Определение № 84 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 187/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 24337/15.11.2022 г. на АС София против разпореждане от 17.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1462/2022 г. по описа на АС - София, с която на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната частна касационна жалба. Жалбоподателят СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ – [населено място] моли да се отмени обжалваното определение като неправилно. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответната страна в производството ,,AKCEC ФАЙНАНС" OOД, в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С определение от 13.06.2022г. по гр.д.№1462/2022г. на АС София е потвърдил определение №261 164 от 18.02.2022 г., постановено по гр.д. № 14 344/20 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 14 344/20 г. по описа на Софийски градски съд. Установено е било от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, в която се твърди наличие на нарушение на ЗЗП - неравноправни клаузи в сключвани от ответника договори за кредит, увреждащи колективни интереси, а кръгът на засегнатите лица е определен като физически лица, действащи извън рамките на своята търговска или професионална дейност, сключили договор за потребителски кредит с ответното дружество, тип „Бяла карта“, съдържащ оспорените клаузи в периода 2014 – 2017 г. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска въззивният съд е изложил съображения за това, че съгласно чл.379, ал.3 ГПК, от името на всички увредени могат да се предявяват срещу нарушителя искове за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение за вредите, причинени на този интерес. Прието е, че в конкретния случай ищецът е посочил като критерии за определянето на този кръг физически лица, всички, които действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност, са сключили договор за потребителски кредит с ответното дружество, тип „Бяла карта“, съдържащ клаузи посочени в исковата молба и оспорени в периода 2014-2017г. Въззивният съд е приел, че при така посоченият и очертан от ищеца кръг на увредените лица (всички потребители на финансови услуги) не би могло обективно да се прецени дали във всеки един от договорите съществуват оспорените клаузи, поради което следва да се посочи и друг квалифициращ критерии освен посочения, определящ качеството на потребител, съобразно правилата на т.1 от §143 от ДР на ЗЗП. Прието е също така, че не са ангажирани доказателства, че ищецът отговаря на условията в процесуалния закон – да притежава специфична компетентност и лица, притежаващи необходимите знания и квалификация в областта на защитата на правата на потребителите на финансови услуги. По тези съображения въззивният съд е счел, че исковата молба правилно е върната от първоинстанционният съд. С частна жалба вх.№17434/09.08.2022г. на ГС София СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ – [населено място] е обжалвал определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производство по иска. С разпореждане от 16.08.2022г. по гр.д.№1462/2022г. на АС София на частния жалбоподател е указано да внесе държавна такса в размер на 15 лева в седмичен срок с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда, както и да се представи изложение на обстоятелствата обуславящи допускане до касационно обжалване. Съобщение с указанията, дадени му с разпореждането, честният жалбоподател е получил чрез процесуалния си представител на 26.09.2022г. На 04.10.2022г. е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, вр.чл.280 ГПК, но не е внесена държавна такса. С обжалваното разпореждане от 17.10.2022г. по гр.д.№1462/2022г. АС София е върнал частната касационна жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК и същото е обжалвано с частна жалба вх.№24337/15.11.2022г. на АС София пред ВКС. При така установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира следното: Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че обжалваното разпореждане е нищожно тъй като е постановено еднолично от съдията докладчик. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т.10 от ТР по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпорежданията, с които администриращият въззивен съд връща частна касационната жалба на някое от основанията по чл.262, ал. 2, във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, се постановяват еднолично. В тълкуватеното решение се посочва, че в случаите при които въззивният съд осъществява функции по администриране на постъпила срещу въззивното решение касационна жалба, респективно частна касационна жалба срещу въззивно определение, той не разглежда делото в качеството си на въззивна инстанция по спора и не го решава по същество, поради което разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. По изложените съображения настоящия състав счита, че постановеното разпореждане не е нищожно. С обжалваното разпореждане съдът правилно е приел, че на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК частната касационна жалба с вх. № 17434/09.08.2022 г. на СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ против определение № 1547/13.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1462/2022 г. на АС – София е върната, тъй като в предвидения от закона седмичен срок, изтекъл на 03.10.2022 г., част от констатираните нередовности в частната касационна жалба не са отстранени. За да постанови своето разпореждане и върне частна жалба с вх. № 17434 от 09.08.2022 г. против определение № 1547/13.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1462/2022 г. съдът е посочил, че частният жалбоподател не е изпълнил изцяло указанията обективирани в разпореждане от 16.08.2022 г., с което е указано към частната касационна жалба да се представи изложение на обстоятелствата за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, както и да бъде представен документ удостоверяващ, че е внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Установено е, че в дадения му срок частният жалбоподател е представил само изложение на обстоятелствата за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, но не е внесъл държавна такса, като представи в канцеларията на съда и документ удостоверяващ внасянето на дължимата се такава. При така установените данни по делото настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая частният жалбоподател не е отстранил в срок нередовностите на своята частна касационна жалба, поради което правилно въззивният съд е върнал същата. Предвид изложените съображения съдът: