Определение № 9695 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/ и Административен съд София-град /АССГ/ относно компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на А. Х. Х., гражданин на Сирия, против решение № 209Х/06.07.2026 г. на интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което, на основание чл. 38, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС, е отхвърлена като недопустима подадената от чужденеца молба за международна закрила /Регламент (ЕС) 2024/1348/. По повдигнатия спор за подсъдност Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, приема за установено следното от фактическа страна: Съдебното производство по жалбата на А. Х. Х., гражданин на Сирия, срещу горепосоченото решение на интервюиращ орган към ДАБ при МС е образувано първоначално пред Административен съд-Пловдив. С определение № 9503/05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2452/2026 г., съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд София-град. Преценил е характера на атакуваното пред него решение, като акт, издаден на основание чл. 38, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, който не е от категорията актове, посочени в разпоредбите на чл. 84, ал. 2 – ал. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, с оглед на което е обосновал извод, че не може да бъде приложена предвидената в тези норми специална местна подсъдност, а същата следва да се определи по общото правило на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК. Приел е, че оспорващият, като чужденец, на когото не е предоставен статут на бежанец или субсидиарна закрила, няма постоянен адрес на територията на Република България, и е формирал заключение, че делото е от компетентността на Административен съд София-град. По изпратената от АС-Пловдив жалба пред АССГ е образувано адм. дело № 9986/2026 г., което е прекратено с определение № 34005/01.09.2026 г., постановено по същото дело, като е повдигнат настоящия спор за подсъдност. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗУБ, предвиждаща обжалване на изброените в нея решения пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. Счел е за установено, че чуждия гражданин има издадена регистрационна карта, срокът на валидност на която не е изтекъл към датата на постановяване на съдебния акт, а посоченият в нея адрес е в [населено място], което обуславя извода, че настоящият му адрес е именно в този град. Посоченото е мотивирало съда да приеме, че в случая не намира приложение нормата на 133, ал. 1, тъй като лицето е чужденец, намиращ се на територията на страната, който няма постоянен адрес, и местната подсъдност следва да се определи съобразно специалното правило на чл. 84, ал. 2 ЗУБ. В резултат на това, с определение № 34005/04.09.2026 г. АССГ прекратява образуваното пред него производство и повдига спор за подсъдност, изпращайки делото на Върховния административен съд за определяне на съд, който да разгледа жалбата на А. Х. Х.. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав, взе предвид следното: Видно от данните по делото, приетото от интервюиращия орган към ДАБ при МС решение за отхвърляне на молбата за международна закрила като недопустима е постановено на основание чл. 38, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, предвиждащ, че в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II от регламента, решаващият орган може да провери допустимостта на дадена молба и може да му бъдат предоставени правомощия съгласно националното право да отхвърли молбата като недопустима, в случай, че държава, която не е държава-членка, се счита за сигурна трета държава за кандидата съгласно чл. 59, освен ако не е ясно, че кандидатът няма да бъде приет или няма да бъде обратно приет в тази държава. Атакуваният административен акт, издаден по реда на общностната разпоредба не попада сред изрично посочените в националното правило на чл. 84, ал. 2 – ал. 4 ЗУБ решения, но следва да се подчертае, че разпоредбите на Закона за убежището и бежанците, които не са в колизия с нормите на Регламент (ЕС) 2024/1348, не са загубили своето правно действие. При липсата на общностна регулация относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, то този въпрос се урежда съобразно принципа на процесуална автономия от съответната държава - членка. Това изрично е изтъкнато в съображения 88 и 89 към Регламента, а неговото пряко приложение, съобразно чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС, не дерогира действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност, на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). В този смисъл е и решение на Съда на ЕС от 27.06.2013 г. по дело С-93/12 Агроконсултинг /постановено по преюдициално запитване на АССГ относно приложението на чл. 133, ал. 1 АПК/, в което еднозначно се уточнява, че правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие, че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по - неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. С оглед изложеното, необоснован е изводът на АС-Пловдив, че местната подсъдност следва се определи съгласно общото правило на чл. 133, ал. 1 от АПК. Първото изречение от него предвижда, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая оспорващият е чужденец, търсещ международна закрила, който няма постоянен адрес в Република България /по смисъла на чл. 93 от Закона за гражданската регистрация/, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението, като лице, непопадащо в кръга на субектите, посочени в чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „а“ и „в“ от същия нормативен акт. Неприложима е и разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК, съгласно която, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София, тъй като тя визира адресат с установима и правно релевантна връзка в чужбина, а не лице – кандидат за международна закрила, намиращо се на територията на страната. Предвид това, за търсещия закрила чужденец единственият обективен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият му адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта, издавана от ДАБ на основание чл. 41, ал. 1, т. 4 ЗУБ. От представените по преписката доказателства се установява, че на 19.06.2026 г. на сирийския гражданин е издадена регистрационна карта № 826098235, с посочен в нея адрес в [населено място], [жк], бл. [№], който е отразен и в подадената от А. Х. молба за предоставяне на международна закрила. Посоченото налага извода, че настоящият адрес на чужденеца е в [населено място], тъй като същият е вписан в картата му и тя е валидна към датата на депозиране на жалбата срещу решение № 209Х/06.07.2026 г. По аргумент от правилото на чл. 84, ал. 2 ЗУБ и с оглед настоящия адрес на търсещия закрила в [населено място], то настоящият съдебен състав приема, че местно компетентен да се произнесе по оспорването на горепосоченото решение на интервюиращ орган към ДАБ при МС е Административен съд-Хасково. По изложените съображения, повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд - Хасково. Водим от горното, и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение