Определение № 27 от 25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 567/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Синдикът на ЕТ „Васил Паров – Парис“, в несъстоятелност обжалва решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение на Окръжен съд Смолян и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 649 от ТЗ на синдика срещу ЕТ „Васил Паров – Парис“ и Д. И. К. за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на ЕТ „Васил Паров“ договор за покупко-продажба между „ЕТ Васил Паров Парис“ и Д. И. К., представляващ самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място].

Сделката била сключена на 15.09.2011 г. В производството по несъстоятелност бил анализиран така нареченият подозрителен период от 1.1.2008 г. до 31.5.2013 г. и се установило, че показателите за рентабилност са били изключително ниски. В хипотезата на отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД увреждащото кредитора действие, е всеки акт, с който биха се осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане щяло да е налице когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Искът бил отхвърлен като недоказан. Счита, че насрещната престация е необичайна за пазарната действителност. Освен това била налице хипотезата на свързано лице – работодател работник по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ТЗ. Двете страни били наясно с целта на сделката, а именно увреждане. Апелативният съд бил счел, че не се прилага презумпцията, което било нарушение на закона.

Сочи основание за допускане касационно обжалване - чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Кога извършена от длъжник сделка се явява увреждаща? Този правен въпрос не е формулиран изрично, но касаторът се е позовал на решенията в практиката на ВКС относно този правен въпрос, обосновавайки допълнително основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК поради решението на въззивния съд по този въпрос в противоречие с решение по т.д. 1538/17 г., ВКС, 1 ТО, решение № 639/10 г. по гр.д. 754:2009 г., 4 ГО, решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. 2301/2014 г., решение № 18 от 4.2.2015 г. по гр.д. 3396/14 г., 4 ГО ,решение № 261/25.6.2015 г. по гр.д. 5981/14 г. 4 ГО, решение № 50 от 12.5.2017 г. по т.д. 731/16 г., решение № 93 от 28.7.2017 г. по т.д. 638/16 г. 2 ТО решение № 201 от 2018 г. по гр.д. 1036/18 г.

2. Относно процесуалноправния въпрос за използваните доказателствени средства – противоречие с решение № 139 от 6.8.2018 г. по гр.д. 2508/17 г. 4 ГО.

Моли да се отмени решението и вместо него да се уважи искът.

Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена от лице, което е легитимирано да обжалва и в срока по чл. 283 от ГПК.

Въззивният съд, за да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска, предявен от синдика на ЕТ „ Васил Паров – Парис“ срещу ЕТ „Васил Паров Парис“ и Д. К., за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на ЕТ „Васил Паров Парис“ в несъстоятелност, сключеният между тях договор за продажба на недвижим имот приема, че не е доказано знание за това, че са увреждани кредиторите, тъй като датата на продажба 15.09.2011 г. е много преди датата на начална неплатежоспособност, определена с влязлото в сила решение. Освен това, в процеса не било ясно дали вземанията на кредиторите са възникнали преди или след атакуваната продажба. Във втората хипотеза сделката би била недействителна при наличие на още едно условие, само ако е била предназначена от продавача и купувача да увреди кредиторите. Това е обусловило извод, че като недоказан искът следва да се отхвърли.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В настоящия случай при извършената служебна проверка не се установи наличие на вероятност за нищожност на постановеното съдебно решение или вероятност решението да е недопустимо. Поради това не са налице основания за служебно допускане на касационно обжалване.

По отношение на соченото основание по чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се приема наличие на такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от формалната, външна проверка на съдебния акт.

По отношение на правните въпроси, които според касатора обосновават приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:

Поставеният първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, а именно правен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Правните въпроси, свързани с доказване, както и въпросите по правилността на съдебното решение, не могат да съставляват общо основание за допускане касационно обжалване. Въпросът за това дали посочената в обстоятелствената част на иска сделка е увреждаща е включен в предмета на спора. Но решаващият мотив на въззивния съд, да определи, че искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е неоснователен, е недоказаността на факта, че прехвърлителят е знаел за увреждането към момента на извършването му, доколкото в процеса не е доказано знанието за увреждане преди възникване на вземанията на кредиторите. Прието е, че за момент на възникване на вземанията на кредиторите следва да се приеме началната дата на неплатежоспособност, определена със съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Доколкото сделката предхожда тази дата, то е прието, че следва да се установи знание за увреждане от страна на прехвърлителя, каквото не било установено, както и знание за увреждане от приобритателя, каквото също не било установено. Всъщност решаващият извод е въпросът за недоказване на една от кумулативните предпоставки за предявяване на иска, а не въпросът за това съставлява ли атакуваната сделка увреждаща по своя характер. Това налага извод, че с посочения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория поставен от касатора въпрос, на първо място не е много конкретен като обосновавано основание от кредитора. От посочените в обстоятелствената част доводи на касатора може да се приеме, че това е въпросът относно доказателствените средства за установяване на предпоставките на чл. 135 от ЗЗД. Какви са доказателствените средства, с които се установяват предпоставките съгласно, предвиденото в чл. 135 от ЗЗД от законодателя, е общ въпрос, който не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд приема, че липсват данни за увреждане на кредиторите, преди установените в процеса за възникнали вземания с оглед началната дата на неплатежоспособност на длъжника. А освен това приема, че в хипотезата на извършване на увреждаща сделка преди да възникнат вземанията, на доказване подлежи общото намерение на продавача и купувача да увредят кредиторите, което не било установено. Тези решаващи мотиви са обусловили изхода на спора. Поради това, въпросът какви са доказателствените средства за установяване на предпоставките по чл. 135 от ЗЗД, не може да е обуславящ изхода на спора. Обсъждането на доказателствата и въпросът за това налице ли са множество косвени доказателства не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, както вече бе посочено.

По отношение на обстоятелствата, изложени от касатора относно наличието на свързаност между двамата ответници по иска в качествата им работник-работодател, на първо място, въззивният съд не е разрешил така поставения въпрос и на второ място, е посочил, че в хипотезата на чл. 135, ал.3 от ЗЗД, следва да се установи, че увреждащата сделка е предназначена общо от двамата ответници да увредят кредиторите. Както бе посочено, въпросът относно това дали един факт е доказан или не, не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение