Определение № 3638 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 344/317 от 25.01.2023 г. (п.кл. 23.01.2023 г.), подадена от Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, Община Чипровци, чрез адвокат С. С. от АК - Ловеч срещу въззивно Решение № 306 от 02.12.2022 г. по в.гр.д.№ 269/2022 г. на Окръжен съд - Монтана. Постъпил е отговор от ответника по касация Община Чипровци чрез адвокат Л. А. от АК - Монтана. Моли да не се допуска касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С първоинстанционното Решение № 220 от 30.05.2022 г. по гр.д.№ 2658/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана е признато за установено по отношение на Община Чипровци, Област Монтана, представлявана от Кмета П. М. П., че Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, община Чипровци, представлявана от Архимандрит А. (А. Р. М.), с дадено Съгласие от Видински Митрополит Д., в качеството на представляващ Видинска Митрополия, е собственик по силата на давностно владение и реституция по реда на Параграф 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията във връзка със ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: реална част с площ от 369,219 декара от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, Община Чипровци, Област Монтана, целият с площ от 409,996 декара, находящ се в местността „Остра чука“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК София, с идентификатор № 58116.85.1, която реална част се състои от отдели и подотдели в този имот, както следва: отдел 96, подотдел 4 - с площ 2.261 декара; отдел 96, подотдел 5 - с площ 0.985 декара; отдел 95, подотдел а - с площ 203.488 декара; отдел 95, подотдел б - с площ 6.046 декара; отдел 96, подотдел м - с площ 5.970 декара; отдел 96, подотдел н - с площ 80.823 декара; отдел 96, подотдел о - с площ 5.383 декара; отдел 96, подотдел п - с площ 4.159 декара; отдел 96, подотдел п - с площ 15.786 декара; отдел 96, подотдел р - с площ 37.437 декара и отдел 96, подотдел с - с площ 6.881 декара с отразени координати на чупките на точките на тази реална част на лист 6, 7, 8 и 9 от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза и отразени в комбинирана скица, Приложение № 3 към това допълнително заключение, която е неразделна част от съдебното решение на РС, като имот с идентификатор № 58116.85.1 е с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията горска, при съседи на целия имот - имоти с идентификатори № 58116.70.36, № 58116.71.10, № 58116.70.35, № 58116.70.7, № 58116,70.49, № 58116.176.4, № 58116.176.3, № 58116.176.1, № 58116.331.23, № 58116.176.10, № 58116.331.16 и № 58116. 329.10. Със същото първоинстанционно решение е отхвърлен иска, предявен от Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, община Чипровци за признаване за установено по отношение на Община Чипровци правото на собственост по давностно владение и реституция по реда на Параграф 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията във връзка със ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: реална част с площ от 475,950 дка от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, Община Чипровци, Област Монтана, целият с площ от 1296,806 дка, находящ се в местността „Язово”, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18 336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК- София, с идентификатор № 58116.85.2, с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 47353.1.8, № 47353.1.9, № 47353.1.10, № 47353.1.11, № 47353.1.12, № 47353.1.13, № 47353.1.14, № 47353.1.15, № 47353.1.16, № 47353.1.17, № 47353.1.36, № 58116.71.13, № 58116.71.8, № 58116.71.11, № 58116.85.3, № 58116.70.7, № 58116.70.40, № 58116.71.10, като неоснователен. Сезиран с въззивна жалба от ответника по исковете Община Чипровци, ОС – Монтана е подложил на проверка допустимостта на първоинстанционното решение. По оплакването за отсъствие на активна процесуална легитимация на ищеца е посочил, че исковата молба е подадена от Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, представлявана от председателя на църковното настоятелство свещеник Е. Т.. Районният съд е анализирал подробно правните норми, очертаващи статута на църквата като самостоятелно юридическо лице и органите, които я представляват. Съгласно разпоредбата на чл. 154, т. 12 от Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия (УБПЦБП) църковните настоятелства вземат решения и с одобрение от епархийския митрополит завеждат дела пред съдилищата и упълномощават лица, които да ги представляват при извършването на нотариални действия; завеждат съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти със съгласието на епархийския митрополит и го уведомяват за заведените срещу тях съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти. Оттук следва, че активната процесуална легитимация на църквите като местни поделения на Българската православна църква възниква само при наличие на одобрение или съгласие на епархийския митрополит, в случаите, при които те сами завеждат съдебни дела. В настоящия случай към момента на подаване на исковата молба председател на църковното настоятелство и енорийски свещеник при храм „Свето Възнесение Господне” - с. Превала, Берковска духовна околия е Е. С. Т.. В хода на производството е назначен нов председател - Архимандрит А. (А. Р. М.) на длъжност енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство. Също в хода на делото е представено и съгласие на Видинския митрополит Д., в качеството на представляващ Видинска митрополия – юридическо лице, чийто член е Храм „Свето Възнесение Господне” - с. Превала, представляван от Архимандрит А.. Действително, съгласието е дадено на 28.04.2022 г., след подаване на исковата молба, но въззивният съде приел, че със същото е саниран първоначалният пропуск и не е налице твърдяната липса на процесуална легитимация. По оплакването за недопустимост поради произнасяне в нарушение на чл. 299 ГПК е прието следното: За да е налице забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, необходимо е да е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ако липсва идентичност на споровете по който и да е от тези три критерии, забраната на чл. 299 ГПК не намира приложение. В настоящия случай е безспорно, че на 20.12.2012 г. е постъпила искова молба в Районен съд - Монтана (разгледана по същество в производството по гр.д.№ 158/2015 г. на Окръжен съд – Монтана, чието решение е влязло в сила) от Видинската Света митрополия със седалище и адрес на управление гр. Видин, представлявана от видинския Митрополит Д. (Д. В. Т.), срещу Община Чипровци, Държавно горско стопанство - Чипровци и Регионална дирекция по горите - гр. Берковица, с която е заявено твърдение, че Черковното настоятелство с. Превала, обл. Монтана, като местно поделение на Видинската митрополия, към 1946-1947 г. е било собственик на земеделски имоти, гори и земи от горския фонд в землището на с. Превала, община Чипровци, като за правото му е съставен НА № 352 от 23.09.1914 г. на мирови съдия в гр. Фердинанд. Искането е било да се признае за установена собствеността на недвижими имоти, предмет на посочения НА, които към 2012 г. представляват 173,870 дка, като част от поземлен имот № 085001, целият с площ от 409,969 дка, в землището на с. Превала, община Чипровци, местност „Остра чука“ с начин на трайно ползване - залесена територия, както и 475,950 дка като част от поземлен имот № 085002, целият с площ от 1 296,725 дка в землището на с. Превала, община Чипровци, местност „Язово“, начин на трайно ползване – залесена територия. Ищецът е основал правото си на собственост на реституция, настъпила по силата на § 5, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗВ. С молба от 27.12.2016 г. (л. 102) е заявено уточнение на исковата молба, съобразно което положителният установителен иск се води от името на църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, представлявана от Видинския митрополит Д. (Д. В. Т.) съгласно чл. 95, т. 17 УБПЦБП; уточнен е петитума на иска - да се признае за установено по отношение на ответниците възстановеното ex lege право на собственост на процесните недвижими имоти на църквата „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, община Чипровци. С Решение от 09.05.2017 г. по гр.д.№ 158/2015 г. Окръжен съд - Монтана е отхвърлил като неоснователен предявения от Църквата „Свето Възнесение Господне“ с. Превала, представлявана от Видинския митрополит Д. (Д. В. Т.) съгласно чл. 95, т. 17 УБПЦБП, против Община Чипровци, ДГС Чипровци и РДГ Берковица установителен иск да се признае за установено по отношение на ответниците възстановеното ex lege право на собственост на имотите, описани съобразно индивидуализиращите ги белези към 2012 г. Настоящото производство е образувано по искова молба на Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала против Община Чипровци, с която е заявено искане да се признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част с площ от 173,870 дка от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, Община Чипровци, целият с площ от 409,996 дка, находящ се в местността „Остра чука“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК- София имот с идентификатор № 58116.85.1, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията: горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 58116.70.36, № 58116.71.10, № 58116.70.35, № 58116.70.7, № 58116.70.49, № 58116.176.4, № 58116.176.3, № 58116.176.1, № 58116.331.23, № 58116.176.10, № 58116.331.16, № 58116.329.10 която реална част е отразена на комбинирана скица с букви Б,В и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10 и реална част с площ от 475,950 дка от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, Община Чипровци, целият с площ от 1 296,806 дка, находящ се в местността „Язово“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор № 58116.85.2, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията: горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 47353.1.8, № 47353.1.9, № 47353.1.10, № 47353.1.11, № 47353.1.12, № 47353.1.13, № 47353.1.14, № 47353.1.15, № 47353.1.16, № 47353.1.17, № 47353.1.36, № 58116.71.13, № 58116.71.8, № 58116.71.11, № 58116.85.3, № 58116.70.7, № 58116.70.40, № 58116.71.10, която реална част е отразена на комбинирана скица с букви Е,Ж и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10, която скица е приложена към исковата молба като неразделна част от нея. Твърдението в исковата молба е, че църквата е собственик по силата на давностно владение и реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията във връзка със ЗВСОНИ. Въззивният съд е приел, че е безспорно наличието на идентичност между страните, искането и основанието. В настоящото производство ищецът обосновава допустимостта на иска с обстоятелството, че е въвел ново основание за придобиване на процесните имоти, освен това към настоящия момент същите са надлежно индивидуализирани. Това твърдение е прието за неоснователно. Съпоставяйки двете искови молби, ОС е приел, че и по първата ищецът се е легитимирал като собственик на основание давностно владение, въпреки че не е посочил изрично това основание. Същият е посочил изрично (в уточняваща молба, приложена на л. 102 към гр.д.№ 158/2015 г.), че правото му е материализирано в НА № 352 от 23.09.1914 г., с който на ищеца е признато право на собственост върху имоти чрез обстоятелствена проверка, а основанието за придобиване е давностно владение. А след като това е така, то и при двата иска ищецът се позовава на давностно владение за придобиване на процесните имоти към 1947 г. и на последващо отнемане от държавата, поради което и е приложима хипотезата на § 5, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗВ. Що се отнася до разликата в означенията на имотите, същата се дължи на обстоятелството, че със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК-София е одобрена кадастрална карта на с. Превала. По тези съображения ОС е приел, че предявеният иск е недопустим поради забраната, формулирана в разпоредбата на чл. 299 ГПК. РС-Монтана е постановил недопустимо решение в атакуваната част, което е прието, че следва да бъде обезсилено, като се прекрати и производството по делото. На следващо място ОС е изложил следното: „Видно от материалите по делото, съдът в последното съдебно заседание е допуснал изменение на предявения иск на основание чл. 214 ГПК, като е приел, че е налице изменение в размера на иска. В случая обаче не може да се приеме, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е допуснал това изменение. Видно от определението, ищецът не само е редуцирал исковата си претенция до 369,219 дка, но е и посочил, че този имот се намира в м. „Остра чука“ (първоначалното твърдение е, че в тази местност ищецът притежава 173,870 дка). Ето защо съдът намира,че не е налице изменение на исковата претенция.“. Така мотивиран, въззивният съд е постановил следния диспозитив: „ОБЕЗСИЛВА решение № 220/30.05.22 г. на Районен съд – Монтана, постановено по гр.д.№ 2658/2021 г. в ОБЖАЛВАНА ЧАСТ /с която съдът е уважил предявения иск от Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, Община Чипровци против Община Чипровци/. ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск от Църква „Свето Възнесение Господне“ с. Превала, Община Чипровци против Община Чипровци, с който се иска да се признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 475.950 дка от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с. Превала, Община Чипровци, Област Монтана, целият с площ от 1 296.806 дка, находящ се в местността „Язово“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336/21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор № 58116.85.2, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията: горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 47353.1.8, № 47353.1.9, № 47353.1.10, № 47353.1.11, № 47353.1.12, № 47353.1.13, № 47353.1.14, № 47353.1.15, № 47353.1.16, № 47353.1.17, № 47353.1.36, № 58116.71.13, № 58116.71.8, № 58116.71.11, № 58116.85.3, № 58116.70.7, № 58116.70.40, № 58116.71.10, която реална част е отразена на комбинирана скица с букви Е,Ж и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10, която скица е приложена към исковата молба като неразделна част от нея.“ В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (с конкретно формулирани въпроси). Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, като за наличието на тези основания касационният съд е длъжен да следи и служебно. Обсъждането за вероятното наличие на тези пороци на въззивния акт се извършва последователно от най-тежкия към по-леките, като положителен извод относно по-тежък порок прави ненужно обсъждането на вероятността от по-лек такъв. Доводи за наличие на вероятна нищожност не са въведени и в резултат от служебната проверка не се установява вероятност за такъв порок на въззивния акт. При проверката за вероятна недопустимост ВКС констатира, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба от гледна точка изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК. Отсъства посочване каква е цената на иска, като сред документите по делото (както първоинстанционното, така и въззивното) не е налице удостоверение за данъчната оценка на процесното имущество. На л. 90 от първоинстанционното дело се намира разписка от 10.12.2021 г., удостоверяваща заплащането на сумата 435,29 лв. на основание „ДТ за вписване в АВ по гр.д.№ 2658/2021 г. РС Монтана“. При тези факти за настоящата инстанция не е възможно да приеме нито, че цената на разгледаните от районен съд искове не надхвърля прага от 50 000 лв. по чл. 104, т. 3 ГПК, нито че е заплатена държавната такса, дължима за разглеждане на исковете. При тази констатация и съобразявайки разясненията, направени с т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, касационната инстанция намира, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Последното се налага поради служебното задължение на ВКС да следи за допустимостта на въззивните решения независимо от наличието или отсъствието на оплаквания в насока на констатираната от касационната инстанция нередовност. Едновременно с допускането на обжалването следва да се постанови оставянето на исковата молба без движение с указания, насочени към отстраняване на нередовността по чл. 127, т. 3 ГПК, изпълнението или неизпълнението на които ще предопредели естеството на следващите процесуални действия на ВКС. Предвид изложеното, налагащо допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, не се налага изследване дали са налице и останалите релевирани от касатора основания – по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение