Определение № 1518 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 606/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от М. К. Д. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на решение № 10071 от 23.06.2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VII възз ивен състав, постановено по в. гр. д. № 3848/2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу С. И. Д. /наследница на М. Й. И./ иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата до 1 000лв., предявен като частичен от иск в пълен размер от 5 131,36 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно, евентуално недопустимо и неправилно. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятна нищожност или недопустимост, както и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от ответната страна С. Д.. В производството пред въззивния съд е разгледан предявеният в условията на евентуалност насрещният иск на М. Д. срещу М. И., след като се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му - с решение № 60144/30.07.2021 г. по гр.д. № 3081/2020 г. по описа на ВКС е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договорът за издръжка и гледане, сключен на 29.04.2015 г., с който М. И. е прехвърлила на М. Д. правото на собственост върху ѕ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място]. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД, с който ответницата по главния иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане претендира връщане на даденото в изпълнение на договора при евентуалното му разваляне, както следва: 2 481,36 лв., представляващи разноски за нотариално прехвърляне на имота; 350 лв., представляващи платени суми за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци; 300 лв., дадени за закупуване на телевизор и печка за отопление; 2 000 лв., направени разходи за издръжката и гледането на ищцата М. И., изразяващи се в покупка на храна, лекарства, заплащане на ток, вода, отопление, телефон и други режийни разноски за апартамента. Насрещният иск е предявен като частичен за сумата от 1000 лв. от общо 5 131,36 лв. За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е установил, че е налице разваляне на договора между страните, поради неизпълнение, което обуславя връщането на полученото от страните в изпълнение на договора, поради отпаднало правно основание. Изложил е, че от представения по делото нотариален акт № 60, том II, рег. № 12182, дело № 239 от 2015 г., от 29.05.2015г., се установява, че за прехвърлянето на имота е събрана нотариална такса по ЗННД в размер на 613,98 лв., както и такса за вписване към Служба по вписванията в размер на 74,70 лв. Въз основа на това е приел иска за връщане на направените по прехвърлянето разноски за основателен до доказания размер от 688,68 лв. По отношение на претендираната сума за заплатен данък и такса битови отпадъци в размер на 350 лв. и други консумативи за периода 2015 - 2017г., въззивният състав е счел претенцията за неоснователна, доколкото от представените доказателства е установил, че в този период прехвърлителката сама е заплащала разноските за ток, вода, отопление, телефон, данъци и такси за жилището. Приел е и че не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата по насрещния иск, че е разходвала средства закупуване на телевизор и отоплителна печка за прехвърлителката по договора. От ангажираните по делото свидетелски показания съдът е приел за установено, че приобретателката М. Д. не е изпълнила задълженията си да предоставя грижи и издръжка на прехвърлителката ежедневно, непрестанно и в натура, не е полагала грижи за домакинството ѝ при липса на ограничения в обема на задължението за грижи и издръжка. При неосъщественото доказване, че такива грижи са били предоставени ежедневно, съдът не е взел предвид заключението по изслушаната съдебно- икономическа експертиза за месечни разходи за издръжка на едно лице- пенсионер за периода от 29.04.2015 г. - до датата на предявяване на насрещната искова молба. Ето защо е приел, че предявеният иск се явява основателен само до сумата от 688,68 лв. за заплатени разноски по нотариално прехвърляне на имота, като за разликата до 1000 лв., частичен иск от 5 131,36 лв., е отхвърлил иска. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е недопустима като подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв. В настоящият случай с предявения насрещен иск се иска осъждането на ответницата да заплати сумата от 1000 лв., като изрично е посочено, че искът се предявява като частичен от общата сума 5 131, 36 лв. При предявен частичен иск преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК се извършва с оглед предявения размер на вземането, а не твърдяния общ размер на претенцията – арг. от ТР № 3/2016 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Цената на предявения иск е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по граждански дела, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение