Определение № 1946 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 4020 от 22.04.2024 г., подадена от „Весел земеделец“ ЕООД чрез адвокат А. И. от САК, срещу въззивно Решение № 79 от 29.02.2024 г. по в.гр.д.№ 379/2023 г. на Софийски окръжен съд, ІІ възз.гр.състав. Ответниците по касация И. Т. В., Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. са депозирали Становище чрез адвокат С. Ч. от САК. Поддържат, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С въззивното решение е потвърдено Решение № 1 от 06.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 890/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, с което е отхвърлен искът на настоящия касатор срещу ответниците по касация за допускане на делба на четири поземлени имота (с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***), представляващи земеделски земи. При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел, че собствеността върху процесните имоти е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. А. В., починал на 01.03.1951 г. Негов наследник е сина му Я. Д. В., който на 18.03.2016 г. сключил с Х. Т. А. договор за дарение на придобитите по наследство 1/3 ид.части от процесните четири имота. Последвало – на 24.08.2017 г., сключването на договор за дарение по отношение същите 1/3 ид.части от процесните четири имота между Х. Т. А. (като дарител) и представляваното от Х. Т. А. дружество „Весел земеделец“ ЕООД (надарен). На 22.11.2017 г. е депозирана исковата молба по настоящото дело, с която „Весел земеделец“ ЕООД е поискал да се допусне делба на имотите между него и ответниците (по иска и по касация). Последните, от своя страна, са предявили искова молба срещу Х. Т. А. и Я. Д. В., с която са претендирали прогласяването на договора за дарение от 18.03.2016 г. за нищожен като прикриващ действителен договор за продажба, както и изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на прехвърлените от Я. Д. В. на Х. Т. А. 1/3 ид.части от процесните четири имота. Производството по тази искова молба (гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп и в.гр.д.№ 403/2021 г. на СОС) е приключило с уважаването на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр.чл. 17, ал. 1 ЗЗД, както и с уважаването на исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени от Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В., наред с което искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от И. Т. В., е отхвърлен. С Определение от 11.10.2022 г. по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп е оставено без уважение искането на Х. Т. А. за прогласяване на основание чл. 33, ал. 3 ЗС настъпило обезсилване по право на Решение № 8 от 12.02.2021 г. по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп в частта, потвърдена с въззивно Решение № 103 от 25.11.2021 г. по в.гр.д.№ 403/2021 г. на СОС (с която е постановено изкупуване в полза на Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В.). Последното е мотивирало извод на решаващия съд по настоящото дело, че Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. са изкупили в тяхната пълнота прехвърлените на Х. Т. А. 1/3 ид.части от процесните четири имота, а Х. Т. А. е загубил собствеността върху всичко, което е придобил от Я. В. по силата на договора от 18.03.2016 г. Произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба на „Весел земеделец“ ЕООД, въззивният съд по настоящото дело е приел, че е без значение фактът, че дружеството не е било страна по гр.д.№ 419/2018 г. на РС - Пирдоп. Прието е, че от значение за изхода на настоящия спор не е участието на жалбоподателя в това дело, а правният резултат от него - прогласяването на дарението от 18.03.2016 г.за нищожно. Нищожността настъпва по право, а нищожната сделка поначало не поражда целения с нея правен резултат, като на нищожността може да се позове всяко заинтересовано лице – независимо от формалното му участие или неучастие в производството по прогласяване на нищожността. В случая ответниците по иска изрично са се позовали на нищожността чрез насрещен иск, който е бил отделен за самостоятелно разглеждане в друго производство - гр.д.№ 419/2018 г. на РС - Пирдоп. Въззивният съд се е произнесъл по оплакването, че, ако постановеното с решението по гр.д.№ 419/2018 г. на РС - Пирдоп изкупуване е настъпило, то (доколкото съставлява възмездно придобиване на права) изкупуващите съсобственици са придобили изкупуваните идеални части в режим на СИО със своите съпрузи (ако имат такива), поради което последните също са станали съсобственици на тези идеални части от имотите с произтичащата от това процесуална недопустимост на първоинстанционното решение предвид разясненията по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от дружеството, че районният съд е бил длъжен да му даде указания да насочи иска за делба и срещу съпрузите на изкупуващите в качеството им на задължителни необходими другари, а, като не е сторил това и е разгледал делото без тяхно участие, е постановил недопустимо решение. Въззивният съд е посочил, че в обсъжданата хипотеза приложение намират разясненията по т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК, като приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители (арг. от чл. 226, ал. 2, вр. чл. 222 ГПК). В случая такова разпоредително действие (макар и принудително) е изкупуването на идеални части от делбените имоти по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС. Във връзка с него няма данни за съгласие за заместване на праводателя „Весел земеделец“ ЕООД от изкупуващите приобретатели, поради което следва да се прилага разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК. За такава хипотеза в цитираното тълкувателно решение е подчертано изрично, че „ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните съделители - прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон“, както и че „конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя … не е необходимо …“. Следователно в случая не е било необходимо районният съд да извършва действия по осигуряване участието на съпрузите на изкупуващите съсобственици в делбеното производство. Постановеното без тяхно лично участие съдебно решение не е опорочено, тъй като те са участвали в производството чрез ищеца „Весел земеделец“ ЕООД, който е техен процесуален субституент благодарение на правоприемството в материалното правоотношение относно собствеността върху прехвърляните идеални части. По съществото на спора е прието, че, дори сделката от 24.08.2017 г. (дарението от Х. Т. А. в полза на „Весел земеделец“ ЕООД) да се приеме за валидна, то тя не е породила желания от страните вещен ефект, защото дарителят Х. А. не е притежавал прехвърляните на „Весел Земеделец“ ЕООД права, тъй като ги е загубил в резултат от изкупуването. Тази сделка не е прехвърлила собственост в полза на „Весел Земеделец“ ЕООД и не е в състояние да го легитимира като съсобственик на делбените имоти. Действителните съсобственици изрично са заявили, че не желаят делба на имотите (РС, л. 120), поради което искът за делба правилно е отхвърлен. Касаторът поддържа, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно по съображения, изведени от тълкуване на правораздавателната воля, обективирана във въззивното Решение № 103 от 25.11.2021 г. по в.гр.д.№ 403/2021 г. на СОС, постановено по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Така поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК в случая не е налице. В рамките на настоящия процес посоченото въззивно Решение № 103 от 25.11.2021 г. има стойността на писмено доказателство; то е част от доказателствения материал, който по правило не подлежи на обсъждане във фазата по селектиране на касационните жалби, а само при постановяването на решение по реда на чл. 290 ГПК – в случай, че и след като бъде допуснато касационно обжалване. Наред с позоваването на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението към касационната жалба са поставени питанията „Представлява ли изкупуването на идеални части от делбените имоти по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС разпоредително действие (макар и принудително) и съответно прехвърляне на спорното право от съсобственик в хода на делбеното производство по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК ? И приложим ли е в този случай чл. 226, ал. 1 ГПК, ако собственикът на спорното право и съделител не е участвал като страна по делото за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и реално не е прехвърлял никакви права ?“. С оглед мотивите, изложени в атакуваното решение, поставеният правен проблем се явява такъв с обуславящо значение за преценките както относно допустимостта на процеса от гледна точка на изискването да се осигури участието на надлежните страни в производството, така и относно основателността на предявения иск за делба от гледна точка на материално-правната легитимация на касатора да претендира допускането на съдебна делба. При съобразяване на данните по делото и в изпълнение на правомощията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав уточнява релевантното питане така: „Налице ли е прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК в случаите, когато в хода на висящо делбено производство е осъществено изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на правата на праводател на страна по делото, която не е участвала в процеса по предявения конститутивен иск за изкупуване ?“. При констатация за отсъствие на формирана практика на ВКС по този въпрос, налага се извод, че е налице основанието за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При допускане на обжалването страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената по въззивната жалба и възлиза на сумата 50 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия