Определение № 207 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 446/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М., приподписана от адв.Р.М. против въззивно решение № 49 от 12.03.2012г. по в.гр.д.№ 53/2012г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение № 223/09.12.2011г., постановено по гр.д.№ 194/2011г. по описа на Поповски районен съд, с което е признато за установено по отношение на М. М. М., че А. М. Х. е собственик на 1/4 идеална част от поземлен имот с площ 1020кв.м., за който е отреден УПИ Х-462 в кв. 63 по регулационния план на [населено място], общ. П., заедно с построените в него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и навес без оградни стени, при граници и съседи: изток - УПИ XI-461, запад - улица, север - улица, юг -УПИ IX-463, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 35, т. ІІІ, peг. № 3911, д. 427/12.08.2010г. на нотариус с peг. № 497 с район на действие PC - П., вписан с акт № 113, т.Х, д. 1921/10г. на СВ - [населено място], до размер 1/4ид.ч. от описания в нотариалния акт имот, на основание чл. 537,ал.2 от ГПК, а М. М. М. е осъден да заплати на А. М. Х. сумата 150лв. разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото/ л.7/ е приложено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което данъчната оценка на целия недвижим имот, част от която е процесният имот- ¼ ид.част от него, е 4084,30лв., поради което и цената на иска е под 5000 лева. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,