Определение № 2134 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. М., В. М. М., Ж. А. М. и З. М. М. против решение № 182/11.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 1174/2023 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че с влязло в сила решение, ответниците В. М. и Ж. М. са осъдени да заплатят на ищците суми, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като това сочи на признато по съдебен ред качество на кредитор на ищците по отношение на тези ответвници. Длъжниците В. М. и Ж. М. с извършеното на 02.12.2019 г. (след възникването на вземанията на ищците) дарение на процесния недвижим имот, са намалили имуществото си, като сделката е осъществена в момент, когато е било налице задължението на ответниците В. М. и Ж. М. към ищците. Съдът е приел, че с процесното дарение е намалена възможността на кредиторите за удовлетворяване с цялото имущество на длъжника. Съдът е посочил, че съгласно ал. 2 на чл. 135 ЗЗД е налице оборима презумпция за знание на увреждането, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията може да бъде оборена като третото лице докаже, че не е знаело за увреждането. Тази оборима законова презумпция обръща тежестта на доказване – в тежест на ответниците е да установят чрез пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката. Тъй като приобретатели са родители на ответника В. М., съдът е приел, че по отношение на тях важи законовата презумпция за знание, като презумпцията не е оборена. Съдът е посочил също така, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Във връзка с възражението за привидност на сделката е прието, че по отношение на кредитор - ищец по чл. 135 ЗЗД, ответниците (длъжникът и договарялите с него лица), не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие, като това следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД, които бранят правата на добросъвестните приобретатели на недвижим имот, прехвърлен привидно, ако придобиването е осъществено преди вписване на иска за разкриване на симулацията, както и правата на кредиторите на приобретателя на такъв имот, ако са вписали възбрана преди този момент. Въз основа на горното съдът е приел, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочените правни въпроси касаят възможността да се разкрива симулация на договор, атакуван по реда на чл.135 ЗЗД в това производство, без да е предявен иск и вписана искова молба за прогласяването нищожността на привидния договор. По отношение на кредитор – ищец по чл.135 ЗЗД, ответниците (длъжникът и договарялите с него лица), не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие. Това следва от разпоредбите на чл.17 ал.2 и 3 ЗЗД, които бранят правата на добросъвестните приобретатели на недвижим имот, прехвърлен привидно, ако придобиването е осъществено преди вписване на иска за разкриване на симулацията, както и правата на кредиторите на приобретателя на такъв имот, ако са вписали възбрана преди този момент. Макар да обявява привидната сделка за нищожна (и като такава без транслативен ефект), законодателят дава предпочитание на третите лица и кредиторите, пред тези на страните по привидната сделка. Ако първите са добросъвестни, те запазват придобитите от или срещу приобретателя по нищожната сделка права, макар самият приобретател да не е имал такива. Това разрешение следва да намери приложение и спрямо кредиторът – ищец по чл.135 ЗЗД, доколкото същият е добросъвестен към момента на вписване на исковата молба за обявяване на относителна недействителност. Срещу него ответниците могат да правят възражение за привидност на оспореното увреждащо действие, само ако преди това са вписали искова молба за разкриване на тази привидност. Ищецът по иска по чл.135 ЗЗД е в положение, аналогично на кредиторите на приобретателя по чл.17 ал.3 ЗЗД и неговите права не могат да отпаднат, дори сделката между неговия длъжник и приобретателя да е привидна. Дори такава симулация да е налице, тя не може да бъде противопоставена на ищеца – кредитор по чл.135 ЗЗД. Това разрешение на правните въпроси е възприето от въззивния съд и съответства на практиката на ВКС по тези въпроси – решение № 134/2015 г., постановено по гр.д.№ 3288/2013 г. на ІV гр.отд. на ВКС и др. Наличието на съдебна практика по поставените въпроси и съобразяването и от страна на въззивния съд, води до липса на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба Я. К. следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1250 лева, заплатени от тази страна по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, състава на ВКС