Определение № 3905 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Света Петка“ АД с ЕИК 105515902 и седалище [населено място] чрез адв. И. против решение № 15/07.02.2023 г. по гр. д. № 341/2022 г. на Окръжен съд – Видин.

Ответната страна С. Х. К. чрез адв. А. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 298/14.06.2022 г. по гр. д. № 194/2022 г. на Районен съд – Видин за признаване за незаконно и отмяна уволнението на С. Х. К. със заповед № 83/13.12.2021 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Света Петка“ АД – [населено място], за възстановяване на С. Х. К. на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“ при МБАЛ „Света Петка“ АД – [населено място], както и за осъждане на МБАЛ „Света Петка“ АД – [населено място] да заплати на С. Х. К. сумата от 4 312. 26 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 14.12.2021 г. до 14.06.2022 г., през което време ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила при ответника на длъжност „санитар“ с място на работа Консултативно диагностичен блок - отделения без легла - отделение по Съдебна медицина. Посочил е, че длъжностната характеристика за тази длъжност, връчена на ищцата на 17.04.2012 г., относно образование за заемането й, е въвела изискване за завършено основно образование. Констатирано е, че впоследствие между страните са сключвани допълнителни споразумения към горния трудов договор за периода от 2012 г. до 08.02.2018 г. (допълнително споразумение № 283/08.02.2018 г.) с посочване необходимото за заемане образование – основно. Установено е също, че в длъжностната характеристика за съответната длъжност, връчена на ищцата на 03.12.2018 г. относно образование за заемането й, е посочено средно образование. На 29.10.2018 г. било сключено допълнително споразумение между страните към първоначалния трудов договор с посочване на образование - основно. Съобразено е и обстоятелството, че периодично за времето 2020 г. - 2021 г. между страните са сключвани допълнителни споразумения с посочено като притежавано от ищцата образование - основно, както и втори трудов договор за определен (визиран в него) период. Със заповед № 83/13.12.2021 г. на работодателя трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ по причина, че тя не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. В обжалваното решение е изтъкнато, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изисква няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно: да е настъпила промяна в изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена на работника/служителя преди връчване на уволнителната заповед; промяната в изискванията трябва да следва сключването на трудовото правоотношение; работникът или служителят да не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността. Съобразени са задължителните указания, дадени с ТР № 4/01.02.2021 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, но е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по тази разпоредба, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Установено е в случая, че изискванията за заемане на длъжността „санитар“ в ответната болница не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя с длъжностната характеристика. В тази връзка е съобразено, че правната връзка между страните е възникнала през 2012 г. и не е била прекъсвана, като при възникването й в длъжностната характеристика за заеманата длъжност е посочено като изискване за образование - завършено основно образование, каквото ищцата е притежавала. За първи път с длъжностна характеристика за длъжността, подписана от ищцата на 03.12.2018 г., е било въведено ново изискване за заемането й - средно образование. За периода от посочената дата до прекратяване на трудовото правоотношение – м. декември на 2021 г. се е изисквало средно образование за заемане на длъжността на ищцата и въпреки това, за времето от 2018 г. - 2021 г. при вече изменените изисквания за образование за заемане на длъжността на ищцата, ответникът е сключвал с нея допълнителни споразумения към трудовия договор, втори трудов договор за определено време, както и периодично е възлагал на ищцата да работи като санитар в сформираната структура за наблюдение и лечение на пациенти с Ковид - 19 в неусложнено положение. Направен е решаващ извод, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя при злоупотреба с право, поради което уволнението на въведеното основание е незаконно. Това съждение почива на установения по делото факт, че измененията в изискването за образование за длъжността са били налице още към м. декември на 2018 г., но трудовото правоотношение с ищцата не само не е било прекратено на инициираното в случая основание, но на работника са възлагани и допълнителни трудови задължения. Намерено е за безспорно между страните, че към датата на сключване на допълнителното споразумение ищцата не е отговаряла на новите изисквания за образование, въведени с посочената длъжностна характеристика. Това обстоятелство е било известно на работодателя, доколкото както в трудовия договор, така и във всички допълнителни споразумения към него, включително и в последното допълнително споразумение и допълнителен трудов договор, изрично е записано, че работникът има основно образование и няма данни и доказателства работодателят да е поканил или изискал от ищцата документ за изискуемото средно образование. Въззивният съд е формирал извод, че към момента на сключване на допълнителните споразумения след 2018 г. работодателят е знаел за несъответствието между притежаваните от работника образование и квалификация и необходимите такива, но е приел, че то не се явява обективна пречка за изпълнение на възложената му трудова функция. Изразено е разбиране, че с подписването на споразумението работодателят сам е дерогирал действието на вътрешните си правила за изискуемото образование, в резултат на което впоследствие не може да се позове на тази липса като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е, че упражняването на потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ противоречи на общия принцип, установен в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“ и на чл. 8 КТ, и следва да бъде отречено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава искане за достъп до касация при предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като повдига правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Горните въпроси имат следното съдържание:

1. „Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор с работника, ако промяната на изискванията за образование за заеманата длъжност е настъпила след сключване на трудовия договор, респективно на допълнително споразумение към него и работникът не отговоря на тях?“;

2. „Следва ли работникът да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя с конкретни твърдения, като изложи конкретни факти и обстоятелства в тази насока, които да бъдат разгледани и обсъдени от решаващия съд?“;

3. „Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи на страните, в т.ч. и по направените такива с въззивната жалба?“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 97 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 2820/2021 г., решение № 83 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 2947/2020 г., решение № 60276 от 06.01.2022 г. по гр. д. № 4103/2020 г., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г., всичките по описа на IV г. о. (по първото и второ питане), решение № 36 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 3244/2017 г., решение № 43 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 2597/2021 г., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г., и трите по описа на IV г.о. (по третото питане).

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Първото питане осъществява общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК ), тъй като предметът на делото се съсредоточава върху преценка за законосъобразността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Отсъства обаче специалният селективен критерий на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в пълно съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, вкл. и тази, на която страната се позовава. По въпроса налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността, когато при сключването на трудовия договор, изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя, е създадена задължителна съдебна практика с ТР № 4/2017 от 01.02.2021 г. по т. д. № 4/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС. С него е прието, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. С постановките по т. 1А от тълкувателния акт е изразено и разбирането, че ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. В мотивите на тълкувателното решение е застъпено изрично и следното становище: В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. В разглеждания случай тези задължителни постановки са съобразени от въззивния съд. Той е приел, че променените изисквания за образование за заемане на длъжността на ищцата са били налице още през м. декември 2018 г., но трудовото правоотношение с нея не само не е било прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, но на същата са възлагани и допълнителни трудови задължения. Формиран е извод, че работодателят е знаел за несъответствието между притежаваните от работника образование и квалификация и необходимите такива, но е приел, че това не се явява обективна пречка за изпълнение на възложената му трудова функция.

Искането за селектиране на касационната жалба и по втория повдигнат въпрос е неоснователно. В обжалваното решение въззивният съд не е отричал необходимостта работникът да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя с конкретни твърдения, факти и обстоятелства, каквито доводи навежда жалбоподателят. Напротив, решаващият състав е съобразил, че сочената от ищцата злоупотреба с право от страна на работодателя при процесното уволнение е обоснована с липсата на обективни причини или необходимост в работата за изменение на изискването за образование. За да формира крайния си извод за допусната от работодателя злоупотреба с право въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени по делото. Несъгласието на касатора с направения анализ на доказателствата и фактите по делото, респ. с крайния резултат по спора, е ирелевантно за проверката, която касационната инстанция извършва във фазата по селектирането на касационните жалби, доколкото евентуално допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения и необоснованост на изводите, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, се проверяват в производството по чл. 290 и сл. ГПК.

Третият поставен въпрос касае процесуалната дейност на инстанцията по същество по решаване на материалноправния спор, предмет на делото и е свързан с приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК. Този обобщен въпрос е обуславящ изхода на делото и реализира общо основание за селекция на касационната жалба, но не и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е създадена многобройна и последователна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които страната се позовава. Според тази практика, при съобразяване с изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е сторил точно това и не се е отклонил от даденото по - горе правно разрешение. Той е изготвил собствени мотиви в решението си, в които е посочил всички релевантни и конкретни обстоятелства по спора за законосъобразността на процесното уволнение и е дал изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. Изводите му за основателност на исковите претенции почиват на извършен задълбочен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Дали така направеният анализ е правилен по същество, в производството по селекция на касационната жалба (чл. 288 ГПК) не може да се проверява - в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а по посочения по - горе процесуалноправен въпрос тези разрешения не противоречат на практиката на ВКС. Затова по питането липсват предпоставки за достъп до касация.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.