Определение № 505 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. К., чрез адвокат З. М. от АК П. против решение № 523/16.12.2016 г. по в.гр.д. № 775/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 586/18.07.2016 г. по гр.д. № 3779/2014 г. на РС Пазарджик и са уважени предявените искове на Методи Н. Т. и В. К. Т. за стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено извършени ремонтни работи в размер на 1160 лева, като решението е потвърдено в частта, в която е присъдена сумата 1392 лева - платена като възнаграждение за възложени, но неизвършени строително-монтажни работи, както и в частта, в която е присъдена сумата 2060 лева - стойността на заплатените, но недоставени строителни материали. (с въззивното решение са отхвърлени претенциите до пълния предявен размер, съответно за 3643 лева и 2580 лева). Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК. Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 от ГПК. В случая, ищците са предявили искове за стойността на възложени, но неизвършени или некачествено извършени ремонтни работи, както и за възстановяване на заплатените, но недоставени строителни материали. Цената на всеки от исковете е определена на основание чл.69, ал.1, т.1 ГПК – от търсената сума, която по всеки от исковете е под 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ДВ, бр.50 от 2015 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. Предвид обстоятелството, че цената на всеки от предявените искове е под установения минимален праг за достъп до касация, касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение