Определение № 493 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2468/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. Ц. от [населено място] срещу разпореждане от 02.04.2014 год., с което на осн. чл. 275,ал.2 ГПК във вр. чл. 262,ал.2,т.2 ГПК е върната касационната частна жалба на Н. Ц. срещу определение № 57/17.02.2014 год. по ч. гр.д. № 17/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3313/30.12.2013 год. по гр.д. №2397/2013 год. на Окръжен съд [населено място]. В частната жалба се правят оплаквания относно това, че при постановяване на своето определение съдът не е взел предвид, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по чл. 5 ЗДТ. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане Бургаският апелативен съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане от двадесет и четвърти март по делото във връзка с редовността на подадената от него касационна частна жалба срещу определение № 57/17.02.2014 год. по ч. гр.д. № 17/2014 год. на Бургаския апелативен съд, поради което на осн. чл. 262,ал.2,т.2 ГПК във вр. чл. 275,ал.2 ГПК, е постановил връщане на жалбата. Определението е правилно. С разпореждане от 24.03.2014 год. по ч. гр.д. № 17/2014 на Бургаския апелативен съд частната касационна жалба на Н. В. Ц. е оставена без движение с подробни указания за отстраняване на нейните нередовности: а именно да се представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване – изискване по чл. 274,ал.3 във вр. чл. 280,ал.1 ГПК, касационната частна жалба да се приподпише от адвокат - изискване на чл. 284,ал.2 ГПК, да се представят доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 15 лв. Тези указания са били надлежно съобщени на частният жалбоподател на 10.03.2014 год. Правилно съдът е констатирал, че в определения срок нередовностите на касационната частна жалба не са били отстранени и е постановил връщане на касационната частна жалба, което е в съответствие с изискванията на чл. 262,ал.2,т.2 ГПК във вр. чл. 275 ГПК. Неправилно е оплакването на частният жалбоподател, че е освободен от заплащане на държавна такса на осн. чл.5 ЗДТ,което не е било съобразено от съда. Доколкото по делото е представено решение на ТЕЛК, което удостоверява състоянието му на трайна нетрудоспособност / инвалидност/ вероятно същият е се позовава на разпоредбата на чл. 5,б.”о” от ЗДТ. Действащият ГПК / в сила от 21.12.2010 год./ обаче не съдържа препращане към тази хипотеза на освобождаване от държавна такса / за разлика от разпоредбата на чл. 63,ал.1,б.”а” ГПК /отм./. С оглед на това жалбоподателят е следвало да поиска освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83,ал.2 ГПК, което в случая не е сторено. С оглед на това, съдът правилно е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Независимо от това следва да се посочи, че с разпореждането си Бургаският апелативен съд е констатирал и други нередовности на подадената касационна частна жалба, които не са били отстранени. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.