Определение № 276 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4702/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 16810 /16.09.2019 год. на К. В. Д. от [населено място], [община], заявена чрез процесуалния и представител адв. И. А. И. – САК срещу въззивно Решение № 1962 от 30.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 4145/ 2018 год. на АС- София. С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил Решение № 226 от 21.06.2018 година по гр.д. № 562/2016 год. на Софийския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на саморъчно завещание, съставено от И. И. У. в полза на К. В. Д., обявено на 16.03.2015 година по нот. д. № 5/2013 год. на Нотариус Х. с район на действие РС- Самоков, поради това че не е написано и подписано от завещателката и вместо него е постановил ново решение, с което е обявил на основание чл. 42, б.“б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, поради наличие на две дати на съставяне, нищожността на саморъчно завещание, съставено от И. И. У. в полза на К. В. Д., обявено на 16.03.2015 година по нот. д. № 5/2013 год. на Нотариус Х. с район на действие РС- Самоков, по иска на И. А. А., Л. И. Д. и И. И. Д. срещу К. В. Д.. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на закона, във връзка с дадените задължителни разяснения на ТР № 1/2012 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство служебно да приложи императивни материално правни норми - а имено тази на чл. 42, б.“б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН при констатацията на факта, че Саморъчното завещание на И. У. съдържа различна дата в началото и преди подписа на завещателката, въпреки че страната ищец не се е позовала на това основание за нищожност на оспореното завещателно разпореждане, предмет на заявения иск. С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност-неправилност и необоснованост, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по м. на чл. 281, т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК се подържа с довод, че въпросът „ допустимо ли е при изписване на завещанието, завещателят да посочи начална и крайна дата на неговото изписване и в случай, че това е направено, наличието на две дати води ли до нищожност на завещателното разпореждане “ е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС ( без да се сочи конкретно такава). В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация И. А. А., Л. И. Д. и И. И. Д. срещу К. В. Д., с който се оспорват основанията за допускане и отмяна на обжалваното въззивно решение, поддържа се теза за законосъобразност на въззивното решение, като постановено при съблюдаване на изискванията на материалния закон за валидност на завещателните разпореждания. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основания за допускане на касационното обжалване и наведените възражения, както и ограниченията по чл. 280, ал.3 ГПК касаещи допустимостта на касационното производство намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК и насочена срещу обжалваем съдебен акт. След преценка на предпоставките за селекция в рамките на производството по чл. 288 ГПК, касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Завещанието, като в теорията така и в съдебната практика, се дефинира като едностранен, личен, формален и отменим акт ( в смисъла на волеизявление ), с които едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото или с част от имуществото си в полза на друго, определено от него лице. Не съществува никакво отклонение и в тезата, че липата на който и да е от реквизитите на саморъчното завещание, уредено с разпоредбите на чл. 25, ал.1 ЗН, обуславя неговата нищожност. Поставеният въпрос дали наличието на две различни дати, изписани от завещател - в началото и в края на завещателните разпореждания водят до нищожност на саморъчното завещание, няма противоречиво разрешение в съдебната практиката, нито колебания на съставите на ВКС, което обстоятелство да налага исканото от касатора ново произнасяне от страна на касационната инстанция. „Датата“ като реквизит на саморъчното завещание винаги се тълкува като основен елемент, част от формата на акта и неговата неяснота, липса или, аналогично на настоящата хипотеза, посочването на повече от две дати в началото и края на разпорежданията, винаги са интерпретирани от съдилищата ( както и в теорията) за нарушение на формата на акта, обуславяща неговата нищожност. Аргументите винаги са в насока, че имено датата на саморъчното завещание определя момента в който може и следва да се определи ( при съмнения и спор ) дали завещателят е разбирал свойството и значението на изразената от него воля на разпореждане с имуществото му за след смъртта му. В случая не сме изправени пред хипотеза, при която в самия завещателен акт, завещателя да сочи на приемливо обяснение за разминаването в датите, поради което и, след като константната практика на съдилищата е в унисон с изразеното с обжалваното решение становище, не може да се приеме, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия