Определение № 312 от 17.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2109/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение от 15.01.2013 год. по гр.д.№ 3080/2012 год. на Софийски апелативен съд, 4 с-в. С него въззивният съд е потвърдил решението от 06.02.2012 год. постановено по гр.д.№ 504/2010 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният от Д. Г. Валард и И. Д. Валард граждани на Великобритания срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД – разваляне на договор за продажба на недвижим имот и връщане на получените суми по сделката. Искът произтича от сключен между страните на 19.05.2009 год. договор за продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], ваканционен комплекс „С. М.”, материализиран с нот.акт № 176 т.ІІ рег.№ 2267 д.№ 358/2009 год. на нотариус рег.№ 489 С. В.. Имотът е продаден на етап „груб строеж” при наличието на издаден 01.12.2008 год. Протокол № 15 (Акт обр.15) за сумата 66959.14 евро, включваща стойността на довършителните работи, обзавеждане и др., предвидени в предварителния договор. Продавачът е поел задължение за пълното изграждане на комплекса и за снабдяване с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта в срок от 7 месеца, считано от датата на издаване на Акт обр.15, като тези клаузи са включени в договора (п.1 и п.5 на нот.акт). В предварителния договор от 2007 год. са включени клаузи, съобразно които след сключването на окончателния договор, продавачът ще поеме грижата за подържката на имота, както и ще сключи договор за наем за него в качеството на наемател. Твърдението по исковата молба, депозирана на 03.12.2010 год. е, че продавачът [фирма] не е изпълнил задължението за пълното изграждане на ваканционния комплекс до 01.07.2009 год., както и задължението си за довършване на сградата в която е процесния апартамент до степен за издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация. От това следва и неизпълнението на задължението за обзавеждане, поддръжка и наемане. Поради обстоятелството, че от страна на продавача не са били предприети действия по довършването на сградата и комплекса и въвеждането в експлоатация и последващите задължения, приобретателите са предявили иск за развалянето на договора и връщане на платеното. Първоинстанционният съд е приел, че е налице виновно неизпълнение на задълженията, поети с договора, поради което го е развалил и е постановил връщане на даденото. Установено е по делото, че изпълнение на посочените по-горе задължения не е било налице нито към датата на ИМ, нито е настъпило в хода на процеса. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на САС въз основа на събраните по делото доказателства, също е стигнал до извода, че е налице неизпълнение, което не е незначително с оглед интересите на ищците, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация Д. Г. Валард и И. Д. Валард, чрез процесуалния си представител са изразили становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от основанията за допускане на касационен контрол, произтича от следното: В изложението са формулирани следните въпроси: 1./ Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор, както и на сключения между страните нотариален акт при условие, че същите изрично, ясно и точно са уговорили, че в случай на забава на продавача да се снабди с Удостоверение за въвеждане в експлоатация, същият ще дължи неустойка?; 2./ Подлежи ли на разваляне сделка, по която кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът заявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството?; 3./ Допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора?; 4./ Следва ли да се допуска разваляне на сделка при положение, че не е доказана безполезност и когато не е даден срок за изпълнение на задължението, а то все още е възможно? Нито един от посочените въпроси не отговаря на критериите за значим правен въпрос, обуславящ изхода на спора, както те са въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Под формата на правни въпроси, касаторът е въвел твърдения за необоснованост на въззивното решение и неправилно прилагане на материалния закон – чл.20 ЗЗД и чл.87 ал.4 ЗЗД – твърдения за разширително тълкуване на договорите и за незначителност на неполучената от кредитора престация. Дали договорните клаузи са ясни и конкретизирани или се налага тълкуването им е въпрос на конкретна преценка от решаващия съд. Същата преценка, основаваща се на фактите по делото, обуславя и извода дали неизпълнената престация е незначителна и нейната полезност или безполезност за кредитора, като следва да се отбележи, че срокът за изпълнение е изрично въведен. Въпросът по п.2 е формулиран неясно, а и при условие, че в течение на производството по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация не е било издадено, доказателства за пълното изграждане на ваканционния комплекс не са представени, както и предложение към ищците за сключване на наемен договор за имота им не е постъпило, не е ясно съдържанието на термина „готовност да изпълни”. Приложената към изложението задължителна съдебна практика – Решение № 89/2009 год. по т.д.№ 523/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 137/2010 год. по т.д.№ 888/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; ППВС № 3/1973 год. на ВС на НРБ и Решение № 29/2011 год. по т.д.№ 396/2010 год. на І т.о., съдържат произнасяне по въпроси, обусловени от по-различна правна конструкция, а решенията на апелативните съдилища не съдържат противоречие по правни въпроси, а съставляват разрешаване на спорове с различна фактическа обстановка. Разноски от ответниците не са претендирани и не се присъждат. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.