Определение № 60249 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 984/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Т. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу определение №260005/07.01.2021 г. по ч.т.д. № 751/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №1755 от 30.10.2020 г. по т. дело № 576/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на И. Т. С. и е прекратено производството по делото. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато поради очевидна неправилност на определението. Въззивният съд е приел, че правилно е прекратено производството по делото, защото предявеният иск е недопустим. Решенията на ОС на сдружението могат да бъдат нищожни само в хипотезата на липсващо /невзето/ решение, отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга на сдружението или когато решение е прието, извън пределите на компетентността на ОС, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В конкретният случай подобни твърдения не са изложени от ищеца в исковата молба, а дали решението на ОС, с което са приети оспорените текстове от устава противоречи на закона, така както твърди ищецът, е въпрос касаещ евентуална незаконосъобразност на това решение, която може да бъде предмет на иска по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Такъв иск не е предявен, а и срокът за предявяването му отдавна е изтекъл. Ответникът по частната жалба Ловно-рибарско дружество „Сокол“, град Пловдив, оспорва жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил точно закона и е дал тълкуване на приложимите разпоредби в съответствие с практиката на ВКС. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необходимо съдебното определение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт, без необходимост от допълнителен анализ на доказателствата и без извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.