Определение № 372 от 23.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2126/2013 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] срещу определение 30.11.2012 г. постановено по ч.гр.д. №15921/2012 г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 28.08.2012 г. на СРС, 54 с-в по гр.д. №57290/11 ,с което по реда на чл.248 ГПК е постановен отказ от изменение в частта за разноските на решение от 04.07.2012 г. постановено по същото дело, с което съдът се е произнесъл по обективносъединени искове с цена на всеки от тях от 4 926,61 рева и от 264,23 лева. Ответникът по жалбата не изпраща в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Същата е постъпила при действието на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева и по граждански –до 5 000 лева, а съгласно чл. 274 ал.4 ГПК определенията по такива дела също не подлежат на обжалване. Доколкото обжалваното определение попада в тази категория, то частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение