Определение № 435 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 548/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Й. Г. срещу решение № 282/ 27.07.20г. на Русенски окръжен съд, с което тя е осъдена да плати на ищеца Б. М. С. сумата от 9000лв., заедно със законната лихва от 12.04.2018г. до окончателното плащане. Спорът между страните е възвиикнал по повод твърдения на ищеца, че е дал съгласие ответницата, с която живеел на семейни начала през 2017 и 2018г., да получи по банков път продажвата цена на негов собствен имот в размер на 15330лв. на дата 21.06.2017г.. Фактическото съжителство било прекратено на 26.03.2018г., но ответницата не му е предала още сумата от 9000лв., поради което иска осъждането и. В срока за отговор ответницата е възразила, че сумата е била изтеглена и предадена на ищеца още през времето, когато са били в общо домакинство и е била използвана за издръжка, погасяване на задължения на ищеца към кредитни и държавни институции, заплащане на адвокатско възнаграждение, сключване на застрахователни договори, извършване на ремонт на жилището и плащане на почивки в страната. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като ответницата е получила процесната сума при вачална липса на основание, и тъй като тя не е доказала връщането на сумата от 9000лв., е уважил иска изцял. В касационната жалба се излагат доводи, че правната квалификация на иска не е по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и че съдът не е обсъдил всички доказателства в съвкупност, и не е взел предвид становищата на страните. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по въпроса за предпоставките на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на основание чл. 280, ал.2 ГПК, доколкото от исковата молба не става ясно дали предявеният иск е на договорно или извъндоговорно основание, поради което е вероятно съдът да се произнесъл по нередовна искова молба. Също така е възможно и да е допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът твърди в исковата молба, че е дал съгласие ответницата да получи парите от покупко- продажбата на собствения му имот, и по този факт не се спори, а съдът е приел, че парите са получени при първоначална липса на съгласие и е разгледал иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО