Определение № 3166 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 1089 от 31.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 800/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след потвърждаване в обжалваната част на Решение № 26001 от 19.01.2024 г. по гр. д. № 85/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, са отхвърлени предявените от КОНПИ за отнемане от Б. Л. Б. на следното имущество: УПИ .... в кв. ... по плана на [населено място], община К., с площ от 1 109 кв. м. и начин на трайно ползване – ниско застрояване; лек автомобил „ БМВ“, модел „ 325 И“ с рег. [рег.номер на МПС]; лек автомобил „Шевролет“, модел „Камаро“ с рег. [рег.номер на МПС]; товарен автомобил „Дожд Рам 250“, с рег. [рег.номер на МПС], и ремарке-платформа с рег. [рег.номер на МПС].

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че неправилно въззивният съд изчислил стойността на несъответствието, тъй като към нетния доход, който бил отрицателна величина, следвало да се прибави стойността на наличното в патримониума на ответницата Б. имущество. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Допустимо ли е отъждествяване на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“;

2. „Следва ли липсата на имущество над 150 000 лева да възпрепатства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?“.

Поддържа се, че произнасянето на ВКС по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът иска обжалваното решение да бъде допуснато до касациноно обжалване и като очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба Б. Л. Б. изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната от КОНПИ част, въззивният съд е установил, че през 2012 г. срещу С. Н. К. (производството срещу него е прекратено поради отказ от исковете) започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 252, ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). В рамките на целия проверяван период 03.12.2008 г. – 03.12.2018 г. Б. Л. Б. била във фактическо съпружеско съжителство с него. В началото на проверявания период С. К. притежавал товарен автомобил „Дожд Рам 250“, рег. [рег.номер на МПС], и ремарке-платформа с рег. [рег.номер на МПС], които отчуждил в проверявания период, на 19.06.2013 г., в полза на ответницата Б.. В проверявания период, на 03.04.2009 г., той закупил лек автомобил „БМВ“, рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към придобиването съгласно заключението на вещото лице 4 000 лева, а на 30.10.2011 г. той закупил лек автомобил „Шевролет“, рег.[рег.номер на МПС], чиято пазарна стойност към придобиването вещото лице определило на 27 161 лева. На 22.12.2009 г. той получил по дарение от своя баща УПИ ..., в кв. ... по плана на [населено място]. И тези два автомобила, и поземления имот той отчуждил в полза на ответницата Б. на 19.06.2013 г. и 21.06.2013 година. Полученото от отчуждаването на придобитите от К. преди началото на проверявания период вещи - товарен автомобил и ремарке - и на дарения му УПИ, въззивният съд приел за законен доход. До края на проверявания период той не придобил възмездно други имуществени права и имуществото му в края на проверявания период е намаляло в сравнение с това, което е притежавал в началото на проверявания период, като е сведено до „нула“. Въззивният съд е приел, при липса на твърдения и доказателства за друго, че към началото на проверявания период имуществото на ответницата е било равно на „нула“. В рамките на проверявания период тя закупила от проверяваното лице всички обекти, чието отнемане от нея ищецът претендира. Според апелативния съд обстоятелствата, че прехвърлителните актове са между лица във фактическо съжителство, възмездни са и са извършени (относно превозните средства) в един и същи ден и в близко време (относно недвижимия имот) и след образуването на досъдебното производство, по което се разследвала извършена от К. престъпна дейност по чл. 252, ал. 2 НК, дават основание да се приеме, че действителните стойности на придобитите от Б. имуществени права са по – високи от посочените в актовете за продажба, като се равняват на определените от вещите лица по приетите две оценителни експертизи размери, а именно: 31 800 лева – за УПИ в [населено място]; 3 019, 80 лева - за лекия автомобил „БМВ“; 25 000 лева – за лекия автомобил „Шевролет“; 15 552 лева – за товарния автомобил, и 6 757, 40 лева – за ремаркето. Апелативният съд е посочил, че всички вещи са налични в нейния патримониум към края на проверявания период. Обоснован е извод, че общата стойност на превишението в имуществото на ответницата се равнява на 82 129, 20 лева (сбор от посочените по-горе стойности). Решаващият съдебен състав е посочил, че по отношение на ответницата Б. е налице превишение в имуществото, формирано единствено от придобитите от нея и налични в патримониума й към 03.12.2018 г. обекти. Уточнил е, че релевантна за преценката за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е приетата по – горе обща стойност на имуществото на ответницата от 82 129,20 лева. Допълнил е, че и ищецът в приетото решение № 1080 от 18.10.2023 г. за частичен отказ от исковете поддържал, че общата стойност на имуществото е по – малка от 150 000 лева – а именно 88 429, 20 лева. Обоснован е извод, че щом стойността на имуществото не надвишава 150 000 лева е невъзможно да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, които могат да бъдат положителна величина или нула, но не и отрицателна величина, като е цитирано постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV ГО на ВКС.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от КОНПИ въпроси относно съдържанието на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и как се преценява налице ли е то обуславят въззивното решение, но по тях касационно обжалване не може да се допусне, защото въззивният съд ги е решил в съответствие с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според горепосочените задължителни разяснения незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. В случай, че такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Условие за отнемане на имущество по реда на ЗОНПИ е то, имуществото, да се е увеличило в края на проверявания период в сравнение с това в началото на периода и това увеличение да надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва ако се установи такова превишение, е необходимо да се изследва дали доходът, с който имуществото е придобито, е законен, включително, като се отчете, че незаконни са само доходите от забранена със закон дейност, и дали конкретното имущество подлежи на отнемане от проверяваното лице. В този смисъл са и постановените след приемането на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по реда на чл. 290 ГПК Решение № 140/30.10.2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение № 203/06.12.2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на IV ГО, Решение № 50004/08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на IV ГО, Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV ГО и други. Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Според легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Нетният доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни редства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (такъв нетен доход за целите на анализа е равен на нула) и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Хипотетична разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява „налично имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. След като в патримониума на ответницата в края на проверявания период са налични само тези пет вещи (с посочена от ищеца стойност от 88 429, 20 лв.) и липсва каквото и да е друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, придобити в проверявания период, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната по реда на чл. 290 ГПК актуална съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

При тези мотиви Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,