Определение № 1663 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 630/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Г. Й. Й. и М. К. О. срещу решение № 311 от 26.11.2024г. по в.т.д.№ 316/2024г. на Апелативен съд В.. С въззивният акт е обезсилено решението по т.д. № 146/2023г. на ОС Варна и е прекратено производството по предявения от ищците срещу „Юробанк България“АД иск за установяване несъществуването на ипотечното право на предпочтително удовлетворение, учредено в полза на ответната банка върху подробно описан недвижим имот на ищците с нотариален акт за договорна ипотека, поради неподновяване на ипотеката в срока по чл.172,ал.1 ЗЗД. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивния акт поради нарушение на съществени процесуални норми и противоречие със закона, както и доводи за очевидна неправилност и се иска отмяната му. Касаторите се позовават на нередовно призоваване в първоинстанционното производство, когато е даден ход на устните състезания. Твърдят, че исковата молба, с която е претендирано установяването несъществуването на ипотечното право на предпочтително удовлетворение от имота, предмет на делото, е вписана на 17.12.2021г., поради което лицето, което е придобило процесния имот на публична продан, е недобросъвестно. Поради това поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че с проведената публична продан на ипотекирания имот отпада правният интерес на ищците за отричане на ипотечното право на кредитора. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Следва ли съдът да ни призове за съдебно заседание, след като делото е върнато от ВКС?“ 2/ „След като съдът е приел, че се налага корекция на доклада по делото, следва ли да ни предостави възможност да изразим становище по него?“ 3/„Нарушава ли се нормата на чл. 146 ал.З ГПК, когато съдът не е предоставил възможност на страните да изразят становище по доклада?“ 4/ „При какви обстоятелства при корекция на доклада (т.е. въвеждане на нови обстоятелства, нова правна квалификация, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти), страната може ли да се позове на нормата на чл. 147 ГПК, респ. да поиска в изпълнение на доклада събирането на относими по делото доказателства?“ 5/ „След като делото е приключило в едно съдебно заседание какви са правата на страната, непризована за съдебно заседание редовно и не й е съобщен новият доклад по делото?“ 6/ „Доколкото по делото е установено, че има вписана искова молба, предхождаща публичната продан, завършила с продажба на процесният имот, предмет на договорната ипотека, страната ищец губи ли си правата да се защитава в предявен от нея отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на ипотечното право на предпочтително удовлетворяване от процесният имот?“ 7/ „Какъв ефект има вписаната искова молба, предхождаща извършената продажба на процесния имот, предмет на договорната ипотека? Охранява ли правата на ищците, вписали същата ?“ Допълнителната предпоставка е въведена с твърдението, че въпросите не са стояли на вниманието на касационната инстанция, произнасянето по тях ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В писмен отговор „Юробанк България“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С влязло в сила определение производството по делото е прекратено по предявения в евентуалност иск за несъществуването на ипотечното право на предпочтително удовлетворение върху недвижимия имот поради погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане по договор за жилищен кредит по давност. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищците срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за несъществуване на ипотечното право поради неподновяване на ипотеката в срока по чл. 172, ал.1 ЗЗД. Съставът е констатирал, че в хода на процеса, по изпълнително дело № 941/2021г. е извършена публичната продан на ипотекирания имот, постановлението за възлагане е влязло в сила на 22.03.2023г., вписано е в АВп на 04.04.2023г., купувачът е въведен във владение с протокол от 11.05.2023г. Въз основа на тези факти е обоснован извод за недопустимост на предявения иск поради отпаднал правен интерес. Изложени са съображенията, че правният интерес е обусловен от правните възможности, с които разполага ищецът при положително разрешаване на повдигнатия от него съдебен спор. Констатирано е, че в случая е предявен установителен иск с цел да бъде установено, че ответникът не е титуляр на учредено ипотечно право и при уважаването му, правната последица би се свела до това, че имотът, предмет на установителния иск, не може да служи за обезпечаване на вземането. Преминаването на имота с постановлението за възлагане в патримониума на обявения купувач и приключването на изпълнителното производство относно процесния имот, послужил като обезпечаване на вземането на банката, са преценени от въззивния състав като обстоятелства, обосноваващи извод, че учредената от ищеца договорна ипотека е погасена по силата на разпоредбата на чл. 175 ЗЗД. Обсъдено е, че съгласно разрешението в т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускането на срока за обжалване по чл. 436 ГПК осуетява отменяването на публичната продан като изпълнително действие, поради насочване на изпълнението върху неипотекирано несеквестируемо имущество, а постановлението за възлагане може да бъде оспорвано по исков ред само при нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Законът не предвижда отстраняване на купувача по публичната продан от имота при несъществуване на ипотечното право (чл. 496 ГПК). Обсъдено е и, че твърдяното несъществуване на ипотечното право не обуславя извод и за привидност на кредитора по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК, тъй като не засяга изпълняемото право. Дадено е разрешението, че при реализирани вече права на взискателя в изпълнителното производство чрез проведената публична продан на ипотекирания имот, правният интерес от отричане на ипотечното право на кредитора е отпаднал, че в случая, отъствието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск се основава на извода, че за ищците ще е невъзможно да придобият права, дори при позитивно за тях решение. Посочено е, че ищците не са трети лица, учредили ипотека - ипотекарни гаранти, на които съдебната практика признава правен интерес от воденето на иск за отричане на учредени ипотечни права след проведена публична продан. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. Първите пет въпроса касаят и са относими единствено по отношение на процесуални действия, извършени от първоинстанционния съд при разглеждането на делото в съдебно заседание на 19.03.2024г., в което Варненският ОС е извършил уточнение в доклада именно поради прекратяването с влязло в сила определение на производството по евентуално съединения иск за несъществуване на ипотечното право поради погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане по давност. Делото е разгледано на датата 19.03.2024г., за която страните са уведомени по реда на чл.56,ал.2 ГПК при отлагането му в съдебното заседание, проведено на 09.01.2024г., когато е констатирано, че то се намира в друга инстанция. Процесуалната законосъобразност на тези действия би подлежала на проверка от апелативния съд (доколкото е била предмет на конкретни оплаквания предвид разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК) само в хипотеза на произнасяне по съществото на правния спор. Въпросите във връзка с тях не могат да обусловят допускане на касационното обжалване при извършена от апелативния съд констатация за недопустимост на предявения иск – процесуална пречка за извършване на процесуални действия по разглеждане на делото, която е следвало да бъде установена още от първоинстанционния съд. Въпросите са изцяло извън правните аргументи на решаващия въззивен състав, с които разрешението на спора е за недопустимост на предявения иск поради отпаднал правен интерес за ищците. Допускането на касационното обжалване по тях не може да обуслови друг правен резултат, след като въпросите нямат отношение към решаващите мотиви от значение за изхода на делото. Ако за ищците е отпаднал правният интерес от предявения иск, въпросът за процесуалната законосъобразност на действията по разглеждането му не стои. Последните два въпроса, касаещи вписването на исковата молба не са въведени в предмета на спора и по тях въззивната инстанция не се е произнасяла, поради което същите са хипотетични, а не обуславящи изхода на делото, т.е. не притежават съществена характеристика за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Те нямат и никакво отношение към изводите в обжалваното решение, че при реализирани вече права на взискателя в изпълнителното производство чрез проведената публична продан на ипотекирания имот, правният интерес на ищеца за отричане на ипотечното право на кредитора е отпаднал, че ищците не могат да придобития права дори при позитивно за тях решение, т.е. отсъства правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е ненадлежното въвеждане на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле не е аргументирано и обосновано. Невъзможността за допускане на касационното обжалване по въведеното основание „очевидна неправилност“ произтича от обстоятелството, че наличието на този особено тежък порок на решение не е обосновано от касаторите. Аргументирането на тази директна предпоставка за проверка правилността на обжалвания акт е задължение на страната и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Ответникът претендира разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба, но доказателства за договорено и заплатено в полза на процесуалния представител на банката адвокат К. К. от АК В. адвокатско възнаграждение, не са представени. Поради това разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.