Определение № 482 от 13.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4221/2019 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Г. Г. А., чрез адв. К. И. Б., срещу определение № 15451/27.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3251/20179 г. от Софийски градски съд. С него съдът, като въззивна инстанция, е потвърдил определение на първостепенния Софийски районен съд за прекратяване производството по делото, като недопустимо, поради липса на правен интерес. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена от легитимна страна, но срещу акт, изключен от касационен контрол. Г. Г. А. е предявил отрицателен установителен иск срещу „Софийска вода“ АД, София, че не дължи сума в размер на 635,11 лв., като погасена по давност. Решението по това дело не би подлежало на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – искът е граждански, оценяем и с цена под 5000 лв. Определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго. МОТИВИРАН от горното, съдът