Определение № 565 от 05.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 565/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК. И. С. С., Е. с фирма “С” от гр. Л., ул. “З” № 2, е подала частна касационна жалба против определение № 210/27.04.2009 год. по гр. д. № 229/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, с което се потвърждава определение № 145/17.02.2009 год. по гр. д. № 139/2009 год. на Районен съд гр. Т., с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на иска. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1 и т. 3 от ГПК, и се моли за отменяването му и връщане на делото за разглеждане на спора по същество от първоинстанционния съд. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приел иска за недопустим, тъй като ищецът не е юридическо лице и затова предявеният от него иск не попада в хипотезата на забрана за прилагането чл. 52 ЗЗД, както необосновано било прието от въззивния съд. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на това към изложението е приложено копие от решение № 197/19.02.1997 год. по гр. д. № 250/95 год. на ВКС V гр. о. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК. В процесния случай са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 1 ГПК, поради следното: Въззивният съд е приел, че искът на И. С. С., Е. с фирма “С” от гр. Л., предявен с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата 20 000,00 лв. против шест физически лица, е процесуално недопустим, поради това, че активно легитимирана страна по този иск може да бъде само физическо лице, а за да обоснове извода си за недопустимост на иска се позовава на решение № 197/19.02.1997 год. по гр. д. № 250/95 год. на ВКС V гр. о., съгласно което неимуществени вреди на деликтно основание не могат да бъдат претендирани от юридически лица. ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираното решение, защото макар и неимуществени вреди на деликтно основание да не могат да бъдат претендирани от юридически лица, ищецът И от гр. Л., макар и да е регистриран като едноличен търговец под името “С”, не е юридическо лице – търговците юридически лица са посочени в чл. 64 ТЗ, а това са събирателни дружества, командитни дружества, дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества, командитни дружества с акции. Ищецът е физическо лице и е регистриран като едноличен търговец с фирма “С” като извършва търговска дейност под това име, но фирмата на едноличния търговец не е юридическо лице, тя не е правен субект и не може да бъде страна в съдебен процес, а такъв може да бъде само физическото лице – в случая И. С. С., която е предявила иск по чл. 45 ЗЗД и този иск е процесуално допустим, поради което съдът е следвало да постанови съдебен акт по същество. Ето защо настоящият състав приема, че постановеното определение е неправилно и същото следва да се отмени. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,