Определение № 535 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1974/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., гражданин на Р. ф., чрез пълномощника адв.С. Д., срещу решение № ІІІ-19 от 06.03.2020г. по гр. д. № 1950/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 160 от 08.08.2019г. по гр. д. № 622/2018г. на Несебърски районен съд. С последното е признато за установено по предявения от Национална спортна академия „Васил Левски” срещу Д. В. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС, че Държавата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], м. „А.“, вх.В, ет.1, ап.1-2, с площ 59,35 кв. м., при описани съседи, като ответникът е осъден да предаде на Държавата владението върху същия.

В изложението към подадената касационна жалба на ответника на първо място са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение и на производството по делото поради забраната на чл. 299 ГПК. Поддържат се по-нататък основанията по чл.280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1/ за действието на вписана молба по установителен иск за собственост и решението по нея по предходно дело между ищците и праводателя на ответника и може ли, ако исковата молба не е била вписана и решението не е отбелязано в шестмесечния срок, да бъде извършено наново вписване и то да бъде противопоставено на ответника; изтъква се противоречие с Решение № 422 от 13.03.2013г. по гр.д. № 223/2012г. на І г.о.; 2/ разпростира ли се върху приобретателя силата на пресъдено нещо на предходно решение по установителен иск за собственост срещу праводателя му, ако липсва идентичност на спорното право, доколкото основанието на иска е приращение по чл. 92 ЗС; 3/длъжен ли е ищецът по предявен иск по чл. 108 ЗС и твърдяна сила на пресъдено нещо спрямо неучастващо в предходното дело трето лице, да проведе пълно и главно доказване на претенцията си за собственост; 4/ след като ответникът е предявил молба за отмяна на влязлото в сила решение и тя не е допусната по причина, че няма сила на пресъдено нещо, допустимо ли е в настоящия процес да се приема обратното, при което се получава, че ответникът търпи последиците от едно влязло в сила решение, в което не е участвал; 5/ допуснато ли е съществено процесуално нарушение от съда, съответно нарушение на правото на защита на страната, като не е уважено искане за прилагане на две дела, а е указано страната да се снабди с тях чрез съдебно удостоверение; впоследствие в решението си съдът коментира тези решения като неотносими към спора. На последно място касаторът се позовава на очевидна неправилност, обоснована с липсата на пълно и главно доказване на претенцията на ищеца.

Ответникът по касационна жалба Национална спортна академия „Васил Левски”, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област Бургас, е представил писмен отговор, в който моли да не бъде допускано касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 108 ЗС предявен от Национална спортна академия /НСА/„Васил Левски“, в качеството й на процесуален субституент на Държавата, срещу Д. В. Д. за установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот - апратамент в [населено място]. Ищецът твърди, че му е предоставена за ползване държавна земя, върху която е било проведено комплексно мероприятие: изграждане на Учебна водна спортна база; в нейните граници се включва УПИ *** в кв.1 по плана на м. „А.“, [населено място], в който имот „Спектър“ ООД е построило жилищна сграда. С влязло в сила на 15.01.2009 г. решение по гр.д. № 332/2004 г. на Несебърски районен съд е признато правото на собственост на НСА върху поземления имот и ответното дружество е осъдено да предаде владението му. Прието е в решението, че дружеството не се легитимира като собственик на поземления имот със сключените през 2002г. и 2004г. договори за покупко-продажба, както и че по силата на приращението сградата е станала държавна собственост. Ответникът е купувач на апартамент в сградата, прехвърлен му от „Спектър” ООД с нотариален акт от 2005г.

Въззивният съд е установил, че на НСА „Васил Левски“ в качеството му на държавно висше учебно заведение му е предоставена държавна земя в [населено място] с конкретно установени граници и в тези граници е осъществено мероприятие на Държавата, свързано с дейността на учебното заведение. Представен е и акт за публична държавна собственост № 9651/07.10.2019 г., с който на основание чл.2 ал.2, т.2 и т.4, във вр. с чл.68 ал.1 от ЗДС е актуван за държавен ПИ с идентификатор **** с 2400 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.

Установено е също така, че вследствие проведена земеделска реституция в полза на А. С. Р. и С. С. Ч. е възстановено правото на собственост в местността „А.“ [населено място] върху лозе от 2,8 дка, представляващо имот планоснимачен № * по плана на крайбрежието от 1956г. Възстановеният имот е нанесен през 2000г. в одобрения кадастрален план на [населено място] с № * и е записан в разписния лист на наследници на С. Р.; С ПУП през 2002г. за имот пл. № * са отредени шест УПИ; три от тях са продадени на „Спектър”ООД; обединени са в един УПИ * в кв.1, в който имот дружеството е осъществило строителство като е изградило масивна жилищна сграда; в нея се намира и апартамента на ответника по иска Д.. Строителството е извършено по време на висящността на процеса относно собствеността на терена по гр.д. № 332/2004г. на Несебърски районен съд.

С влязло в сила на 31.07.2009 г. решение по гр. д. № 706/2007 г. на Бургаския окръжен съд, образувано въз основа на искова молба, подадена през 2004 г., „Спектър“ ООД е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на Национална спортна академия „Васил Левски“ владението върху следния недвижим имот: част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ * в кв.1 по плана на м. „А.“, землището на [населено място]. Исковата молба не е била вписана. Според приетата техническата експертиза имотът, описан в решението, а именно УПИ в кв.1 е идентичен с ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта на мест. „А.“ в землището на [населено място].

Съдът е намерил за безспорно, че сградата е построена в терен, представляващ част от мероприятие на Държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, поради което земята не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Намерил е за приложима разпоредбата на чл.92 ЗС, която дава възможност на собственика на земята по силата на приращението да стане собственик на построеното върху нея. След като с Решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.дело №706/2007 г. на Бургаски окръжен съд е прието, че Държавата и НСА „Васил Левски“ са собственици на поземления имот, предмет на правния спор, то продавачите по първия нотариален акт /лицата, на които е възстановено паравото на собственост по ЗСПЗЗ/ не са били собственици на имота и не са могли да прехвърлят правото на собственост на дружеството, а то от своя страна на ответника.

Въззивният съд е констатирал, че спорът е концентриран върху това дали посоченото решение по в.гр.д. №706/2007г. на Бургаски окръжен съд е обвързващо за страните в настоящото производство. Приел е, че третото лице, което купува имот при наличие на висящ ревандикационен процес, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението на основание чл.226, ал.3 ГПК и тази обвързаност не е обусловена от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС или отбелязване на решението по предявения ревандикационен иск. Според чл.226 ГПК, независимо дали е участвал като страна по делото, приобретателят на имота във всички случаи е обвързан от СПН на постановеното решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижим имот. Вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, което има само оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК. Затова съдът е заключил, че постановеното решение по чл.108 ЗС има обвързващо значение и по отношение на ответника по иска. Процесният терен е държавна собственост и на основание чл.92 ЗС построеното върху него при липса на учредено право на строеж става държавна собственост по силата на приращението. Затова е уважил иска.

Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване:

Първият посочен от касатора правен въпрос е за значението на вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС и по-конкретно, ако тя не е вписана, може ли решението да бъде противопоставено на лице, придобило права от страна в процеса. Възприетото от въззивния съд съответства на практиката по решение №177 от 08.04.2019г. по гр.д. № 4119/2017г. и решение № 68 от 20.02.2012г. по гр. д. № 719/2011г., двете на I г. о., в които е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. Това вписване няма значение за обвързаността от силата на пресъдено нещо на приобретателя на спорното право в хипотезата на чл.226 ГПК. Влязлото в сила решение, с което искът за ревандикация се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право, че ищецът, а не ответникът-праводател е собственик на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба по ревандикационния иск е била вписана. Невписването й не може да доведе до запазване на право на собственост, придобито от праводател, след като самия той не го е притежавал. Соченото от касатора Решение № 422 от 13.03.2013г. по гр.д. № 223/2012г. на I г.о. не провежда разграничение между оповестителното и оповестително-защитното действие на вписването, но независимо от това, противоречие с въззивния акт не е налице. Съдът е разрешил спора не въз основа на действието на вписването, а с оглед разпоредбата на чл. 226 ГПК, тъй като разпореждането с имота е извършено в хода на висящ процес за собственост и именно оттам произтича обвързаността на приобретателя.

Вторият правен въпрос е за разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо спорове с различен предмет - в единия случай поземления имот, а в другия случай - самостоятелен обект в построената в имота сграда. Посочена е съдебна практика, според която е необходимо да има пълна идентичност на делата, включително на страните и предмета им, а в случая нито страните са едни и също, нито спорното право. Съдът не е приел, че е налице пълна идентичност на делата, защото това би означавало прекратяване на производството поради недопустимост, а е зачел силата на пресъдено нещо на предходния спор с предмет поземления имот, в който е участвал праводателя на касатора. Спрямо праводателя е установено, че собственик на поземления имот е Държавата и това решение е задължително и за касатора като частен правоприемник на ответника по иска. С оглед на това решаващите правни изводи, обусловили изхода на настоящето дело, са по прилагане правилото на чл.92 ЗС - след като Държавата е собственик на терена, тя е собственик и на построената в него сграда по приращение; и по прилагане на общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава - “Спектър” ООД не е било собственик на сградата и не е могло да прехвърли на касатора правото на собственост върху апартамента.

Третият въпрос е: длъжен ли е ищецът по предявен иск по чл. 108 ЗС и твърдяна сила на пресъдено нещо спрямо неучастващо в предходното дело трето лице, да проведе пълно и главно доказване на претенцията си за собственост. Според касатора съдът е приел, че няма нужда от такова доказване и се е позовал на силата на пресъдено нещо на предходно решение; също така е посочил, че е безспорно осъщественото върху поземления имот мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ, без да е ясно откъде произтича тази безспорност. Въпросът е свързан с предходния и не може да обуслови достъп до касационен контрол. Както бе изяснено, съдът се позовал на силата на пресъдено нещо на решението относно поземления имот, приемайки, че ответникът/касатор/ е обвързан от нея, тъй като е придобил правата си по време висящия процес от ответника по иска. Именно поради това съдът при решаване на настоящия спор е приел, че Държавата е собственик на поземления имот и въз основа на това е направил последващите си изводи за приложение на чл. 92 ЗС относно собствеността върху сградата.

Четвъртият въпрос касае значението на приетото в проведено производство по отмяна на влязло в сила решение /чл. 303 и сл. ГПК/ относно обвързаността на молителите - трети лица от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 706/2007г. на Бургаски окръжен съд. В посоченото решение №98 от 23.09.2015г. по гр.д. № 1717/2014г. на IV г.о. е оставена без уважение молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 и 304 ГПК, подадена от други приобретатели на обекти в построената от “Спектър” ООД жилищна сграда. Прието е в мотивите на съда, че молителите са последващи купувачи, не са необходими другари на страните по делото и не разполагат с право на иск по делото, решението по което поддържат, че следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК; поради това своите права те могат да защитят в отделен исков процес срещу НСА. Тези съображения за оставяне на молбата за отмяна без уважение, нямат отношение към решаващите мотиви на съда по настоящия спор. Сега разглежданият спор е именно средство за защита на касатора като последващ приобретател и допустимостта на тази защита не е отречена; прието е, че по същество е неоснователна.

На пето място е поставен въпроса: допуснато ли е съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като не е уважено искане за прилагане на две граждански дела, относими към спора, а е указано страната да се снабди с писмени доказателства от тях; допуснато ли е такова нарушение от въззивния съд, който е отказал за приеме представените съдебни решения по тези дела поради забраната на чл.266 ГПК, въпреки че те имат значение за допустимостта на иска и сам съдът в мотивите си е коментирал това значение. Навежда се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т. 2 и 3. Видно, че в отговора на исковата молба ответникът Д. се е позовал на силата на пресъдено нещо на решение по гр.д. № 912/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отречено правото на собственост на Държавата върху поземления имот и е поискал прилагането на това дело и на първоинстанционното гр.д. №753/2005г. на Несебърски районен съд. С определение от 19.02.2019г. първоинстанционният съд не е уважил искането, а е указал на страната възможността да представи писмени доказателства, които намира за относими към спора. Такива не са били представени до приключване на съдебното дирене. С въззивната жалба на жалбоподателя Д. е представено решението по посоченото дело - Решение № 137 от 24.06.2008г. по гр.д. № 912/2007г. на Бургаски окръжен съд и Определение № 644 от 27.07.2009г. по гр.д. № 100/2009г. на Върховния касационен съд II г.о. От тях е видно, че с влязло в сила решение е отхвърлен иск на Националната спортна академия “Васил Левски” против Община Несебър и физически лица, между които А. С. Р. и С. С. Ч. /наследници на С. А. Р./ относно имот пл. № *, за който в кадастралната карта са отредени имоти с идентфикатори №№ *, * и * /според техническата експертиза по настоящия спор с изменение на КК и КР от 2006г. имоти с идентификатори *, *, *, * и * са обединени в нов имот с идентификатор *, в който е построена процесната сграда/. Въз основа на тези решения въззивникът е поддържал, че искът е недопустим. Бургаски окръжен съд не е допуснал доказателствата поради преклузията на чл.266, ал.1 ГПК. В мотивите на решението си, разглеждайки допустимостта на иска, съдът е посочил, че воденото дело по чл.97 ГПК/отм./ срещу праводателите на дружеството-продавач на ответника, не обуславя недопустимост на иска, тъй като настоящата претенция е по чл. 108 ЗС и е насочена срещу неучастващо в предходните дела лице. При тези обстоятелства е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е отклонил от указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г., т.2 и 3, досежно задължението на съда служебно да събере доказателства, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и доказателства, имащи значение за допустимостта на иска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение