Определение № 1453 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 131/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Агенция по вписванията, [населено място], чрез юрисконсулт И. И., срещу решение № 954/30.08.20 24г. по възз.гр.д.№ 1885/2023г. на САС в частите, с които е потвърдено решение № 822/20.02.2023г. по гр.д.№ 5839/2021г. на СГС в обжалваните от Агенцията части, с които е осъдена да заплати на „Таратога“ ЕООД, на осн. чл.49 ЗЗД, обезщетение за причинена имуществена вреда от невярно отразено обстоятелство по удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличаване на имот с изх.№ 29597/2014г., № 39127/2014г. и № 14447/2015г. в размер на 85 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2021г., и, на осн. чл.86 ЗЗД, обезщетение за забава за законната лихва върху главницата от 85 000лв. за периода от 08.08.2020г.-23.09.2020г. в размер на 1109.81лв.

В касационната жалба на Агенцията преди всичко са релевирани доводи за недопустимост на решението в обжалваните от нея части/чл.281, т.2 ГПК/, с доводи, че спорът не е подведомствен на гражданския, а - на административния съд. Изтъква, че Агенция по вписванията е Изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, като правомощията й са регламентирани в чл.54, ал.1 от Закона за администрацията, поради което за вреди, произтекли от неправомерни действия на нейни служители, свързани с издаване на удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания по чл.42 ПВ, се прилага редът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като се касае за административна по своя характер дейност. В подкрепа на тезата си Агенцията се позовава на постановените по чл.274, ал.3 ГПК определение № 172/12.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1363/2019г., определение № 168/11.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1256/2019г., определение № 288/27.06.2019г. по ч.гр.д.№ 1994/2019г., всички на III г.о., и на определение № 30/28.10.2016г. по гр.д.№ 17А/2026г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС по спор за подсъдност. На следващо място Агенцията поддържа, че решението в обжалваните от нея части е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано/ чл.281, т.3 ГПК/. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за постановяване на решението в противоречие с чл.49 ПВ, тъй като не е изследван въпросът за действията на кое лице Агенцията следва да носи отговорност – на неин служител или на съдия по вписванията. Същевременно поддържа, че в случая лицето, пряк причинител на вредата по чл.49 ПВ, е съдията по вписванията, който се назначава от министъра на правосъдието и осъществява дейността си под ръководстовото на председателя на районния съд. Оспорва и извода за наличие на пряка причинна връзка между издадените удостоверения за вещни тежести и претендираните от ищеца вреди, като се излагат подробни съображения в подкрепа на тезата, че такава връзка в случая липсва. Релевирано е оплакване, че не са обсъдени доводите в ОИМ и въззивната жалба за прекъсване на причинно - следствената връзка от факта на изпълнението от ищеца на погасено по давност парично задължение по предварителния договор, вместо да направи възражение и да избегне плащането. По всички тези съображения искането е за обезсилване на решението в обжалваните части и за изпращане на делото на съответния административен съд, евентуално – за отмяна и за отхвърляне на исковете, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК-очевидна неправилност, са въведени основанията за допускане на обжалване едновременно по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Кой е компетентният съд по правилата на подведомствеността, който може да разгледа и да се произнесе по предявен иск по чл.49 от Правилника за вписванията-гражданският съд, по реда на общия исков процес, или административният съд – по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди?

2. Въззивният съд дължи ли формиране на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички относими доказателства и след обсъждане на всички относими доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса?

Касаторът се позовава на Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016г. по тълк.д.№ 1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, определение № 172/12.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1363/2019г., III г.о., определение № 168/11.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1256/2019г., III г.о., определение № 288/27.06.2019г. по ч.гр.д.№ 1994/2019г., III г.о., и определение № 30/28.10.2016г. по гр.д.№ 17А/2016г. 5-членен състав на ВКС и ВАС.

С подадения чрез адв.М. Ел-Т. от САК писмен отговор, вх.№ 764/13.01.2025г. по описа на Регистратурата на САС, насрещната страна, ищецът „Таратога“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ответника. Претендира за присъждане на разноски.

Постъпила е и касационна жалба от ищеца „Таратога“ ЕООД, чрез адв. М. Ел-Т. от САК, срещу решение № 954/30.08.20 24г. по възз.гр.д.№ 1885/2023г. на САС в частите, с които е потвърдено решение № 822/20.02.2023г. по гр.д.№ 5839/2021г. на СГС в обжалваните от него части, с които са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение за пропусната полза в размер на 96 300лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на 6125.75лв.

Според ищеца решението в обжалваните от него части е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано/чл.281, т.3, предл.1 и 3 ГПК/. Оспорва извода, че не е имал възможност да получи договорената цена, тъй като причината да не изпълни задължението по предварителния договор за прехвърляне на правото на собственост се дължи на това, че не е станал собственик на имота въз основа на постановлението за възлагане, което е независимо от допуснатата грешка по чл.33в ПВ. Ищецът счита, че именно поради наличието на техническа грешка на служител на Агенцията по чл.33в ПВ, която е безспорно установена, съдебният изпълнител е възбранил, описал и продал апартамента, а разликата между уговорената цена по сключения предварителен договор и заплатената цена за придобиване на имота по постановлението за възлагане представлява сигурно увеличение на имуществото му, което не е могъл да реализира, поради установения деликт на служители на Агенцията. Намира, че деликтът се изразява както в бездействие на служители на Агенцията да отбележат продажбата от 2010г. в персоналните партиди на длъжника „Ай Ви Кей“ ЕООД и на купувача „Артема имоти“ ЕАД, така и в действията на служителите на Агенцията по издаване на процесните удостоверения, в които не е отразено извършеното прехвърляне през 2010г. Изтъква, че, ако към датата на налагане на възбраната по изпълнителното дело по партидата на имота и/или по персоналната партида на длъжника беше вписан нотариалният акт за сделката от 2010г., то не би се достигнало до възбраняване и публична продан на имота и, следователно, до поемане на задължението по предварителния договор за прехвърляне на правото на собственост с окончателен договор, същевременно, ако в издадените удостоверения беше вписан нотариалният акт от 2010г., също не би било поето задължението за прехвърляне на имота. Релевира оплакване, че в мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на издадаването преди и непосредствено след сключването на предварителния договор на удостоверенията за вещни тежести от 28.08.2014г. и от 05.11.2014г. По изложените съображения искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на исковете. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Претърпяна ли е вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в разликата между стойността на придобиване на недвижим имот и договорената цена за неговата продажба, когато обещателят по предварителен договор не е придобил собствеността от предходния собственик, въз основа на издаденото от съдебния изпълнител постановление за възлагане, тъй като към датата на възбраната, описа и издаване на постановлението за възлагане имотът е бил собственост на трето лице, което обстоятелство не е могло да бъде установено от съдебния изпълнител, поради допусната техническа грешка по см. на чл.33в, ал.1 ПВ от служители на Агенция по вписванията?

2. Агенция по вписванията носи ли отговорност за репариране на вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между стойността на придобиване на недвижим имот и стойността на неговата продажба, в случай, че към датата на придобиване, поради допусната от служители на Агенция по вписванията техническа грешка по чл.33а, ал.1 ПВ, купувачът не е могъл да узнае, че черпи права от несобственик?

3. Претърпяна ли е вреда, под формата на пропусната полза, когато собственик сключи предварителен договор за продажба на недвижимия си имот, без да знае, поради липса на отбелязване във водените от Агенция по вписванията регистри, че преди да придобие имота, обект на предварителния договор за продажба, същият е бил прехвърлен на трето лице?

4. Бездействието на служители на Агенция по вписванията, изразяващо се в липса на отбелязване в персоналните партиди за извършена продажба на имот и последващите действия по издаване на удостоверения за вписванията, отбелязвания и заличавания за имот, в които не са отразени извършените прехвърляния, могат ли да доведат до извод за осуетяване на сигурна възможност за увеличаване на имуществото на едно лице, което е придобило имота, без да знае, че черпи права от несобственик и е поело задължение за продажбата му на цена, по – висока от тази на която го е придобил?

5. Сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот, в момент, предхождащ научаването от обещателя за оспорване правото му на собственост, произтичащо от по-ранно прехвърляне и извършено вписване на продажба на същия имот на друго лице, което не е отбелязано в персоналните партиди, поради пропуск на служители на Агенция по вписванията, и последващото неосъществено правно очакване – да прехвърли имота и да получи продажната цена, обосновава ли пропускането на ползата – разликата между придобивната и продажната цена?

6. Налице ли е причинно-следствената връзка между противоправните действия и бездействия на Агенция по вписванията и нанесените вреди, под формата на пропуснати ползи, ако продавачът по предварителния договор, се е снабдил с удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания преди и след сключване на договора, в които не е било отразено предходно вписване на продажба, с която имотът е бил придобит от трето лице?

Ищецът намира, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 3/2021г. по т.д.№ 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, решение № 79/23.06.2022г. по гр.д.№ 2805/2021г., IV г.о., и решение № 67 от 22.04.2013г. по т.д.№ 28/2012г., II т.о.

С писмен отговор насрещната страна, Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт И. И. оспорва да са налице основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни срещу неблагоприятните за тях части на решение № 822/20.02.2023г. по гр.д.№ 5839/2021г. на СГС.

Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете за обезщетение за причинена имуществена вреда за размера над 85 000лв. до предявения размер от 95 000лв. и за обезщетение за забава за размера над 1109.81лв. до претендирания размер от 1240.28лв.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, против Агенция по вписванията за обезщетение на причинени имуществени вреди/ претърпяна загуба и пропусната полза/, вследствие на невярно отразено обстоятелство в издадените удостоверения за вписвания, отбелязване и заличаване на имот от проверка за лице „Таратога“ и „Ай Ви Кей“ с изх.№ 29597/28.08.2014г., № 39127/05.11.2014г. и № 14447/16.04.2015г. за липса на вещни тежести по отношение на придобития от ищеца апартамент № 10 с влязло в сила постановление на ЧСИ от 29.01.2014г., в резултат на което ищецът - обещател по сключения предварителен договор за продажба от 04.11.2014г. не е могъл да изпълни задължението си за да прехвърли собствеността, а, поради разваляне на предварителния договор, е възникнало задължение за заплащане на двойния размер на задатъка, което е изпълнил на 07.08.2020г.

От фактическа страна по делото е установено и не се оспорва, че апартамент № 10 е възложен на ищеца с влязло в сила през 2014г. постановление за възлагане по образувано през 2013г. изпълнително дело, след което, на 04.11.2014г., ищецът е сключил предварителен договор за покупко-продажба/ с нот.заверка на подписите от с.дата/, с който е обещал да прехвърли собствеността върху апартамента с окончателен договор, а при неизпълнение - да заплати двойния размер на задатъка. През 2015г. против ищеца е предявен положителен установителен иск за собственост на апартамент № 10, уважаването на който, съгласно анекс към предварителния договор, е уговорено да е основание за възникване на имуществена отговорност на ищеца по отношение на купувача, в т.ч. за заплащане на двойния размер на задатъка. В хода на производството по иска за собственост е установено, че апартаментът е бил продаден от длъжника по изпълнителното дело още през 2010г., нотариалният акт е вписан на същата дата, на която е изповядана сделката, и подреден в книгата, образувана от подреждането на нотариалните актове, но е допусната техническа грешка по чл.33в ПВ, която е отстранена. С влязло в сила съдебно решение искът за собственост е уважен и на 07.08.2020г. ищецът е заплатил на купувача по предварителния договор двойния размер на задатъка. За апартамента, предмет на сключения от ищеца предварителен договор, са издадени от Службата по вписванията – София, както следва: удостоверение с изх.№ 29597/28.08.2014г, удостоверение, изх.№ 39127/05.11.2014г.и удостоверение изх.№14447/16.04.2015г., в които не е отразена продажбата от 2010г.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че е налице виновно противопоравно поведение/бездействие/ на служители на АВ при отразяването на част от съдържанието на вписания в книгата по чл.33а ПВ договор за продажба от 16.11.2010г. в частта относно процесния апартамент № 10, който пропуск е отстранен през 2017г., но след като върху апартамента е насочено и проведено принудително изпълнение и той е възложен на ищеца. Счел е, че допуснатата техническа грешка по см. на чл.33в, ал.1 ПВ е причина за неотразяването на продажбата от 2010г. в издадените три удостоверения за тежести, за насочването и провеждането на принудителното изпълнение и за сключването на предварителния договор от ищеца. Същевременно е посочил, че допуснатата техническа грешка няма никакви вещно-правни последици, поради което не се отразява на противопоставимостта на вещното право на купувача на правата на ищеца като купувач на имота от публичната продан, а тя следва от извършеното по реда на чл.7, б.“а“ ПВ вписване на акта за договора за продажба от 16.11.2010г. преди вписване на възбраната – по арг. от чл.453, г.1 ГПК, а, тъй като третото лице е станало собственик по силата на договора за продажба и публичната продан е проведена по отношение на чужд на длъжника имот, постановлението за възлагане няма вещно-прехвърлително действие – чл.496, ал.2 ГПК. Изложени са мотиви, че е налице комплексна причина от последователно осъществени бездействия и правни актове: бездействие на служители на Агенцията, издаването на постановлението за влъзлагане, сключването на предварителния договор и неизпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост с окончателен договор, от които бездействието на служителите на Агенцията е необходимо условие за проявление на останалите елементи от причината. За да потвърди решението в обжалваната от Агенцията част за уважаване на иска за обезщетение за претърпяна загуба за размера от 85 000лв./ за разликата между заплатения от ищеца в двоен размер задатък от 180 000лв. и получения от ищеца задатък при сключване на договора от 95 000лв./, съставът на апелативния съд е възприел извода на първия съд, че отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред – чл.49 ЗЗД. Изложил е мотиви, че, съобразно уговореното в анекса от 10.05.2016г., с влизане в сила на решението по гр.д.№. 7718/2015г. на СГС са настъпили последиците на развалянето на предварителния договор, а заплатената от ищеца на 07.08.2020г. в полза на купувача по предварителния договор сума за размера над 95 000лв., в какъвто размер е полученият от ищеца от купувача задатък при сключване на предв. договор, съставлява за ищеца вреда-загуба, която е пряка последица от допуснатата техническа грешка на служителите на АВ. Обсъдил е възражението на Агенцията, че ищецът е заплатил погасено по давност вземане, приемайки го за неоснователно, като е счел, че задължението за връщане на задатъка в двоен размер е станало изискуемо, съобразно уговореното в анекса от 2016г.към предварителния договор, от влизане в сила на решението по гр.д.№ 7718/2015г. на СГС - 07.02.2020г., следователно не е било погасено по давност към момента на плащането на 07.08.2020г. За да потвърди решението в обжалваната от ищеца част за отхвърляне на иска за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 96 300лв./ разликата между заплатеното от ищеца за придобиване на апартамента с постановлението за възлагане и договорената цена по предв.договор/, съставът на апелативния съд е приел, че ищецът не е имал възможност да получи договорената цена, тъй като не е изпълнил насрещното си задължение да прехвърли апартамента с окончателен договор, поради причината, че не го е придобил по силата на постановлението за възлагане, независимо от допуснатата грешка по чл.33в ПВ, от която не произтичат вещноправни последици, поради което не е пропуснал да реализира полза, която подлежи на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка и на въведените от Агенцията доводи не се констатира вероятност решението в обжалваните от нея части да е недопустимо. Процесуалната легитимация на страните се определя от ищеца по делото и за нея съдът следи служебно. В случая се търси отговорността на Агенция по вписванията за вредите, произтичащи от бездействие на служители на Агенцията да отразят продажбата на апартамента от 2010г. в резултат на което са издадени и трите удостоверения за вещни тежести, в които това обстоятелство не е отразено, съответно ищецът не е въвел твърдения за виновно и противоправно действие или бездействие на съдия по вписванията.

По въпроса по какъв ред се реализира отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър е формирана съдебна практика по чл.290 ГПК, споделяна от състава/ решение № 60187/08.10.2021г. по гр.д.№ 527/2021г., III г.о. и решение № 79 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2021г., IV г. о./ Даденият правораздавателен отговор е следният: Съгласно разпоредбата на чл.569 т.5 и т.7 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи, както и издаването на удостоверения за наличието или липсата на тежести, представляват нотариални удостоверявания; по своята същност производството по вписване, съответно и по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, е акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, в който смисъл са и мотивите към т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2015г. по т.д.№.7/12, ОСГТК на ВКС. Макар, съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, последната да е уредена като администрация към Министъра на правосъдието, службите по вписванията извършват вписвания, заличавания и отбелязвания по разпореждане на съдия по вписванията, издадени в рамките на едностранно и безспорно производство. Заключителните актове в това охранително по своя характер производство не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с тях нито се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито представляват волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилното или погрешно удостоверяване на вписано обстоятелство е негодно както да породи или погаси права, респ. задължения, така и да спомогне или възпрепятства тяхното упражняване. В този смисъл и позоваването на пар.1 т.2 б.“а” от ДР към ЗА е несъстоятелно. С разпоредбата е обявена за административна услуга онази дейност, в резултат на която се издават индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, които удостоверяват факти с правно значение /такива могат да бъдат, например, актовете за гражданско състояние и свидетелства за завършено образование/, тъй като същите, макар само да удостоверяват факт, притежават характеристиките на административен акт, доколкото наличието им е необходимо за съществуването или упражняването на субективни права, произтичащи от факта. При тези обстоятелства отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред. В този смисъл е и т.7 от Тълкувателно постановление №.2/19.05.15 по тълк. дело №.2/14г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, както и трайно формираната впоследствие практика, в това число на петчленни състави на ВКС и ВАС - опр.№.468/ 6.11.19 по ч.г.д.№.3479/19, ІІІ ГО, опр.№.571/11.07.19 по г.д.№.1004/19, ІІІ ГО, опр.№.56/15.08.17 по а.д.№.32/17, 5-членен състав, опр. №.16/21.04.20 по г.д.№.4А/20, 5-членен състав.

Поради изложеното, са несподелими доводите на ответника, че, тъй като Агенцията по вписванията е администрация към министъра на правосъдието, службите по вписвания, извършващи вписвания, заличавания и отбелязвания в имотния регистър по разпореждане на съдия по вписванията, предоставят административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б „а“ ДР на ЗА, съответно, че отговорността се реализира по административен ред. Съответно, тъй като се претендира ангажиране на отговорността на Агенция по вписванията за незаконосъобразни бездействия на нейни служители при осъществяване на дейност по вписване в имотния регистър, е правилно даденото разрешение, че спорът е подведомствен на гражданския съд.

По касационната жалба на Агенцията:

С подведомствеността е свързан и поставеният въпрос № 1. Както се посочи, даденото по него разрешение е в съответствие със споделяната от състава съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не е налице въведеното първо допълнително основание за допускане на обжалване.

Въпрос № 2 е значим за всяко въззивно производство. По него общата предпоставка за допускане на обжалване е обоснована единствено с оплаквания за необсъждане на довода за прекъсване на причинно-следствената връзка, предвид заплащането от ищеца на погасено по давност задължение по предварителния договор. Видно от мотивите, въззивният съд е обсъдил този довод, като го е счел за неоснователен. Доколко направеният от въззивния състав извод е правилен, е извън предмета на селективната фаза на касационното производство. От друга страна Агенцията не е обосновала общата предпоставка за допускане на обжалване по въпроса с оплаквания за необсъждане на доводите във въззивната жалба за прекъсване на причинно-следствената връзка от неполагането от ищеца на дължимата грижи преди вземане на решение да участва в публичната продан чрез снабдяване с удостоверение за лице на длъжника „Ай Ви Кей“ ЕООД по чл.47, б. „а“ ПВ, а вместо това се е доверил на действията на ЧСИ, който се е снабдил с удостоверение за имот по чл.47 б. „б“ ПВ и, че и към момента на издаване на удостоверенията, а и сега няма създаден имотен регистър по см. на ЗКИР и имотни партиди за отделните недвижими имоти, а, в съответствие с чл.74 ЗКИР всички вписвания се извършват по персоналната партида на собственика на имота. Неприложима е новата /обн. ДВ, бр. 57 от 2016г./ разпоредба на ал.4 на чл.65 ЗКИР, изр.последно, предвиждаща, че водените електронни имотни партиди за недв. имоти имат единствено помощен характер за последващо изготвяне на имотни партиди.

Наличието на съдебна практика и по двата поставени въпроса от Агенцията изключва наличието на въведеното по тях допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, дефинитивно изяснено с т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Приложното поле на въведеното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност не е обосновано от Агенцията. Очевидната неправилност, като основание за директен достъп до касационен контрол, не е тъждествена с неправилността като основание за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Извън дължимата служебна проверка за допустимост и валидност, обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. На общо основание приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде обосновано от касатора с въвеждането на доводи, попадащи в някоя от хипотезите, изведени от практика на касационния съд - прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл; решаване на делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма или когато е налице явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Ето защо, липсва основание за допускане на обжалване на решението в обжалваните от Агенцията части на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

По касационната жалба на ищеца:

Всички формулирани от ищеца въпроси са израз на несъгласието му с правилността на извода, че не е пропуснал да реализира полза, подлежаща на обезщетяване, в резултат от осъществяване на дейността по вписване в имотния регистър. Неправилността на решението е предмет на същинския касационен конотрол, съответно не може да обоснове допускането му. От друга страна, ищецът не е формулирал процесуалноправни въпроси, кореспондиращи на въведените касационни доводи за необсъждане на издадаването преди и непосредствено след сключването на предварителния договор на удостоверенията на вещни тежести от 28.08.2014г. и от 05.11.2014г.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този изход на спора на ответника се присъждат, на осн.чл.78, ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба на насрещната страна в размер на 100лв., а на ищеца не се присъждат разноски, тъй като не е доказал извършването на такива.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: