Определение № 4157 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 918/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Л.- О. срещу решение № 108 от 02.06.2022 г. по в.гр.д.№ 241 от 2021 г. на Видинския окръжен съд, I въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр.д.№ 3297 от 2017 г. на Видинския районен съд и Ц. Л.- О. е осъдена да заплати на И. Л. Л. разноски по въззивното дело в размер на 300 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по искане за обявяване на нищожност на разпоредба от пълномощното на ответника по делото и непроизнасянето по това искане представлява ли съществено процесуално нарушение ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 351 от 27.02.2019 г. по т.д.№ 2572 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Докъде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест, допускане на доказателствата и даване на указания от съда при въззивно разглеждане на делото ? При констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да даде указания за ангажиране на доказателства ? По тези въпроси се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Напълно достатъчно ли е индивидуализиран в решението на съда по допускане на делбата поземлен имот чрез посочване на местонахождението му, площта и номера му ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 17 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 2923 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Коя площ на поземления имот трябва да опише съдът в решението по допускане на делбата при несъответствие в площта на имота по нотариален акт и кадастралната скица на имота ?

5. Предпоставя ли се винаги наличие на правен интерес, когато се предявява иск по чл.12, ал.1 ЗН и длъжен ли е съдът да разреши искането по чл.12, ал.1 ЗН в първата фаза на делбата, съответно може ли това искане да се гледа във втората фаза на делбата или извън делбения процес ? По тези въпроси се сочи противоречие с т.5 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г., Тълкувателно решение № 28 от 11.04.1970 г. на ОСГК на ВС, т.2 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., решение № 265 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 458 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 223 от 27.02.1991 г. по гр.д.№ 49 от 1991 г. на ВС, I г.о., решение № 484 от 15.09.1987 г. по гр.д.№ 268 от 1987 г. на ВС, I г.о., решение № 485 от 21.10.1988 г. по гр.д.№ 396 от 1988 г. на ВС, I г.о., решение № 326 от 13.03.1984 г. по гр.д.№ 3657 от 1983 г. на ВС, I г.о. и решение № 567 от 20.07.1992 г. по гр.д.№ 43 от 1992 г. на ВС, I г.о.

6. Трябва ли да се присъждат разноски по дело за съдебна делба в първа фаза по допускането на делбата за всяка съдебна инстанция поотделно, при наличие на молба съдът да се произнесе по исанията за присъждане на разноски по делото във втората фаза на делбата ? По този въпрос се сочи противоречие с т.9 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., определение № 81 от 23.02.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 1773 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 27.09.2022 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба И. Л. Л. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

От материалите по делото се установява следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. И. Л. с иск срещу Ц. И. Л. за делба на оставени в наследство от родителите им имоти: дворно място с площ от 390 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г., заедно с намиращите се в мястото 4 сгради /масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., лятна кухня с площ от 25 кв.м., гараж с площ от 18 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м./ и 5 ниви, находящи се в землището на [населено място], [община], подробно описани с местоположение, граници и номера по плана за земеразделяне на [населено място].

С отговора на исковата молба ответницата Ц. И. Л.- О. е поискала в делбата да бъдат включени още два имота: нива с площ от 6,160 дка в землището на [населено място], общ.В., м.“Б.“, представляваща имот № ...... по плана за земеразделяне на селото и дворно място с овощна градина с площ от 1 дка, находящо се в [населено място], общ.В., заедно с намиращото се в него дървено бунгало. Ответницата е предявила и искане по чл.12, ал.1 ЗН за нейна изключителна собственост да бъдат признати движимите вещи, които представляват обикновената покъщнина в дома на наследодателите в [населено място] и в [населено място].

С първоинстанционното решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр.д.№ 3297 от 2017 г. Видинският районен съд е допуснал делба при равни квоти на имотите, описани в исковата молба и на единия от посочените в отговора на исковата молба имоти- нивата в землището на [населено място]. Отхвърлил е като недоказан искът за делба на имота в [населено място].

С решение № 79 от 13.11.2018 г. по гр.д.№ 256 от 2018 г. Видинският окръжен съд е потвърдил решението на Видинския районен съд.

С решение № 65 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 4208 от 2019 г. състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е отменил решението на Видинския окръжен съд от 13.11.2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са указания при новото разглеждане на делото на съделителката Ц. Л.- О. да бъде предоставена възможност да предприеме тези процесуални действия, които не е успяла да осъществи и да ангажира доказателствата, които не е успяла да ангажира в първото и единствено проведено пред първоинстанционния съд заседание, заради неуважаване на молбата й по чл.142, ал.2 ГПК. На въззивния съд е указано и че следва да се произнесе по искането във въззивната жалба за приемане като писмени доказателства на приложените към същата документи. По отношение на искането по чл.12, ал.1 ЗН също е указано, че на Ц. Л.- О. следва да се даде възможност да заяви дали поддържа това искане, да посочи в чия фактическа власт се намират движимите вещи- обикновена покъщнина на наследодателите и да обоснове правния си интерес от искането, тъй като данните по делото не сочели правата на съделителката по чл.12, ал.1 ЗН да са оспорени от другия наследник, нито имало твърдения вещите да се намират в негова фактическа власт и той да отказва предаването им на О..

С обжалваното по настоящото дело решение № 108 от 02.06.2022 г. по в.гр.д.№ 241 от 2021 г. съставът на въззивния съд, на когото делото е било върнато от ВКС за ново разглеждане /Видинския окръжен съд, I въззивен граждански състав/ е прекратил производството по делото в частта му по искането на Ц. Л.- О. по чл.12, ал.1 ЗН и е потвърдил първоинстанционното решение за допускане на делбата на 7-те имота и за отхвърлянето на иска за делба на имота в [населено място].

След определение № 2033 от 02.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 2208 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено горепосоченото решение в неговата прекратителна част, с ново решение № 146 от 23.08.2022 г. по в.гр.д.№ 241 от 2021 г. Видинският окръжен съд е уважил искането на Ц. Л.- О. по чл.12, ал.1 ЗН, като е признал по отношение на И. Л. Л. /наследник на починалия в хода на делото съделител Л. И. Л./, че Ц. Л.- О. е изключителен собственик на подробно описаните 76 движими вещи- обикновена покъщнина на наследодателите.

Във връзка с поставения от касаторката четвърти въпрос /Коя площ на поземления имот трябва да опише съдът в решението по допускане на делбата при несъответствие в площта на имота по нотариален акт и кадастралната скица на имота ?/ възниква съмнение за допустимостта на решението за делба на два от общо 8-те делбени имота /имотът в [населено място] и имотът в [населено място]/, като постановено по нередовна искова молба. Има съмнение дали тези два имота са индивидуализирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, подаден от Ц. Л.- О. на 16.01.2018 г., според действащите към настоящия момент подробни устройствени планове на населените места: Според нотариален акт № ..... от 15.07.1957 г., имотът в [населено място] е представлявал парцел X.-5-..... по действащия към 1957 г. дворищно-регулационен план, като няма данни към настоящия момент да е изключен от регулация. Липсват доказателства кой е действащият към настоящия момент ПУП на [населено място], кой УПИ представлява по този план делбеният имот, с какви граници е и с каква площ, съобразно плана. За имота в [населено място] също има данни, че е в регулация /скица, находяща се на стр.119 от въззивното дело, писмо на [община] от 09.09.2022 г. и удостоверение на Общината от 15.02.2022 г., находящи се на лист 166 и лист 169, от които е видно, че имотът представлява УПИ VII-..... по подробния устройствен план на [населено място] от 2014 г./, а в молбата на Ц. Л.- О., с която е поискано включването на този имот в делбата /отговора на исковата молба/, както и до приключване на делото пред въззивната инстанция, имотът не е описан съобразно номера му, границите и площта по действащия ПУП на [населено място]. Дори и да се претендира за делба на имот, който представлява само реална част от УПИ, тази реална част следва да бъде индивидуализирана съобразно действащия ПУП. В молбата на Ц. Л.- О. не е посочено и на какво основание се твърди, че този имот е придобит от наследодателите на съделителите. Поради гореизложеното решението на въззивния съд по отношение на тези два имота, както и в частта му за присъдените разноски за въззивното дело, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.

В останалата част, касаеща другите делбени имоти /5-те ниви в землището на [населено място] и нивата в землището на [населено място]/, настоящият състав на Върховният касационен съд, ГК счита, че не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение от 02.06.2022 г. по поставените въпроси, поради следното:

1. Първата група поставени въпроси /Допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по искане за обявяване на нищожност на разпоредба от пълномощното на ответника по делото и непроизнасянето по това искане представлява ли съществено процесуално нарушение ?/ са поставени по делото във връзка с твърдението на касаторката за непроизнасяне на въззивния съд по искането й да бъде обявена за нищожна от съда т.7 от пълномощното от 29.01.2021 г., с което съделителят И. Л. Л. е упълномощил вуйчо си И. М. В. да го представлява и да упълномощава адвокати по делото, въз основа на което И. В. е упълномощил адв.С.. Това твърдение на Ц. Л.- О. не може да се определи като довод за неправилност на първоинстанционното решение /като постановено при допуснати процесуални нарушения по процесуалното представителство на съделителя И. Л./, тъй като се касае за пълномощно от 29.01.2021 г., дадено след постановяване на първоинстанционното решение от 30.03.2018 г. и след смъртта на първоначалния съделител по делото Л. И. Л. на 17.09.2020 г. Дори и да се приеме, че това е довод за неправилност на първоинстанционното решение, непроизнасянето на въззивния съд по този довод не е в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея е прието /макар и не изрично/, че съгласно чл.269 ГПК въззивният съд не е длъжен да се произнася по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които не се съдържат във въззивната жалба, какъвто е и конкретният случай /във въззивната жалба на Ц. Л.- О. такъв довод не се е съдържа/.

Фактически първата група поставени въпроси са свързани с твърдение на съделителката Ц. Л.- О. за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в допускане участието по въззивното дело на адвокат, който според нея няма валидно пълномощно от съделителя И. Л.. Произнасянето /съответно непроизнасянето/ на въззивния съд по това твърдение на Ц. Л.- О. обаче не е от значение за изхода на конкретното дело и за разрешаването на спора по същество- за това съсобствени ли са, между кои страни и при какви квоти делбените имоти. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че въззивният съд е допуснал горепосоченото процесуално нарушение, това не би могло да обоснове отмяната на въззивното решение от ВКС по касационна жалба на съделителката Ц. Л.- О.: защото евентуалната нищожност на пълномощното на адв.С. би имало за последица нарушаване на правото на И. Л. да участва в делото и да бъде надлежно представляван, на което процесуално нарушение може да се позове само той /чрез обжалване на въззивното решение или подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, след като решението влезе в сила/, но не и касаторката Ц. Л.- О.. Поради изложеното първата група въпроси са неотносими към конкретното дело и като такива не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението по това дело.

Независимо от горното, касационното обжалване на решението за горепосочените 6 делбени имота по първата група въпроси не следва да бъде допускано на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е налице и специалната предпоставка за допускане: няма противоречие с посочената практика на ВКС- решение № 351 от 27.02.2019 г. по т.д.№ 2572 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о. Посоченото решение на ВКС, ТК касае коренно различна хипотеза: на подадена въззивна жалба от лице, което не е от кръга на лицата по чл.20, ал.1 ГПК /отм./, които могат да представляват страната по делото, поради което въззивното решение по тази въззивна жалба е прието за недопустимо и като такова е обезсилено. По настоящото дело въззивното производство е образувано по жалба на съделителката Ц. Л.- О., поради което евентуално нередовното /нищожно/ упълномощаване на адв.С. като адвокат на ответника по възивната жалба И. Л. не би могло да има за последица недопустимост на въззивното решение. Това упълномощаване не би могло да има за последица и недопустимост на иска и поради това съответно недопустимост на решението, тъй като искът за делба е бил предявен не от пълномощника на И. Л. въз основа на оспореното пълномощно, а още приживе лично от неговия наследодател Л. И. Л..

2. По втората група поставени въпроси /Докъде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест, допускане на доказателствата и даване на указания от съда при въззивно разглеждане на делото ? При констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да даде указания за ангажиране на доказателства ?/ няма противоречие между приетото от въззивния съд и посочената практика на ВКС: т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, като е взел предвид, че във въззивната жалба на Ц. Л.- О. не се съдържат доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвянето на доклада и разпределението на доказателствената тежест и че не е длъжен да следи служебно за допуснатите процесуални нарушения по доклада, въззивният съд е счел, че не е длъжен да дава указания и възможност на страните за представяне на доказателства, които страните са пропуснали да представят поради отсъствие, неточност или непълнота на доклада на първоинстанционния съд. В съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК и чл.266, ал.3 ГПК е и определението на въззивния съд от 29.06.2021 г., с което са спазени указанията, дадени в отменителното решение на ВКС по гр.д.№ 4208 от 2009 г. за приемане на представените към въззивната жалба доказателства и за даване възможност на жалбоподателката да ангажира и допълнителни доказателства и да заяви поддържа ли искането си по чл.12, а1 ЗН.

3. Третият поставен въпрос /Напълно достатъчно ли е индивидуализиран в решението на съда по допускане на делбата поземлен имот чрез посочване на местонахождението му, площта и номера му ?/ е поставен във връзка с решението за допускане на делба на нива в [населено място]. Този въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на основание /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, тъй като касаторката не е посочила практика на ВКС по този въпрос. В посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 17 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 2923 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. няма произнасяне по този въпрос, поради което това решение на ВКС е напълно неотносимо към конкретното дело.

Независимо от горното, следва да се посочи, че по поставения въпрос няма противоречие с константната и непротиворечива практиката на ВКС, според която индивидуализацията на имота предмет на делото следва да бъде направена от ищеца в исковата молба, а ако в съдебното решение имотът не е напълно индивидуализиран, това не е порок на решението /то не е нито нищожно, нито недопустимо, нито неправилно/, а е само основание при неяснота страните да поискат неговото тълкуване. В съответствие с практиката на ВКС във въззивното решение е прието, че е допустимо и правилно първоинстанционното решение за допускане на делбата на имота, находящ се землището на [населено място], м.“Б.“, въпреки че в това решение не са посочени границите на този имот, а той е индивидуализиран само с площта си, местоположението си и номера му по плана за земеразделяне на землището на селото.

Извън изложеното, съдът счита и че няма никаква неяснота по отношение на това кой имот е допуснат до делба, предвид посочените съседи/граници на този имот в молбата на Ц. Л.- О., с която е поискано този имот да бъде включен в делбата /отговора на исковата молба, подаден от Ц. Л.- О./ и в представените по делото решение № 300 от 10.08.1998 г. на ПК- [населено място] и скица на имота № К00469 от 06.02.2018 г.

4. Четвъртият поставен въпрос /Коя площ на поземления имот трябва да опише съдът в решението по допускане на делбата при несъответствие в площта на имота по нотариален акт и кадастралната скица на имота ?/ касае само и единствено имота в [населено място], по който касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.2 ГПК. Този въпрос е неотносим към решението по допускане на делба на 5 ниви в [населено място] и нивата в Д., поради което не може да е основание за допускане на касационното обжалване на решението за тези делбени имоти.

5. Петият поставен въпрос /Предпоставя ли се винаги наличие на правен интерес, когато се предявява иск по чл.12, ал.1 ЗН и длъжен ли е съдът да разреши искането по чл.12, ал.1 ЗН в първата фаза на делбата, съответно може ли това искане да се гледа във втората фаза на делбата или извън делбения процес ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението от 02.06.2022 г. в обжалваната му част, която не касае искането по чл.12, ал.1 ЗН. Действително, с решението от 02.06.2022 г. производството по това искане е било прекратено, но след отмяната му с определение на САС, с новото решение по делото /решение № 146 от 23.08.2022 г. по в.гр.д.№ 241 от 2021 г./ Видинският окръжен съд е уважил искането по чл.12, ал.1 ЗН, като е признал по отношение на И. Л. Л. /наследник на починалия в хода на делото съделител Л. И. Л./, че Ц. Л.- О. е изключителен собственик на подробно описаните 76 движими вещи- обикновена покъщнина на наследодателите.

6. Шестият поставен въпрос /Трябва ли да се присъждат разноски по дело за съдебна делба в първа фаза по допускането на делбата за всяка съдебна инстанция поотделно, при наличие на молба съдът да се произнесе по исканията за присъждане на разноски по делото във втората фаза на делбата ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението от 02.06.2022 г. относно допусната делба на 5-те ниви в [населено място] и нивата в [населено място], тъй като въпросът касае въззивното решение само в частта му за присъдените от въззивния съд разноски, а в тази част решението се допуска до касационно обжалване.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд в частта му, касаеща делбата на 5-те ниви в [населено място] и нивата в [населено място]: Няма вероятност въззивното решение в тази част да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази молба. Решението в тази част не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение