Определение № 1038 от 07.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Ж. З. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 732/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на К. районен съд по гр.д.№ 126/ 2009 г. в обжалваната част, като по този начин са отхвърлени предявените от касатора против „С. б. р. Н. к.” Е., ф. К, искове с правно основание чл.224 ал.1 от КТ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е решил спора отговаряйки неправилно на въпроса дължи ли се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, през което работникът е бил незаконно уволнен, но преди да влезе в сила съдебното решение за отмяна на уволнението. За да бъде отговорено на този въпрос моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо уважаване на предявените искове. Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. По повдигнатият от касатора въпрос вече е налице практика, която служи за общо ръководство и която следва да бъде съобразена от всички съдилища в страната. В решение № 511/ 12.02.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 188/ 2009 г. и в решение №948/ 21.12.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 3128/2008 г. (и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК), на поставеният въпрос е отговорено отрицателно. Прието е, че за времето от датата на незаконното уволнение до влизане в сила на решението за отмяната му работникът няма право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, с постановяване на решение по чл.290 от ГПК практиката по третираният в решението правен въпрос се счита за уеднаквена. В този случай, ако обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика, то не подлежи на допускане до касационно обжалване. По конкретното дело К.ят окръжен съд е отговорил на поставения от касатора въпрос в същия смисъл, по който вече се е произнесъл ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд