Определение № 567 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 402/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Ж. против решение № 2804/16.12.2019 г. по гр.д.№ 3368/2019 год. на Софийски апелативен съд, в частта, в която със същото е частично отменено решение от 18.04.2019 г. по гр.д.№ 10379/2018 год. на Софийски градски съд, като е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗД „Лев инс„ АД иск, с правно основание чл.432 КЗ, за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 06.03.2018г. год., настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ - и до претендираните от ищцата 26 000 лева. Жалбоподателката твърди неправилност на въззивно решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 год. при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид несъобразяване на доказани, според касатора, релевантни за определяне по-висок размер на обезщетението, обстоятелства. Сочи се несъобразен действителен възстановителен период по отношение лечението на пострадалите зъби, нарушението на дъвкателната функция за продължителен период от време, факта на все още непреодолени последици от увреждането- главоболие и световъртеж, чувствителност при перкусия на горните зъби, независимо от пломбирането им, полученият периодонтит вляво.Според жалбоподателката присъденото обезщетение е крещящо несправедливо, като изключително занижено и несъответно на приложимите лимити на застрахователна отговорност. Ответната страна – ЗД „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителен селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С исковата молба ищцата е претендирала обезщетение в размер на 26 000 лева за следните увреждания: мозъчно сътресение със загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на брадата, кървене от ляво ухо, контузия на таза и фрактура на четири дъвкателни зъба.Твърди претърпени силни болки в областта на получените рани и в увредените зъби, нарушена дъвкателна функция, замаяност, неадекватност, обърканост. Заявява продължаващо главоболие, непрекъснат болкови синдром, невъзможност за концентрация. Заявява предстоящо й изграждане на счупените зъби. Съдебно-медицинската експертиза на вещо лице доктор Х. М. установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила: черепно-мозъчна травма / мозъчно сътресение / - по данни на самата ищца без загуба на съзнание,а единствено със зашеметеност, разкъсно –контузна рана в областта на брадичката / остатъчен белег от 2,5 см. /, разкъсно-контузна рана на отвора на външния слухов проход на лявото ухо. Проведеното лечение се състои от: хирургично обработване раната на брадичката и зашиване, комплексно медикаментозно и инфузионно лечение на мозъчното сътресение, проявило се с главоболие и повръщане. Установява се напълно излекуване на същото, без остатъчни явления,като съобщаваните към момента оплаквания за несистемно главоболие и световъртеж не са потвърдени от медицински прегледи и изследвания. Белегът на брадичката е описан като ясно видим и причиняващ загрозяване. Периода на търпимите интензивни болки и страдания е посочен с 25 - дневна продължителност, а с умерени такива – до 45 дни от увреждането, без да се очакват усложнения в бъдеще. Вещото лице доктор И. В. от съдебно-медицинската дентална експертиза посочва, че от ПТП ищцата е получила травматичен периодонтит, от който не са останали усложнения и повърхностно счупване на четири зъба, които са били пломбирани. От травмата ищцата е търпяла тъпи болки и затруднение в дъвкателната функция. Понастоящем е констатирано добро състояние на зъбите, без затруднения в храненето и единствено лека болка при перкусия на горните зъби ,с благоприятна прогноза за отзвучаване. Св. В. Г. съобщава продължило главоболие от около месец и незнание за продължителността на лечението на пострадалите зъби. Твърди престой на легло от около 2 седмици и отрича търпими болки и страдания към момента. Други доказателства за търпими от ищцата болки и страдания не са събирани. За да определи справедливото обезщетение на 15 000 лева, вместо присъдените 26 000 лева от първоинстанционния съд, въззивният е съобразил всички установени от експертизите увреди, установеното от същите лечение като вид и продължителност, приел е общ възстановителен период от 45 дни, съгласно заключението на вещо лице М., доколкото вещо лице В. не е посочило конкретен период на лечение на зъбите, нито такъв е установен с други доказателствени средства. Съобразени са временно затруднената дъвкателна функция и причиняващия загрозяване белег на брадичката, както и пълното възстановяване на пострадалата понастоящем, без очаквани в бъдеще усложнения. В изложението по чл.280 ГПК не е поставен конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, а най-общо „ за приложението на нормата„, обосновано с разпоредбите на ППВС № 4/1968 год. / изложението към касационната жалба /. Твърденията за постановяване решението в противоречие с материалния закон, при определяне конкретния размер, с оглед обхвата на установените релевантни критерии, е основание по чл.281 т.3 от ГПК, различно от основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, които предпоставят обосноваване на неспазен от съда принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 год. или друга съдебна практика в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която страната не е посочила. Дори от изложението да се изведе като зададен материалноправен въпрос относно „ прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД” / а не относно неправилността на конкретно определеното обезщетение, каквато е логиката на представеното допълнително изложение / - релевантен за изхода по конкретния спор и с това установяващ общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС - то не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид противоречие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 год.. Доколкото всички заявени в касационната жалба, като несъобразени от въззивния съд обстоятелства, при определяне размера на дължимото обезщетение, се явяват обективно недоказани от ищцата /конкретен период на възстановяване на увреждането на зъбите, различен и съответно по-дълъг от приетия 45–дневен, периода на нарушена дъвкателна функция, доколкото и понастоящем такова затруднение е отречено, продължаващи и към момента главоболие и световъртеж, непреодолян периодонтит, установена силна болка при перкусия на предните зъби / въззивното решение не се явява в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 год.: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка, но като се държи сметка за действително заявените и доказани в производството факти и обстоятелства. Напълно голословно е твърдението на страната, че настоящото обезщетение е определено в драстично разминаване с присъдимо такова в относително идентични случаи. Формалното позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване на тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение