Определение № 60714 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2281/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ват Къмпани Русе" ЕООД срещу решение № 103/05.05.2020г. по в.т.д.№728/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С него е потвърдено решение №62/10.07.2019г. по т.д.№19/2018г. на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] иск за заплащане на сумата 467 159,15 лв., с ДДС, част от цялата сума от 502 595,56 лева, с включен ДДС, дължима въз основа на Договор за цесия от 30.10.2017г., с който „Ват Къмпани Русе" ООД е придобило вземането от „Даракчиеви" ООД, представляваща сума, с която [община] се е обогатила неоснователно в резултат на извършени допълнителни СМР извън сключения Договор за възлагане на изпълнение с предмет „Изграждане на инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра" - първа обособена позиция „сепариране" от 27.09.2011г, извършени от изпълнителя ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра", за които е издадена фактура №[ЕГН]/07.07.2016г. за сумата 502 595,56 лева, с включен ДДС, ведно с лихвата за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и в несъответствие със задължителната практика на ВКС по прилагането им. Касаторът твърди, че съдът е разгледал процесуално недопустимо възражение на [община], която се явява трето лице за договора за цесия от 20.01.2014г., / първият от поредицата договори за цесия, с които касаторът се легитимира като титуляр на вземането/ и не е легитимирана да твърди висящата му недействителност. Счита за неправилен извода на въззивния съд за направено от мнимо представлявания съдружник в ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра" - „М-У-Т Машинен - Умвелттехник Транспортанлаген Гезелшафт" извънсъдебно позоваване на недействителността на договора за цесия от 20.01.2014г. с писмо до [община], тъй като единствено възможен адресат на такова изявление може да бъде третото лице, договаряло с мнимия представител, а именно цесионерът „КМ Билдсистем" ЕООД. Евентуално поддържа, че посоченото писмо на съдружника изразява неприемане на вече извършени действия към датата на писмото - 22.10.2013г., която предхожда сключването на процесния договор за цесия. В тази връзка излага доводи, че предварителен отказ от всички бъдещи несигурни и неиндивидуализирани правни и фактически действия е правно неиздържан. Счита, че наличието на спорно правоотношение - разминаване между позицията на колективни органи на дадено юридическо лице или гражданско дружество и действията на представляващия го, е вътрешен проблем, който може да доведе до отговорност на представляващия, но не може да повлияе на сключените от него сделки, съответно третите лица не трябва да носят риска от евентуална незаконосъобразност на волеобразуването на дружеството. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира и присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи въпросите: 1/ Кое лице е адресат на едностранните изявления на мнимо представлявания за потвърждаване и отказ за потвърждаване на сключен от негово име договор без представителна власт? 2/ Допустимо ли е да бъде разгледано по същество възражение за недействителност на договор поради липса на представителна власт на лицето, действало от името на страна по договора /мнимо представлявания/, когато това възражение е направено от трето лице, което не е страна по договора или негов универсален правоприемник? 3/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка?; 4/ Когато едно лице, което се представлява по силата на закона или сделка /пр. пълномощно/, състави бланкетно общо изявление, че не признава представителната власт на пълномощника си и го адресира до произволно лице, допустимо ли е след това да се счита за недействителен сключен от този негов пълномощник договор, без изобщо да е уведомявано от мнимо представлявания третото лице, договаряло с този пълномощник?; 5/ Валидно ли е по смисъла на чл.42, ал.2, изр.2, вр. чл.37 от ЗЗД общото бланкетно изявление на едно лице, представлявано по силата на закона или сделка /пр. пълномощно/, че не признава представителната власт на пълномощника си по всички сделки след определена дата, което е адресирано до произволно трето за сделките лице, при положение, че впоследствие мнимо представляваният е отправил изрично изявление до пълномощника си, че потвърждава всички негови действия? Счита, че по първия и втория въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителните разяснения в т.2 от Тълкувателно решение №5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк. д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС. По трети въпрос сочи противоречие с разясненията в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решение №8/19.01.2018г. по т.д. №2435/2016г. на ВКС, решение №134/30.12.2013г. по т.д. №34/2013г. на ВКС, II т.о., решение №75/20.06.2016г. по т.д. №1608/2015г. на ВКС, II т.о., решение №94/13.09.2016г. по т.д. №3768/2014г. на ВКС, II т.о., решение №161/04.10.2016г. по т.д. №2220/2015г. на ВКС, II т.о., решение №202/25.01.2018г. по т.д. №1826/2016г. на ВКС, I т.о., решение №120/04.04.2013г. по гр.д. №964/2012г. на ВКС, IV г.о., решение №157/08.11.2011г. по гр.д. №823/2010г. на ВКС, II т.о., решение №237/24.06.2010г. по гр.д. №826/2009г. на ВКС, IV г.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК. По отношение на четвърти и пети въпрос поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях не е налична съдебна практика. Ответникът по касация [община] оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски. Третото лице – помагач на страната на ответника - Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът „Ват Къмпани Русе" ЕООД, не е придобил валидно претендираното вземане срещу [община] за 502 595,56 лв, с ДДС, стойност на неизплатени, но допълнително извършени конкретни CMP по отделни подобекти, които не са включени в КСС към Договор №2011-0017-С за възлагане на изпълнение с предмет „Изграждане на инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра" - първа обособена позиция „сепариране" от 27.09.2011 г., които СМР са били установени с Констативен протокол №01/08.01.2013г. Съставът на Варненски апелативен съд е приел, че договорът за цесия от 30.10.2017г., по силата на който дружеството е придобило вземането от „Даракчиеви" ООД, не е породил транслативно действие, тъй като цедентът „Даракчиеви" ООД, също не е бил титуляр на вземането. От събраните доказателства съдът е установил, че цедентът „Даракчиеви" ООД е придобил процесното вземане по силата на договор, сключен на 02.10.2017г. с „КМ Билдсистем" ЕООД, което дружество е придобило вземането от изпълнителя на Договора за обществена поръчка - ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра" по силата на договор за цесия от 20.01.2014г. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че договорът за цесия между ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра" като цедент и „КМ Билдсистем" ЕООД като цесионер, сключен на 20.01.2014г., с който е прехвърлено процесното вземане, е нищожен, поради липса на представителна власт на В. В., която е подписала договора като представляващ гражданското дружество. Посочил е, че решението за промяна в представителството на дружеството от 20.09.2013г. не е взето валидно, тъй като е прието от двама от съдружниците- „Пластпроект Инженеринг" ЕООД /с предишно наименование „Пластпайп" ООД/ и „Жетом" ООД в несъстоятелност, а третият съдружник - австрийското дружество „М-У-Т Машинен-Умвелттехник Транспортанлаген Гезелшафт" не е участвало при вземането на решението. Изтъкнал е, че договорът за цесия от 20.01.2014г., подписан от лице без представителна власт, е в хипотезата на висяща недействителност, но тъй като в случая не е налице възможност за неговото потвърждаване от мнимо представлявания, висящата недействителност на договора за цесия от 20.01.2014г. се е превърнала в окончателна такава. За да стигне до този извод, се е позовал на приетото по делото като доказателство уведомително писмо от 22.10.2013г. до кмета на [община], с което третият съдружник „М-У-Т Машинен-Умвелттехник Транспортанлаген Гезелшафт", Австрия, е направил изрично волеизявление, че не е упълномощавал лицето В. В. с правото да представлява или да извършва каквито и да е правни или фактически действия от името или за сметка както на самия него, така и на дружеството, пред [община], както и че не приема и отхвърля предприети вече такива действия. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.З от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първите два и четвъртият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са поставени с оглед оплакването на касатора, че въззивният съд е разгледал процесуално недопустимо възражение на [община], която се явява трето за договора за цесия от 20.01.2014г. лице и не е легитимирана да се позовава на висящата му недействителност. Тези въпроси са свързани с предмета на спора, тъй като въззивният съд е разгледал въведените от ответника по иска [община], длъжник по цедираното вземане, доводи за липса на представителна власт на лицето, представлявало ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра" като цедент при сключването на договора за цесия от 20.01.2014г. Въпросите обаче не отчитат специфичните за спора обстоятелства, обусловили изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол. Съгласно задължителните разяснения в TP №5/2014 от 12.12.2016г. по тълк.дело №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. Единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. В конкретната хипотеза е налице договор за цесия, страни по който са цедентът и цесионерът и безспорно при ненадлежно представителство на една от страните при сключването на договора, на липсата на представителна власт ще може да се позове само ненадлежно представляваният и това следва да се осъществи с изявление до насрещната страна. Това разрешение е приложимо по отношение на действието на договора за цесия между страните, но не и по отношение на действието му спрямо длъжника по цедираното вземане и третите лица. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на правото има действие за длъжника и всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника. Тъй като по отношение на длъжника действието на договора е обусловено от това цесията да му бъде редовно съобщена от цедента, то наред с насрещните волеизявления на страните по договора за цесия е необходимо още едно едностранно волеизявление, чийто адресат е длъжникът по цедираното вземане. В случай, че цедентът е ненадлежно представляван при сключването на договора за цесия и при съобщаването й на длъжника, той следва да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 от ЗЗД и пред длъжника, адресат на уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД като самостоятелно волеизявление. С оглед на тези характеристики на договора за цесия, въззивният съд не е допуснал отклонение от задължителните разяснения в TP №5/12.12.2016г. по тълк.дело №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, като е обсъдил доводите на длъжника, че същият е бил уведомен от „М-У-Т Машинен - Умвелттехник Транспортанлаген Гезелшафт" за ненадлежното овластяване на В. В. да представлява гражданското дружество. Тези доводи не съставляват позоваване на липса на представителна власт от трето лице, различно от ненадлежно представляваното. Ответникът е въвел в процеса фактически твърдения, че с писмо, адресирано до него като длъжник, ненадлежно представляваният съдружник е упражнил правото си да се позове на недействителността по чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Въззивният съд отчитайки качеството на [община] на длъжник по цедираното вземане, правилно е преценил като релевантни за спора изявленията до длъжника, отправени от един от съдружниците в титуляра на цедираното вземане ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра", относно липсата на представителна власт на лицето, действало като управител на дружеството при сключването и съобщаването на договора за цесия от 20.01.2014г. С оглед на това е неоснователен доводът на касатора за допуснато от въззивния съд противоречие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение №5/12.12.2016г. по тълк.дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика по приложението на разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, с която въззивното решение е съобразено, изключва и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, на която касаторът се позовава по четвъртия въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Третият въпрос е свързан с оплакването в касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви за същественото значение на писмото от „М-У-Т Машинен - Умвелттехник Транспортанлаген Гезелшафт" до ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра", с което според касатора съдружникът е осъществил потвърждаване на договора за цесия по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД. Този въпрос е свързан с предмета на спора, но по отношение на същия е недоказано поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1, т.2 и т.3 на TP №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички допустими и относими доказателства, ангажирани по делото, при съобразяване въведената с чл.154, ал.1 от ГПК доказателствена тежест и допустимите според ГПК доказателствени средства, както и да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, формирайки свои правни изводи по съществото на спора и по приложението на закона. Съдът основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към легитимацията на ищеца като титуляр на процесното вземане. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства, включително и адресираното от „М-У-Т Машинен -Умвелттехник Транспортанлаген Гезелшафт" до ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра" писмо от 27.01.2014г., като е изложил своята преценка на съдържанието им. По този начин съдът не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения. Поставеният от касатора въпрос изразява несъгласието му с изводите на съда относно съдържанието на писмото от 27.01.2014г. Той е свързан с правилността на извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства, която не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Петият въпрос в изложението по чл.284, ал.З, т.1 от ГПК не съответства на мотивите в обжалваното решение, поради което не отговаря на предпоставките да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Отговорът му не е обуславящ за крайния изход на делото, тъй като е предпоставен от възприемане на тезата на касатора, че след сключването на договора за цесия, съдружникът „М-У-Т Машинен - Умвелттехник Транспортанлаген Гезелшафт" е адресирал до ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра" писмо от 27.01.2014г., с което потвърждава всички извършени от негово име действия. При анализа на събраните доказателства, включително и писмото от 27.01.2014г., въззивният съд не е стигнал до извод, че мнимо представляваният съдружник е отправил изявление за потвърждаване на всички извършени от пълномощника В. В. действия без валидно учредена представителна власт. При липса на общата предпоставка за достъп до касация, е безпредметно обсъждането на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.З от ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.З от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 16 681,85 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд