Определение № 585 от 12.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2169/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” против решение № 4955/28.09.2023 г. по в.гр.д. № 11090/2021 г. по описа на Софийски градски съд, IV-б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20152713/07.07.2021 г. по гр.д. № 6723/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която е признато за установено, че АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” дължи на “Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 10 563 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470415161613785 по договор за имуществена застраховка “Каско стандарт” за причинени вреди на лек автомобил “Опел Корса” с ДК [рег.номер на МПС] в резултат на ПТП на 25.03.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 25.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46219/2020 г. по описа на СРС, ГО, 180-ти състав. Ответникът по касация “ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД възразява по основателността на искането за достъп до касационно обжалване и оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. Съгласно формираната актуална практика на ВКС по реда на чл.274, ал. 2 ГПК, обективирана в определение № 493/01.03.2024 г. по ч.т.д. № 177/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., и определение № 496/01.03.2024 г. по ч.т.д. № 178/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., в основанието на претендираното суброгационно право от ищеца е заплащането на застрахователно обезщетение, извършено съгласно сключения предшестващ застрахователен договор. Поради това и доколкото спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, делото следва да се определи като търговско. Разглежданият случай е точно такъв. Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен от ищеца застраховател против АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 13 305 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, с плащането на което застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника причинител на увреждането. При съобразяване на горецитираната практика на ВКС, следва да се приеме, че спорът е търговски, доколкото правата са породени от договор за имуществено застраховане и плащане на обезщетение по същия. При цена на така предявения иск под законоустановения праг за касационен контрол на търговски дела от 20 000 лева, се налага изводът, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, е без значение, тъй като за допустимостта на разглежданата жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,