Определение № 122 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2618/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ и „МБАЛ Тракия“ ЕООД срещу решение № 199/19.06.2019 г. по в. т. д. № 220/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 119/28.02.2019 г. по т. д. № 122/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е осъдена НЗОК да заплати на „МБАЛ Тракия“ ЕООД сума в размер 375 448 лв. – извършена през м. април 2015 г. болнична помощ по клинични пътеки по договор № 241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ, произтичаща от фактура № 19365/14.05.2015 г. и спецификация към нея с неплатен остатък от 253 150 лв. и фактура № 19366/14.05.2015 г. за вложени медицински изделия за лечението на здравно осигурени пациенти извън стойността на клиничните пътеки и спецификация към нея на стойност 122 298,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 90 230, 78 лв. – мораторна лихва върху главница от 375 448 лв. за периода 01.01.2016 г. – 14.05.2018 г. Същото решение атакувано и в частта, с която е отменено решение на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „МБАЛ Тракия“ ЕООД обезщетение за забавено плащане над 90 230, 78 лв. за периода 31.05.2015 г. - 01.01.2016 г.

От НЗОК е подадена касационна жалба срещу решението на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено постановеното от Окръжен съд Стара Загора решение в осъдителната му част. В подадената от НЗОК касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че действащата нормативна уредба е намерила смислово отражение в сключения между касата и „МБАЛ Тракия“ ЕООД договор, като с подписването му изпълнителят е изразил съгласие с реда и методите на остойностяване на тези услуги. Поради естеството на услугата определянето на обема и вида на дейностите се осъществява посредством определяне на лимити при заплащане на дейността. Липсата на ограничение в заплащане на дейността е счетена от касатора като основание, създаващо предпоставки за неоснователно обогатяване на изпълнителя и ощетяване на бюджета на здравното осигуряване. Посочено е, че Апелативен съд Пловдив неправилно, позовавайки се на чл. 25 и 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, е приел, че със средства от резерва трябва да се плащат дейности, чиято стойност надвишава определената в Приложение № 2 към договора. В действителност е регламентирано, че с такива средства се плащат разходи при значително отклонение от равномерното разходване на средства за здравно - осигурителни плащания, а не във всички случаи на „надлимитна“ дейност. Направено е позоваване на практика, формирана от Апелативен съд София и Софийски градски съд. Посочено е в жалбата, че дори да се приемат за нищожни, процесните договорни клаузи не могат да обосноват дължимост на претендираните суми на договорно основание, предвид липсата на уговорки за заместване на нищожните клаузи с действителни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация с цел точно прилагане на закона и развитие на правото поради формирана противоречива практика на окръжно и апелативно ниво, както и поради противоречие с практика на ВКС /ТР № 1/2001 г. на ОСГК, определение № 4/05.01.2018 г. по ч. т. д. № 2734/2017 г. на II ТО, решение № 68/2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на II ТО, решение № 94/2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на IV ГО/. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „Подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключен през 2015 г. на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение № 2 към този договор стойности /лимити/ за дейностите за съответния месец?“

2. „Клаузите на сключен през 2015 г. на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и конкретно с чл. 52 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 2, чл. 4, чл. 35, чл. 45, чл. 25, чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г.?“

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди изложените във въззивната жалба възражения и доводи на жалбоподателя, както и да обоснове фактическите и правни си изводи?“

Отделно от изложеното, се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно. Този порок се обосновава с обстоятелството, че Апелативен съд Пловдив не е обсъдил и анализирал нито едно от твърденията, доводите и възраженията на НЗОК. В същото време, мотивите на решението са неясни и противоречиви.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „МБАЛ Тракия” ЕООД е подаден отговор на касационната жалба, с който се изразява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касация. При евентуалност е направено искане за постановяване на решение, с което атакуваният въззивен акт бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на разноски.

„МБАЛ Тракия“ ЕООД атакува решението на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отменено решението на Окръжен съд Стара Загора и отхвърлен частично предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С молба вх. № 3376/14.05.2020 г. болницата е направила изявление за оттегляне на касационната жалба. При проверка редовността това изявление настоящият състав констатира, че то изхожда от легитимирано лице – надлежно упълномощен процесуален представител на „МБАЛ Тракия“ ЕООД, включително с правата по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, ето защо следва да се приеме, че молбата от 14.05.2020 е породила своя десезиращ съда ефект. Препис от същата е изпратен на НЗОК, като от последната не е постъпило становище. При тези факти на основание чл. 264 ГПК и по аргумент от чл. 296, т. 2 ГПК производството, образувано въз основа на подадената от „МБАЛ Тракия“ ЕООД касационна жалба, следва да бъде прекратено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба на НЗОК е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните са сключени валидни договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 241104/24.02.2015 г. и № 241702/24.02.2015 г. Констатирал е, че по делото липсва спор относно наличието на надвишени стойности по посочените договори за месец април 2015 г. от страна на „МБАЛ Тракия” ЕООД по включени в основния пакет от здравни дейности клинични пътеки. Въззивният съд е приел, че е налице законодателно въведен регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ като възложителят дължи плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определените с договора лимити. Договорено въведените ограничения са в съгласие със законодателните такива, които от своя страна са в съответствие с Конституцията на РБългария. В решението съдът е посочил още, че уредените законодателно правила за бюджетна дисциплина не могат да лишат гражданите от правото им по чл. 52 от Конституцията на РБългария на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване. Ето защо, при надвишаване на договорените лимити за Касата възниква задължението да използва бюджетния си резерв. Извод, обоснован с разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване. В мотивите решаващият съд е съобразил и, че действащата към процесния период Методика за остойностяване и заплащане на медицинска помощ не предвижда отхвърляне на дейността поради превишаване на лимитите, а изисква формиране на листа от чакащи, освен на случаите, изискващи спешна диагностика и лечение. В процесната хипотеза е установил, че лечебното заведение не се е съобразило с тази възможност, но неспазването й не може да игнорира факта на извършването на медицинска дейност и съответното възникване на задължението за нейното заплащане от страна на НЗОК, с оглед текста на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани от жалбоподателя.

Предвид твърденията за наличие на порок, който следва да бъде отчетен от настоящата инстанция и без да са налице останалите основания за достъп до касация, съставът на първо търговско отделение счита, че първо е необходимо да провери дали въззивното решение е очевидно неправилно. Консолидирана е съдебната практика, че тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, а и наличието му е мотивирано с извършени от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, които попълват хипотезиса на чл. 281 ГПК и следва да бъдат отнесени към касационните основания за обжалване, приложими при разглеждане на жалбата по същество.

Посочените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1, ГПК. Първият въпрос не е формулиран по начин, изискващ принципен отговор извън конкретиката на спора и счетените за релевантни според касатора факти, а на практика изразява защитна теза и искане за проверка по същество на делото, съответно постановяване на друг краен резултат. Дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от НЗОК на отчетни дейности от изпълнителите на медицинска дейност по сключените между тях договори с оглед разпоредбите на Конституцията на РБългария, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /в случая 2015 г./, Закона за здравното осигуряване и подлежат ли на заплащане извършените „надлимитни“ дейности е въпрос по същество на спора, който не може да бъде решаван във фазата на селекция съобразно възприетото с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Вторият въпрос не е намерил отражение в мотивите на въззивното решение и по него не е формирана решаващата воля на въззивния съд, поради което същият не отговаря на основния селективен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е изведен значим материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е формирал решаващата воля на съда, поради което безпредметно се явява обсъждането на въведения допълнителен селективен критерий – необходимост от развитие на правото. От друга страна, противоречивата практика на състави на окръжните и апелативни съдилища, не съставлява основание за достъп до касация. Това е достатъчно основание касационната жалба да не бъде селектирана и допусната до разглеждане по реда на чл. 290 ГПК.

По изведения процесуален въпрос настоящият състав на съда счита, че не е налице обоснованото от касатора отклонение от формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. В практиката, която жалбоподателят сочи, както и служебно известната на настоящия състав такава, а именно: решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ ТО, решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV ГО, решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ ГО, решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ ТО, решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ ТО се приема, че въззивната инстанция има задължението да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. В случая съставът на Апелативен съд Пловдив не се е отклонил от изведените в цитираната практика разрешения и не е игнорирал задълженията си. Формулираният въпрос е хипотетично зададен от касатора, тъй като не е свързан с конкретно нарушение, допуснато от въззивната инстанция.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС