Определение № 552 от 04.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про Продажби” АД срещу решение № 124 от 10.06.2021 г. по в.гр.д. № 271 /2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 260221 от 04.03.2021 г. по гр.д. № 5050 /2020 г. на Русенския районен съд и вместо това е постановено друго, с което „Енерго - Про Продажби” АД е осъдено да заплати на В. А. М. сумата 10 273.07 лева, недължимо платена по фактура от 05.04.2018 г. за начислена електроенергия за периода от 09.03.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2020 г. и 617 лева разноски. Насрещната страна В. А. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото срещу въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че В. А. М. е абонат на „Енерго - Про Продажби” АД за доставка на електроенергия за битови нужди за процесния имот (че страните са в договорни отношения за доставка на електроенергия за посочения обект). От констативен протокол от 08.03.2018 г., съставен при извършена проверка на електромера и от извършена метрологична проверка в БИМ при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема – наличие на преминала електроенергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. В съставения протокол е отразено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Въз основа на този протокол „Енерго - Про Продажби” АД е извършил корекция на сметката на В. А. М. за периода от 09.03.2017 г. до 08.03.2018 г. общо за сумата 10 273.07 лева, за която е издадена фактура, която В. А. М. е заплатил. От заключението на вещото лице се установява, че тарифа 1.8.3 не следва да се ползва при битови абонати и данните не се визуализират на дисплея. Не е отчетена ел. енергия в посоченото количество 58782 кВч, регистрирана в регистър 1.8.3 (тарифа ТЗ), на стойност в размер на исковата сума. След като през средството за техническо измерване (СТИ) е преминала електроенергия, която не е визуализирана и съответно не е отчетена, то според експерта измервателното средство не съответства на техническите изисквания, тъй като функционалността му е нарушена. Касае се за умишлено действие – препрограмиране на електромера, което е довело до невъзможност да се отчита цялата консумирана от абоната електроенергия. Няма данни за момента на настъпване на съответната софтуерна намеса. Страните спорят по наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество да коригира служебно за минал период от време сметката за ел. енергия, както и дали отчетената ел. енергия по тарифа 1.8.3 е реално потребена от абоната и за какъв период от време. Съгласно чл.83,ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/ на КЕВР, които имат характер на подзаконов нормативен акт. Разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500/6.ІІ.2017 г. на петчленен състав на ВАС по адм.дело № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр.15/14.ІІ.2017 г., а с решение по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС в сила от 8.ХІ.2018 г. /обн.ДВ бр.97 от 23.ХІ.2018 г./ са отменени разпоредбите на чл.48-51ПИКЕЕ. Нормата на чл.50 ПИКЕЕ, послужила като основание за извършената корекция, предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещи до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия,операторът на съответната мрежа коригира количеството ел.енергия като разлика между отчетеното и преминалото количество ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,но за период не по-дълъг от една година. Съдът е приел, че от представения протокол за монтаж/демонтаж на електромер не е удостоверен монтажът при нулеви показатели на тарифа 1.8.3., за да бъде направен извод, че електроенергията в невизуализирания дисплей е била натрупана след монтажа (т.е. била е занулена). Съдът е приел, че процесното СТИ не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съгласно чл.662,ал.1 на която електромерът трябва да има показващо устройство. Операторът има задължение да осигурява на потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. Отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко нарушение на това правило. След като невизуализираната тарифа по 1.8.3. подлежи на разчитане само със специален софтуер, възможността за контрол на абоната на практика липсва. Отделно от това липсата на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по тарифа 1.8.3 не обвързва потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и противоречи на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ. Липсват доказателства, че отчетената в регистър 1.8.3 енергия е действително потребена от абоната, както и че това е станало в процесния едногодишен период. Този въпрос е от съществено значение, защото дори да се приеме, че отчетеното количество електроенергия е реално преминало, цената на електроенергията в този период е различна и не е ясно как операторът е преценил каква част от нея се отнася към отделните времеви периоди. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос, изведен от жалбоподателя в изложението му за допускане на касационно обжалване и уточнен от настоящия съдебен състав съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: Има ли електроразпределителното дружество - доставчик на електроенергия право едностранно да коригира сметките на потребителите (възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество) за минал период от време след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385 /2016 г. от петчленен състав на ВАС, ако поради софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай? Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, с което е допуснал противоречие с посоченото от жалбоподателя разрешение в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160 /2018 г. на ВКС, III г.о., с което е даден положителен отговор на поставения въпрос. С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 205.46 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът