Определение № 4842 от 25.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 988/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. С. и М. М. С., чрез процесуалния им представител адвокат Р. К., срещу решение № 5864 от 16.11.2023г. по в.гр.д.№ 5916/2023г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 20076239 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 12618/2020 г. на Софийския районен съд, в обжалваната му част, е:

• уважен предявеният от М. К. С. срещу касаторите ревандикационен иск по чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на Е. М. С. и М. М. Ц., че М. К. С. е собственик на 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица], съставляващо УПИ *-* от кв. * по плана на [населено място], с идентификатор *.*.*, 1 /8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа с идентификатор *.*.***.* и Е. М. С. и М. М. Ц. са осъдени да предадат на М. К. С. владението върху описаните имоти;

• уважен предявеният от М. К. С. срещу касаторите иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС като Е. М. С. и М. М. Ц. са осъдени пооделно да заплатят на М. К. С. по 1726.29 лева, представляващи обезщетение за ползването за периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г. на припадащата се на ищцата 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица], съставляващо УПИ -* от кв.* по плана на [населено място], с идентификатор *.*.***, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа, с идентификатор *.*.*.*, ведно със законната лихва от 06.03.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания по прилагане на закона, респ. постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС, като цитира множество решения на ВКС, без да формулира конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по следните въпроси:

1. Дължи ли съдът произнасяне относно известното противоречие в показанията на един свидетел, дължащо се било на неточност в спомените на свидетеля, било на непрецизното отразяване в протокола, трябва ли, ако забележи подобна ситуация след приключване на устните състезания в срока на постановяване на решението, съдът да отмени служебно хода по същество и да преразпита свидетеля, за да уточни фактите или поне да разгледа противоречието изрично и да мотивира кои факти приема и защо;

2. Има ли специална форма, под която да се манифестира преобръщането на владението, може ли това да стане с конклудентни действия, които фактически отблъскват владението като недвусмислено показват намерението на владелеца - като действията прекратяващи достъпа до имота на останалите сънаследници;

3. Може ли с обратна нотариална покана, такава, с която се отговаря на някаква друга покана на насрещната страна по съвсем друг въпрос, да се направи пряко или косвено отказ от право или признание на право и не е ли това тълкуване contra legem на поне два конкретни текста - на първо място на чл. 100 ЗС досежно предвидената там форма за действителност, както и относно правилата за прекъсване на давността чл.116 ЗЗД;

4. Извършването на основен ремонт и подобрения в имота - инсталации, дренажи, покрив, врати, прозорци, прекарване на централно парно отопление, вътрешно разпределение, оформяне на вътрешни настилки и двор и други подобни на висока стойност, представляват ли промяна в намерението и преобръщането му във владение, в съответствие с указанията на ТР№ 1 от 2012, където изрично се цитира ППВС от 1974 в този смисъл;

5. Може ли да се смята, че ищците са уведомени за намеренията на ответниците да владеят за себе си с поредицата от действия и разменената кореспонденция между страните през 2008година, в която невладеещите ищци отправят покана, че ответниците “използват неправомерно целия имот от години” и в изготвени от тях протоколи от ОС на собствениците се заканват че ще предприемат принудителни мерки за изгонването им от имота, ако същите не напуснат или не плащат наем и след отказа на владелците да напуснат, не предприемат действия повече от 10 години.

6. Каква е доказателствената стойност на констативните нотариални актове, издадени години по-късно и чия е доказателствената тежест при оспорването им, ако и двете страни разполагат с нотариални актове за наследяване, дарение и прехвърляне на идеални части от 60-те, 70-те и 80-те години, но само едната разполага с констативни нотариални актове от 2008 и 2017 година.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. К. С., чрез процесуалния си представител адвокат Б. Т., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд в частта, с която всеки един от ответниците е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за това, че е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот.Всяка от субективно съединените претенции е с цена на иска под 5 000лв./ 1 726.29 лева за всеки от ответниците/, същата няма обуславящо значение за иска за собственост, поради което въззивното решение в тази си част е било окончателно и не е подлежало на касационен контрол.Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция частично прекратено.

В останалата си част е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата е дъщеря и законен наследник на К. М. С., починал на 21.11.2001г., като освен нея негови наследници са и М. Б. Б. - С. – съпруга, В. К. С.-син и С. С. Д. - внук. Установено е, че К. С. е син и законен наследник на Е. Ф. С., починала на 15.11.1994г., като нейни наследници са още ответниците Е. С. и М. М. - наследили съгласно чл.10 ал.2 ЗН по заместване М. М. С., поч. 09.05.1992 г. - син на Е. С.. Е. Ф. С., е дъщеря и законен наследник на М. Я. С., поч. на 25.07.1973г., като освен нея по реда на чл.10 ал.2 ЗН законен наследник е и Е. А. К., като дъщеря на В. Ф. К., поч. 1964г.

Не е спорно по делото, че Ф. А. С. е закупил парцел четвърти е площ от 855 кв.м., представляващ част от нива с обща площ от 4000 кв.м., находяща се в [населено място], местност „Д. Л.“, пл. № , кв. № *, между улиците Г., Я. и К..

С протокол от 28.05.1959г. по гр.д.№3162/1959 г. по описа на СНС, съдът е одобрил постигнатата спогодба между наследниците на Ф. С.: Е. Ф. С. и В. К.-дъщери, и М. Я. С.- съпруга на Ф. С., по силата на която дъщерите на Ф. С. получават по 1/2 ид.ч. от дървена къща с дворно място от 855кв.м., находящо се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица]/бивша [улица]/, в кв.№ *** по рег.план на [населено място].

По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/18.07.1970г. по описа на нотариус Я. М., I нотариус при СНС, Е. С. е дарила на синовете си К. С. и М. С. по 1/6ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 859 кв.м., находящо се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица], заедно е находящата се в същото жилищна сграда.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №**/25.09.1978г. по описа на нотариус Е. Б., с район на действие на СРС, Е. Ф. С. е прехвърлила на сина си М. С. 1/6 ид.ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв.Д. Л., на [улица], заедно е припадащите се 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, а в замяна на описания имот М. С. прехвърля на майка си Е. С. своята 1/6 ид.ч. от първия етаж на жилищната сграда, заедно с припадащите се 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от дворното място.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/12.04.1978 г. по описа на нотариус Е. Б., с район на действие на СРС, Е. К. е дарила на непълнолетния си син Е. А., със съгласието на баща му Е. Т. А., 1/2 ид. ч. от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. Д.Л., на [улица], заедно с припадащите се ј ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №***/12.12.1983г. по описа на нотариус Е. Б., с район на действие СРС, М. С. е прехвърлил в собственост на майка си Е. Ф. С. притежаваната от него 1/3ид.ч. от втория етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица], а в замяна Е. С. е прехвърлила на сина си 1/3 ид.ч. от първия етаж на същата.

С протокол от 30.03.1984 г. по гр. д. №5332/1984 г. по описа на СНС, съдът е одобрил спогодба между К. С. и М. С., от една страна, и Е. Ф. С. - от друга, по силата на която К. С. и М. С. получават при равни квоти владението и собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. Д. Л., на [улица], ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 859 кв.м., като Е. С. е запазила собствеността върху масивната постройка зад основната сграда в имота, а делът на Е. А. е уравнен в пари.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и въз основа на давностно владение № **, том *, рег.№ **, нотар.дело №242/2008 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ * при НК, Т. С., Е. С. и М. С. са признати за собственици при равни квоти на дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица], съставляващо УПИ -* от кв.* по плана на [населено място], с идентификатор *.*.***, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72.81 кв.м., заедно с 4/6 ид. ч. от втория етаж на сградата, със застроена площ от 59.70кв.м., заедно с прилежащите зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение, № ***, том *, рег.№**, н.д.№179/2017г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ * при НК Т. С., Е. С. и М. С. са признати за собственици на основание наследяване и давностно владение на 1/3 ид.ч. от втория етаж на жилищна сграда със застроена площ от 72.81 кв.м. от дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица].

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза, пазарният наем за периода 02.03.2017г. до 02.03.2020 г. за 1/8 ид.ч. от първи етаж на сградата възлиза на сумата от 1580лв., за 1/16 ид.ч. от втория етаж на сградата възлиза на сумата от 474.90 лв., а за 3/32 ид.ч. от дворното място- сумата от 1819,38 лв.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, като свидетелят И. М. Ц. - съученик на ответника Е. С., е заявил, че е наемал през 90-те години квартири в близост до [улица], където живеели Е. С., сестра му М. и бабата на Е..В този период бабата на Е. била жива.Свидетелят заявил, че чичото на Е. също живеел в къщата, виждал го на прозореца на горния етаж, но не контактувал с него, тъй като имали голяма разлика в годините. В жилището живеели Е., майка му и сестра му.Продължава да поддържа контакти с ответника Е. С., като се виждали един-два пъти месечно.В периода 2002г. - 2003г. свидетелят се изнесъл от квартирата си на [улица], като първоначално живеел с родителите си, а впоследствие в[жк]в столицата.Не е бил свидетел на спорове за имота на [улица].Къщата е ремонтирана доста в края на 80-те и началото на 90-те години, строили ограда откъм улицата, с бетонова основа, мрежа и врата.Имало проблеми с водата и канализацията.В началото на 2000г. правили по-сериозен ремонт, като С. и семейството му плащали на работниците.Свидетелят лично помагал да бъде разчиствано.Ремонтирали се сериозно тръбите за топла вода и канализацията на къщата.Поправял се под, стените и камината в приземния етаж, както коминът и покривът.Свидетелят е заявил, че не му е известно през годините след 1994г. някой друг освен ответникът Е. С., да се е грижил за ремонта на имота.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че по силата на осъществените прехвърлителни сделки, както и по наследствено правоприемство, съсобственици в процесния недвижим имот са ищцата М. К. С. при квоти 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], р-н „Л.“, [улица], съставляващо УПИ -* от кв.* по плана на [населено място], с идентификатор *.*.*, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа, с идентификатор *.*.***.*, ответникът Е. М. С. при квоти 9/24 ид.ч. от дворното място, 3/6 ид.ч. от първия етаж, и 3/12 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда, ответницата М. М. Ц. при квоти 9/24 ид.ч. от дворното място, 3/6 ид.ч. от първия етаж, и 3/12 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда и Т. Е. А., притежаваща 1/4 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от втори етаж.

Прието е за установено по делото, че към момента имотът се владее от двамата ответници - Е. С. и М. Ц..

Въззивният съд е приел за неоснователно направено от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 15.11.1994 г. - датата на смъртта на Е. Ф. С..От показанията на свидетеля Ц. се установява, че наследодателят на ищцата К. С. до смъртта си през 2001г. е използвал жилищно помещение на втория етаж в процесното жилище, което изрично е признато и от ответниците в отговора на исковата молба.По делото няма никакви доказателства ответниците да са противопоставили своето владение на това на К. С., нито на неговите наследници, в който случай може да се приеме, че са осъществявали фактическа власт за себе си.

С отговора на изпратена от ищцата нотариална покана до ответниците Е. С., М. С. и Т. С. за заплащане на месечна наемна цена за съсобствения между тях имот в размер на 800 лв., ответниците не са оспорили качеството на ищцата като съсобственик, а единствено са отговорили, че считат определеното обезщетение за силно завишено.Изложени са мотиви, че в случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете, че той владее само за себе си.Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че само един от наследниците остава в наследствения имот.Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното.След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне е едностранни действия държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът- съвладелец се превръща в съсобственик- владелец.Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно. Прието е, че ползването на имота от един от сънаследниците, извършването на ремонт, заплащане на данъците и битовите консумативи за имота са обикновени действия, които не дават основание да се приеме, че е отблъснато владението на другите сънаследници, респ. съсобственици.

Въззивният съд е приел, че и от събраните пред него гласни доказателства -показанията на свидетелите М. П. и Й. Н., не се доказват твърденията за преобръщане на владението, тъй като свидетелите са установили само факти за обитаване на имота от ответниците и техни роднини и за извършване на ремонти на същия, но не и за „преобръщане на владението“ - установяване на фактическа власт само за себе си и явно отричане на държането в полза на съсобствениците. Свидетелката П. е твърдяла, че никой не е пречел на другите наследници да влизат в имота, а свидетелят Н. преразказва твърдения на Е. С. относно претенции на роднини за имота, но няма лични впечатления С. да е завладял имота, да не е допускал роднини си в него и пр.Посочено е, че извършването на ремонти в съсобствен имот, дори значителни такива, не доказва завладяване на целия имот и владение само за себе си.

Не следва друго и от покана от 03.02.2008г. от ищцата, в която същата посочва, че само ответниците ползват имота.На тази молба последните не са възразили в обратната нотариална покана, че считат имота за свой, а косвено са признали правата на ищцата като само са възразили срещу размера на искания от тях „наем“.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В изложението на касационните основания е посочено, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС като са посочени едно тълкувателно и шест решения, които са постановени по реда на чл.290 от ГПК.Касаторите не са формулирали материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, като общо основание за допускане на касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК /.

В изложението касаторите са формулирали шест въпроса и са навели доводи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по тях при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.Въпроси №№1, 2, 4 и 6 са правни, но по тях не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като има създадена константна практика на ВКС, която не следва да бъде осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени.Въпроси №3 и №5 са фактически и по тях не следва да се допуска касационно обжалване на формално основание.

По първия поставен въпрос е формирана трайна практика на ВКС, в която е посочено как следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели, ако съдът установи, че между тях е налице противоречие.Съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка.Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след съвкупната им преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно и не се кредитира, съдът следва да изложи мотиви за това/ Решение № 13 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г. о., ГК/.Изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг-не, следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено. Показанията им следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства / Решение № 700 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 140 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 297 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2014 г., I г. о., ГК/.

По втори и четвърти въпрос също е налице формирана съдебна практика на ВКС.

Според Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС .Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

В ППВС№6/74г. е прието, че при изясняване дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена.Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика.При промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към собственика.

Отговор на шестия въпрос е даден в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, според което при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение