Определение № 2076 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2026 г.

При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.. Съгласно задължителните указания,дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело,т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в подлежащия на касационно обжалване съдебен акт, в случая определение Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,като ВКС не го извежда по своя преценка.Този извод е съобразен с правилото на чл.6, ал.2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и пределите на търсените защита и съдействие.

Изведените в две точки съображения за неправилно тълкуване,или игнориране текстове на Кодекса на труда и Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) не конкретизират правен въпрос,не е посочена в самото изложение и конкретната норма ,спорад касатора тълкувана неправилно или игнорирана при извода на съда кой следва да е надлежен ответник по исковете с правно основание чл.344,ал.1т.1,т.2 т.3 от КТ .В касационната жалба се поддържа неправилно квалифициране на въпросното училище като ответник въз основа на ТР №1 от 30.03.2012г по тълк.д №1/2010г на ОСГК,което тълкувателното решение защитата счина за неприложимо в случая ,след като било издадено по отменения ЗНП,докато според чл.217, ал.2 от действащия ЗПУО началникът на РУО сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища .Поради това се настоява,че надлежния ответник в трудовия спор е началника на РУО –София област. Въззивният съд е отхвърлил тези доводи като е посочил, че ТР №1 от 30.03.2012г по тълк.д №1/2010г на ОСГК представлява задължителна съдебна практика и към настоящия момент ,следва да се прилага и при действието на Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗНП , във връзка с които е постановено,е напълно идентична с разпоредбата на чл. 217,ал.2 от ЗПУО в частта, касаеща правомощието на началника на регионалния инспекторат по образованието да сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища,какъвто е процесният казус, същевременно началникът на РУО е подписвал заповедите за назначаване и освобождаване на ищцата в качеството си на горестоящ спрямо работодателя орган по смисъла на чл.61, ал. 2 от КТ. За да потвърди обжалваното преграждащо определение въззивният съд е съобразил ,че в отговор на изрични указания на съда,основани на Тълкувателно решение №1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, ищцата отново е заявила, че желае ответник по делото да бъде РУО- София област, а ОУ „Елин Пелин“, [населено място] не е надлежен ответник по делото,като е оттеглила иска си спрямо последния.

Пълномощията за тези процесуални действия, извършени от адв.В. В. от САК в първото съдебно заседание,не се оспорват при касационното обжалване.При касационното обжалване се оспорва единствено,че надлежния ответник по иска е този посочен от съда, а не посоченият от ищцата и нейната защита. Към депозираната касационна жалба е приложено пълномощно за процесуално представителство пред настоящата инстанция.С определение №418 от 24.11.2025г на РС-Своге, което след съобщаването му не е обжалвано съгласно чл.250, ал.3 ГПК, е оставена без уважение молба на ОУ „Елин Пелин” за допълване на протоколното определение от 07.10.2025г на РС–Своге с изрично произнасяне по заявеното оттегляне.

Не са налице предпоставките по чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване от Върховен касационен съд по служебен почин, за проверка на вероятна невалидност,или за недопустимост на обжалваното определение.Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Не е формулиран конкретен правен въпрос като общо условие по този селективен критерии. Не се обосновават и предпоставки по чл. 280 ал.1 ,т.2, т.3 от ГПК от съдържателна страна. За пълнота следва да се изтъкне, че даденото с приемането на т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК тълкуване е по въпрос кой е надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение първо КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган. Дадено е тълкуване на чл.61 ал.2 изречение първо от Кодекса на трудакоето е изцяло съобразено от съдилищата в настоящия случай .Примерно е изброяването на действащите към момента на приемане на тълкувателното решение закони, които предвиждат трудовия договор да се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган.Приетото от въззивния съд,че назначанията при действащи понастоящем закони ,които отговарят на условието /в частност чл. 217,ал.2 от ЗПУО/ са в приложнвото поле на даденото задължително тълкуване, са в съответствие със закона и установената практика на ВКС.Цитираното Тълкувателно решение№1 от 30.03.2012г на ОСГК съдържа и указания по процесуалноправни въпроси,които указания въззивният съд е приложил при проверката за законосъобразност на обжалваното определение. Съгласно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт,тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.Тълкувателните актове не са задължителни за гражданите, в това число и за страните по делата, за които обаче задължителни са влезлите в сила съдебни актове, постановени въз основа на задължителните за съда тълкувания на закона. Тълкувателните решения на ВКС не са задължителни и за пълномощниците на страните ,в качеството им на адвокати. За последните чл.40 от Закона за адвокатурата предвиджда задължение да се ръководат от върховенството на закона и да защитават правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.

Следва да се уважи искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски,установени като платени за адвокатска защита в размер на 465 евро.

По изложените съображения, ВКС, ІІІ г.о.