Определение № 235 от 02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 158/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на С. Г. П. против въззивно определение № 53 от 20.01.2011 год. по ч. гр. дело № 971/2010 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 16.11.2010 год. по гр. дело № 4292/2010 год. на Пазарджишки районен съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя за отмяна на заповед № 451/30.10.2007 год. на директора на Професионална гимназия по транспорт [населено място], с която е намалено работното време и трудовото възнаграждение на жалбоподателя-ищец считано от 30.10.2007 г. до 31.12.2007 г., като недопустим и е прекратено производството по иска да се установи по отношение на Професионална гимназия по транспорт, че жалбоподателят-ищец е бил в ефективна законна стачка в периода 24.09.2007 г. до 26.10.2007 г., като недопустим. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика, съдът се е произнесъл по приложението на чл. 2 ГПК и чл. 6 ГПК и чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Ответникът Професионална гимназия по транспорт с Виноградец в писмен отговор оспорва частната касационна жалба и поддържа липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалвано. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо понататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението правни въпроси по приложението на чл. 2 ГПК, чл. 6 ГПК и чл. 6 ЕКЗПЧ не са разрешени с обжалваното определение в противоречие с представената съдебна практика - три определения на ВКС по гр. дело № 4531/2008 г.; гр. дело № 759/2009 г. и гр. дело № 1449/2009 г. и две решения по гр. дело № 917/2009 г. на ВКС и гр. дело № 1199/2009 год. на ВКС. Посочените съдебни актове нямат пряко отношение към приложението на цитираните разпоредби, нито имат връзка с предмета на спора по исковете на жалбоподателя, производството по които е прекратено поради недопустимост. В изложението няма развити съображения за връзката по приложението на посочените разпоредби и решаващите изводи на съда за прекратяване на производството по исковете на жалбоподателя, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение, за да прекрати производството по иска за отмяна на заповед на директора на ответната професионална гимназия, с която е намалено работното време и трудовото възнаграждение на ищеца е прието, че възможността да се оспори заповедта по чл. 138а, ал. 1 КТ в самостоятелно производство, без да се претендира разликата в уговореното трудовото възнаграждение е недопустимо, тъй като едностранното въвеждане на непълно работно време е право на работодателя, което съдът не може да контролира самостоятелно, а за да прекрати производството по установителния иск да се признае за установено по отношение на ответната професионална гимназия, че ищецът е бил в ефективна законна стачка в периода 24.09.2007г. - 26.10.2007 г. е прието, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването му, тъй като в трудовата му книжка този период е записан и признат за трудов стаж. Относно признаването му за осигурителен стаж, съдът е посочил, че той се регламентира в разпоредбите на чл. 9 КСО, като по реда на този кодекс се уреждат и спорове относно придобиване право на пенсия за осигурителен стаж. Това са решаващите мотиви, с които съдът е прекратил производството по исковете на жалбоподателя, а те не влизат в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 2 ГПК и чл. 6 ГПК, основана на задължението на съда да разгледа всеки граждански спор при наличие на интерес от търсената защита и го разреши според точния смисъл на законите. Цитирането на разпоредбата на чл. 6 ЕКЗПЧ, която да се тълкува във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК е формално без да е обоснована връзката с изводите на съда по прекратеното дело. Предвид изложеното не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответната страна е заявила претенция за съдебни разноски в размер на 1000 лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ № 34692/16.02.2011 год., което с оглед изхода на делото, ще следва да се присъди в тежест на жалбоподателя. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.