Определение № 174 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1324/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] /правоприемник на ЗК [фирма]/ против определение № 72 от 21.01.2013 г. по ч. гр. д. № 9/2013 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 06.12.2012 г. по ч. гр. д. № 744/2012 г. на Районен съд - Исперих за обезсилване на издадената по същото дело заповед за изпълнение от 08.11.2012 г. на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото /предвид предмета на спора – вземане, породено от договор за застраховка като една от абсолютните търговски сделки – чл. 1, т. 6 ТЗ/, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 410 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 9 030 лв. - главница и 1 749.14 лв. - мораторна лихва. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение