Определение № 50460 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1876/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.Л. Г. частна касационна жалба на „Глобал РТС“ ООД срещу определение № 1700/01.07.2022г. по възз.ч.гр.д.№ 3681/2021г. на Софийския апелативен съд.С него е оставена без уважение частната жалба на „Глобал РТС“ ООД (ищец) срещу определение № 264884/18.10.2021г. по т.д.№ 2249/2020г. на СГС за прекратяване на производството по делото, поради липса на международна компетентност на българския съд.

Основано на доводи за процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 2 и 3 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Преди всичко частният касатор счита, че, постановявайки определението за прекратяване на производството, първоинстанционният съд е нарушил задължението си по чл.146 ГПК във връзка с доклада по делото.В тази връзка посочва, че в откритото съдебно заседание на 27.09.2021г. е обявил за окончателен съставения с определението в закрито заседание на 06.07.2021г. проекто-доклад, без да го допълни с указания за представяне на доказателства за международната компетентност.Твърди, че в проведеното първо и единствено открито заседание, след като е докладвал молбата на ответника, съдържаща възражение за липса на международна компетентност, първоинстанционният съд е посочил изрично, че такава е налице и в нито един момент до прекратяване на прекратителното определение не му е указал, че не представя доказателства относно компетентността на българския съд.Частният касатор счита, че, дори при подготовката за произнасяне с решение по същество първоинстанционният съд да е установил, че не са представени доказателства за международната компетентност или представените доказателства са неясни, той е следвало да отмени определението за даване на ход на устните състезания и, вместо да прекратява делото - да даде изрични указания на ищеца. Частният касатор поддържа, че, тъй като в подадената от него частна въззивна жалба се съдържа изрично оплакване относно извършеното от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с доклада, въззивният съд е следвало да даде нови указания за ангажиране на доказателства, за което е следвало да уведоми страните.Счита, че това задължение на въззивния съд е изцяло игнорирано при постановяване на обжалваното въззивно определение, с което е допуснато отклонение от задължителните указания, дадени с т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС.На следващо място частният касатор поддържа, че прекратителното определение е постановено по възражение, което е направено от ответника след срока за отговор на исковата молба и основано на факти, които са били съществуващи и известни на ответника към момента на изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба, поради което е било преклудирано. Според частния касатор въззивният съд неправилно е приел за преклудирани представените с частната въззивна жалба цветни копия на договора и общите условия.Поддържа, че същите не са нови доказателства, а представляват цветни копия на представени с исковата молба доказателства.Твърди, че за него не е имало никакво съмнение, че подписът на представляващия ответника на представените от него с исковата молба доказателства е видим, като едва с прекратителното определение е разбрал, че те не са разчетени от съда като подписани от ответника, в ОСЗ по делото първоинстанционният съд изрично е признал международната си компетентност и в нито един момент до постановяване на прекратителното определение нито съдът в задължителните си указания, нито ответникът в срока за отговор са довели до знанието му, че представените с исковата молба документи са нечетливи на мястото на поставените подпис и печат от ответника. По тези съображения частният касатор поддържа, че въззивният съд неправилно не е ценил представените от него доказателства и не е обсъдил в тяхната съвкупност всички доказателства и направените от него възражения и доводи.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са формулирани следните процесуалноправни въпроси, за които е въведена допълнителната предпоставка по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, определение № 60521/28.09.2021г. по т.д.№ 1532/2020г., I т.о., решение № 16/07.02.2014г. по т.д.№ 1187/2013г., II т.о., решение № 341 от 02.07.2010г. по гр.д.№ 177/2010г., II г.о., решение № 17/05.02.2018г. по гр.д.№ 1578/2017г., I г.о., решение № 54/25.03.2014г. по гр.д.№ 3066/2013г., IV г.о:

1.Съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на защита на страната, прекратяването на делото, поради липса на доказателства за определено обстоятелство, в случая за международна компетентост на българския съд, без съдът да отдели спорното от безспорното и да укаже на страните необходимостта от доказването на спорното?

2. При направено в отговора на въззивната жалба оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия, които са пропуснали да извършат, поради порочността на доклада и дадените с него указания?

3.Допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд, поради процесуално нарушение?

4.С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на възражение, направено от ответника след срока на отговора на исковата молба? По този въпрос частният касатор се позовава на решение № 104 по т.д.№ 3894/2013г., I т.о.

Въведено е и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

5.Преклудирано ли е представянето на по-ясно и по-четливо (цветно) копие на представен по делото документ, първоначално представен с исковата молба?Съдът следва ли да даде указания и да уведоми страната, в случай, че прецени, че представен от нея документ не е четлив?

Наред с това е поддържано и основанието за директен достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В подадения чрез пълномощник адв.Е. С. писмен отговор ответното дружество „Фепс“ ГмбХ е оспорило наличието на основания за допускане на касационно обжалване и е изложило доводи за неоснователност на частната жалба по същество.Претендирало е за присъждане на разноски в касационното производство, съгласно представения с допълнителна молба, вх.№ 18777/02.09.2022г., списък на разноски, към която са приложени договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от сметка, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 7 089.88лв., равностойността на 3 625 евро.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, приема следното:

Производството по т.д.2249/2020г. на СГС е образувано по искова молба, вх.№ 290149/19.11.2020г., подадена от „Глобал РТС“ ООД, ЕИК[ЕИК], против „Фепс“ - дружество, регистрирано в Германия, със седалище и адрес на управление в Мюнхен, Германия, съгласно представеното хронологично извлечение от търговския регистър на окръжния съд в Мюнхен.С исковата молба е предявен осъдителен иск за парично вземане за сумата 26 000лв., част от общо вземане за сумата 178 715.14лв., представляващо възнаграждение, произтичащо от сключения между страните по делото договор за доставка и отдаване под наем на оборудване № 19-07/2019 ТВ от 19.07.2019г. при общи условия към него.

Процедурата за връчване от съда на съдебните книжа по делото на ответното дружество на адреса му на управление е извършена по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.При първото връчване на съдебните документи в превод на английски език представляващият ответното дружество е отказал приемането им на основание използвания език, заявявайки, че владее немски език.При второто връчване на съдебните документи в превод на немски език са направени констатации от връчителя, че на 26.05.2021г.същите са поставени в пощенската кутия или др. подобно приспособление, принадлежащо на бизнес помещенията, тъй като не е било възможно осъществяване на връчване на ръка в бизнес помещенията, а осъщественият начин на връчване е в съответствие със закона на държавата-членка адресат. Връчените по този начин съдебни книжа на ответното дружество не съдържат съобщение от съда с указанията за възможността да подаде отговор в двуседмичен срок и за последиците от неподаване на отговор в превод на немски език.Налице е пропуск на първоинстанционния съд да изготви в превод на немски език съобщението с посочените указания, а съобщението e връчено на ответното дружество в превод на английски език, който неговият представляващ е заявил при първата процедура по връчване, че не владее.

След като не е постъпил в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба, е постановено определение в закрито заседание на 06.07.2021г., с което делото е насрочено в открито заседание за 27.09.2021г., резервна дата – 18.10.2021г.Извършеният с определението от 06.07.2-21г. проекто-доклад съдържа единствено произнасяне по предмета на същинския спор между страните, произтичащ от договора, като с него са дадени указания на ищеца до докаже възникването на облигационни отношения между страните по делото по договор за наем за процесния период, по силата на който ищецът е поел задължение за монтаж и демонтаж на отдадената под наем вещ, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на наемна цена в претендирания размер; че наемодателят е изпълнил задължението си и е предал вещта на наемателя, като е монтирал, а в последствие е демонтирал същата; както и за началната дата на забавата.

Определението от 06.07.2021г., заедно с призовките за 27.09.2021г.и 18.10.2021г., в превод на немски език, са връчени на ответното дружество на 26.08.2021г.

На 27.09.2021г. е постъпила по делото молба от адв.Е. С., упълномощен от ответното дружество с представеното по делото общо пълномощно от 22.07.2021г. С нея е направено изрично възражение, че на ответника не е връчено съобщението на съда, с което му се указва възможността да подаде отговор на исковата молба и последиците от неподаване на отговор, преведено на немски език, както и е направено възражение за нередовното връчване на исковата молба и на всички съдебни книжа по делото.С молбата ответникът е възразил изрично за липса на международна компетентност на българския съд, обосновано с доводи, че седалището на ответното дружество е в Германия, местоизпълнението по договора е в Грузия и липсва пророгация на компетентност по чл.25 от Регламент № 1215.Възразил е изрично, че не е подписал представените общи условия към договора, както и, че те не са влезли в сила, съгласно предвиденото в тях изискване – след подписване на приемо-предавателен протокол.Изрично е възразил да е подписал и представения договор.

В проведеното по делото единствено открито съдебно заседание на 27.09.2021г. се е явил само пълномощникът на ищеца, а ответното дружество не е било представлявано.Съдът е докладвал възражението на ответното дружество, след което е приел изрично, че е налице международна компетентност на българския съд по спора, дал е ход на делото, обявил е за окончателен изготвения проекто-доклад, без да го допълва, след което е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.След това е прекратил производството по делото с определение № 264884/18.10.2021г., поради липса на международна компетентност на българския съд.

В подадената срещу прекратителното определение частна жалба от ищеца са въведени доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Преди всичко в частната жалба ищецът е оспорил констатациите на първоинстанционния съд, че общите условия към договора не са подписани от ответника, а носят само негов печат.В тази връзка е поддържал, че договорът и общите условия са както подписани, така и подпечатани от ответника, както и, че валидната облигационна връзка между страните се установява и от представените по делото множество доказателства, вкл. кореспонденция, приемо-предавателни протоколи и плащания по договора. Според ищеца дори само с поставяне на своя печат ответникът е удостоверил, че общите условия са му предоставени и доведени до знанието.Ищецът „Глобал РТС“ ООД е въвел в частната жалба и твърдения, че върху печата в общите условия се съдържа и подпис на ответника, в подкрепа на което към частната жалба е приложил цветни копия от договора и общите условия. Ищецът е обосновал довода си, че е налице валидна и законосъобразна клауза за пророгация на компетентност по чл.25 от Регламент № 1215/2012г., позовавайки се и на чл.25, § 2 от договора, препращаща към общите условия, като е цитирал решения на СЕС в т.см. Счел е за правилни изводите на първоинстанционния съд, че, дори общите условия да са неподписани, а само подпечатани, постигането на съгласие по отношение на международната компетентност може да се установи при наличие и на други доказателства. Навел е оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените в откритото съдебно заседание на 27.09.2021г. двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за доставка и монтаж, които са неоспорени от ответника.В частната жалба ищецът е посочил изрично, че не е поискал нови доказателства за установяване на международната компетентност на българския съд, тъй като по направеното от ответника възражение за липса на международна компетентност съдът е приел, че е компетентен да разгледа спора и не е дал изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства за международната компетентност на българския съд, а след това е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване.В частната жалба е поддържано, че недействителността на договора не влече недействителност на пророгационната клауза, а нейната законосъобразност се изследва самостоятелно. По всички тези съображения ищецът счита, че между страните е налице действително пророгационно споразумение, от което произтича международната компетентност на сезирания български съд.

Въззивната инстанция е посочила, че общите условия са неразделна част от договора и в същото време са самостоятелно обособена част от него.Приела е, че представените пред първоинстанционния съд общи условия са подписани от представител на ищеца, но не съдържат подпис на представляващ ответното чуждестранно дружество, а носят единствено негов печат/щемпел.За неоснователно е приела твърдението на ищеца, че върху печата на ответното дружество, положен на представените пред първоинстанционния съд общи условия, се съдържа и подпис на законния му представител. Формирани са мотиви, че не следва да се обсъждат приложените към частната въззивна жалба цветни копия на договора и общите условия, поради настъпила преклузия за тяхното представяне, съгласно чл.266, ал.1 ГПК.Същевременно, въззивната инстанция е обсъдила тези писмени доказателства, приемайки, че те също не са подписани от представляващ ответното чуждестранно дружество. За неоснователно е приела поддържаното от ищеца, че дори и само с поставянето на своя печат ответното дружество е удостоверило, че общите условия са му представени и доведени до знанието му.Формирани са мотиви, че не са представени доказателства ответното дружество обичайно в търговската си практика да е ползвало положения печат/щемпел и той да е автентичен, както и, че печатът/щемпелът в българското право няма каквато и да е удостоверителна сила, а е единствено техническо средство и не се приравнява на подпис, поради което не доказва волеизявление.По тези съображения въззивният съд е приел, че печатът/щемпелът не би могъл да докаже обвързването на ответника с процесните общи условия.След като е изложил мотиви за задължителната доказателствена сила на частните документи, съгласно чл.180 ГПК, решаващият състав е приел, че при липсата на подпис на законния представител на ответника, респ. на упълномощено от него лице, не може да се приеме, че е постигнато съгласие за пророгационно споразумение. Неоснователността на твърдението за наличие на пророгационно споразумение, основано на договорната клауза на чл.25, ал.2 от договора, е обосновано от въззивния съд с направеното изрично възражение от ответното дружество, че негов представител не е подписал договора.Формирани са и мотиви, че липсват данни представените по делото общи условия да са тези, които визира договорната клауза на чл.25, ал.2.Като допълнителен аргумент в подкрепа на това, че договорът и общите условия не съдържат волеизявление на ответника, въззивният съд е посочил и факта, че всяка страница от договора е подписана единствено от ищеца.Приел е, че и представените с исковата молба фактури и извлечения от банкови сметки не могат да докажат клаузата в общите условия, уреждаща пророгационното споразумение.По тези съображения въззивната инстанция е приела че ищецът не е доказал постигането на уговорка в общите условия относно международната компетентност на българския съд по спорове във връзка с изпълнение на задълженията по договора.

Настоящият състав а касационния съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въведеното основание по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК, тъй като частният касатор не е обосновал приложното му поле и тъй като пряко от мотивите на обжалваното определение не констатира нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, изведени от съдебната практика.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 4 – преклудира ли се възражението за международна компетентност в срока за подаване на отговор на исковата молба, преди всичко произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.Както се посочи, съобщението с указанията за възможността да подаде отговор на ИМ в двуседмичен срок и за последиците от неподаване на отговор не са връчени на ответното дружество в превод на немски език, а - в превод на английски език, който неговият представляващ е заявил при първата процедура по връчване на съдебни книжа, че не владее.За пълнота на изложението следва да се посочи, че по този въпрос липсва и въведената допълнителна предпоставка. Съгласно даденото тълкуване на разпоредбите на чл.24-27 от Регламент № 1215/2012г. с определение № 63/28.01.2021г. по ч.т.д.№ 2175/2020г., II т.о., извън случаите на изключителна компетентност на съд на друга държава - член на ЕС, съдът следва да пристъпи към връчване на препис от ИМ на ответника, след което – да извърши преценка на международната си компетентност в зависимост от явяването или неявяването на ответника, респ. оспорването или не на компетентността му и евентуално да извърши последваща проверка за наличието на други основания за своята международна компетентност – споразумение за избор на съд /пророгация на компетентност по чл.25 /, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори / раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност/чл.4/, специална компетентност/ раздел 2/.От така даденото казуално тълкуване произтича изводът0, че възражението за международна некомпетентност на сезирания съд на държава-член на ЕС не се преклудира в срока за отговор на ИМ.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроси № 3 и № 5, тъй като те също не отговарят на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Независимо от формираните мотиви, че представените с частната въззивна жалба цветни ксерокопия от документи са преклудирани, въззивният съд ги е обсъдил по същество и е приел, че те също не са подписани от представляващ ответното дружество.

Процесуалните въпроси № 1 и № 2 са релевантни към произнасянето на въззивния съд, с оглед на изрично посоченото от ищеца в частната въззивна жалба защо не е поискал нови доказателства за установяване на международната компетентност на българския съд( тъй като по направеното от ответника възражение за липса на международна компетентност първоинстанционният съд е приел, че е компетентен да разгледа спора и не е дал изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства за международната компетентност на българския съд, а след това е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване, след което е прекратил делото), както и с оглед направеното в частната въззивна жалба обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада. Ето защо по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване при допълнителната предпоставка на т.1, предл. 1 на чл.280, ал.1 ГПК, основателно обоснована от касатора с посочената от него съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на касационния съд намира, че е налице процесуален пропуск на първата инстанция, която е прекратила производството по делото, поради липса на доказателства за международна компетентност на българския съд, произтичащ от чл.25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012, без преди това да е отделила спорното от безспорното и да е указала на ищеца необходимостта да аргументира, обоснове и докаже наличието на пророгационно споразумение по чл.25 от регламента. Тъй като частната въззивна жалба е съдържала обосновано оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение във връзка с доклада, въззивният съд е дължал даване на указания на ищеца относно възможността да предприеме съответните процесуални действия, които не са извършени, поради непълнотата на доклада и липса на указания.Въззивният съд не е съобразил и това, че проектът за доклад е съставен от първоинстанционния съд преди подаване на възражението за липса на международна компетентност и същият касае единствено обстоятелствата във връзка с предмета на същинския спор, основан на договора, както и, че проектът за доклад е обявен за окончателен в единственото открито съдебно заседание по делото, без да бъде допълнен във връзка с направеното с постъпилата към този момент молба възражение за липса на международна компетентност на българския съд.Въззивният съд не е отчел, че първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за липса на международна компетентност и е посочил изрично, че е международно компетентен, както и, че до постановяване на прекратителното определение не е дал указания за обосноваване и доказване на международната компетентност на българския съд. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е пропуснал да констатира, че, след като е обявил делото за решаване, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като отново не е дал указания на ищеца.Всичко това обуславя процесуалната незаконосъобразност на обжалваното определение, което следва да бъде отменено.

Тези допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения подлежат на отстраняване от въззивния съд, който следва да даде указания на ищеца относно възможността да обоснове и докаже тезата си за наличие на международната компетентност на българския съд, поради наличие на договор за предоставяне на компетентност по чл.25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012.Ето защо, делото следва да се върне на въззивната инстанция за изпълнение на правомощията й, съгласно посоченото в мотивите на настоящото определение.

Така мотивиран, съставът на I т.о.: