжник по изпълнителното дело. За неоснователно е приел съдът и възражението на ищцата, че не знаела къде постъпвали сумите й по запора на трудовото възнаграждение поради смяна на кредиторите. Сумите по запора са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на задължението на длъжника по изпълнителното дело и евентуалното неправилно превеждане на тези суми, влече санкция за съдебния изпълнител, а не за длъжника. Съдът е обобщил, че целта на изпълнителното производство е принудителното събиране на задължения на длъжника към кредитора чрез различни изпълнителни способи, прилагането на които е по преценка на взискателя. Когато от валидно извършено изпълнително действие, каквото е наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, се удовлетворява вземането на кредитора чрез ежемесечно постъпване на суми по изпълнителното дело, превеждани от третото задължено лице - работодател, то, според въззивния състав, погасителната давност се прекъсвала с всяко извършено плащане, от което започва да тече нова давност, която всякога е пет годишна. В този случай, не може да се приеме, че е налице бездействие на кредитора, тъй като същият се удовлетворява от постъпилите суми от наложения запор, независимо от това кога е предприето това изпълнително действие. По тези съображения окръжния съд е счел оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд., като е приел, че решението следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на касатора са формулирани две групи въпроси, които обобщено се свеждат до: 1. Значението за погасителната давност на прекратяването по силата на закона на самото изпълнително производство, в хипотезата на чл.433 ал.1,т.8 ГПК; 2. Прекъсва ли се погасителната давност за вземания, предмет на изпълнение по ГПК, с изпълнението на дълга на вноски от страна на трето лице - работодатея на длъжника по изпълнението, с оглед наложения от ЧСИ в производството запор на трудово възнаграждение; По първия въпрос е налице задължителната практика на ВКС - ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/ 2023 г. на ОСГТК, в което в отговора на третия въпрос изрично се приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В случая, обаче, този въпрос не се явява от значение и въззивният съд не се е произнасял изрично по него, тъй като е изложил, че с разпореждане от 08.12.2010г. на съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело против М. И. Д.. На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 09.12.2010г. На същата дата е получено запорно съобщение от работодателя на длъжника, с което върху трудовото възнаграждение на ищцата е наложен запор. Видно от представените платежни документи, първото плащане по изпълнителното дело е от 07.01.2011г. по наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Следващато плащане е от 09.02.2011г. След това е извършено плащане на 05.08.2011г. и до 14.02.2012г. плащането се е извършвало ежемесечно. След това е имало плащане на 16.04.2012г. до м. 09.2012г. ежемесечно, а след това на 07.11.2012г., на 08.01.2013г., на 09.04.2013г. до м. 07.2014г. ежемесечно, а след това на 05.09.2014г. до м. 12.2014г., включително. След това е извършено плащане на 16.02.2015г. и така всеки месец до м. 02.2016г. От новите процесуални представители на взискателя е постъпила молба на 17.02.2016г., с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 08.03.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е получено от работодателя на 12.03.2016г. От третото задължено лице - работодателят на длъжника е извършено плащане по изпълнителното дело чрез наложения запор на 07.04.2016г., на 09.05.2016г. отново е било извършено плащане по изпълнителното дело, по вече наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и така ежемесечно до м. 01.2018г., включително. След това е извършено плащане от м. 03.2018г. до м. 08.2018г. включително, както и от м. 10.2018г. до м. 03.2019г. включително, както и от м. 05.2019г. до м. 12.2019г., вкл., както и от м. 02.2020г. до м. 11.2021г., както и от м. 01.2022г. до м. 11.2022г., както и от м. 01.2023г., м.03.2023г., м. 04.2023г. и м. 05.2023г.. Следователно хипотезата на чл.433 ал.1,т.8 ГПК, визираща като основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона непредприемането на изп. действия от страна на взискателя в продължение на две години, изобщо не се установява да е била налице. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие и с мотивите към т.10 на ТР 2/2015 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ „ и т. н. В конкретния случай, при надлежно извършеното, по искане на взискателя, изпълнително действие: налагане на 12.03.2016г. на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението; и при редовно плащане от страна на работодателя на длъжника по посочената сметка в самото изпълнително дело, липсва законово задължение за взискателя да предприема някакви допълнителни изпълнителни действия, с непоискването на които да е налице изтичане на давностен срок в полза на длъжника и погасяване на задължение на последния, което регулярно се изпълнява в рамките на изпълнителното производство. Следователно не е налице предпоставката по чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 ГПК в размер на 150 лева за изготвяне на отговор на КЖ. С оглед изложеното, съдът