Определение № 5943 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К., С. С. П. и С. С. К. /последните две конституирани, като ищци в процеса на осн. чл. 227 ГПК, поради настъпила смърт на ищцата Д. С. П./, чрез пълномощник адв. Н. Д. от АК- П., срещу въззивно решение № 13/16.01.2024 г, постановено по възз. гр. д. № 331/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 130/29.03.2023 г. по гр. д. № 632/2022 г. на Окръжен съд- Плевен, с което е отхвърлен предявения от И. С. К., С. С. П., С. С. К., против „Венагро“ ЕООД и П. В. Г., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 167 от ЗЗД за признаване нищожността на договор за учредяване на ипотека, сключен на 19.03.2019 г. между „Венагро“ ЕООД, като ипотекарен кредитор, ЗП П. В. Г., като длъжник, И. С. К., като солидарен и ипотекарен длъжник, обективиран в нотариален акт № ..., том I, рег. № 756, дело № 34/2019 г. на нотариус Р. И., с район на действие Районен съд- Плевен, с предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. .., ап. ., находящ се в сграда с идентификатор ....., разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с предназначение: жилище- апартамент, на едно ниво, с площ 49.26 кв. м, ведно с прилежаща мазе № 7, с площ 6.54 кв. м, ведно с 0.793% идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на имота и прилежащото му помещение, подробно описани в акта, поради липса на съгласие за сключването му от страна на Д. С. П., притежаваща вещно право на ползване върху имота, предмет на ипотеката, към датата на сключване на договора. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касаторите, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване е поставен въпроса: „За действителността на договор за учредяване на ипотека, сключен при липса на съгласие за това от страна на лице-притежател на вещни права върху имота, предмет на ипотеката, и по въпроса за правното значение на липсата на съгласие при сключване на договор за учредяване на ипотека, от страна на лице-притежател на вещни права върху имота, предмет на ипотеката?“. Сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди, се че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по жалбата „Венагро“ ЕООД, в отговор на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Вторият ответник П. В. Г. не е представил писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с договор за дарение обективиран в нотариален акт № ..., том I, рег. № 325, дело № 29/9.03.2017 г. на нотариус с рег. № 082 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- Плевен, Д. С. П. и нейният син С. И. П. са дарили на И. С. К. гореописания недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като дарителката Д. С. П. си е запазила правото на ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. С договор от 19.03.2019 г., обективиран в нотариален акт № .., том I, рег. № 756, дело № 34/2019 г. по описа на нотариус Р. И., с район на действие Районен съд-Плевен, И. С. К. учредила договорна ипотека в полза на „Венагро“ ЕООД върху собствения си недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], за обезпечаване вземането на „Венагро“ ЕООД в размер на 76 438,40 лв. по Споразумение от 19.03.2019 г., подписано от „Венагро“ ЕООД, ЗП П. В. Г., като длъжник и И. С. К., като солидарен длъжник. В нотариалния акт изрично било посочено, че Д. С. П. има безвъзмездно пожизнено право на ползване върху жилището, което е запазено при дарението на имота от Д. С. П. и С. И. П. на И. С. К., извършено с нотариален акт № ..., том I, рег. № 325, дело № 29/2017 г. Не било спорно също, че с решение № 381/24.11.2021 г. по гр. д. № 658/2020 г. на Окръжен съд- Плевен, влязло в сила на 26.01.2022 г., на основание чл. 227, ал. 1, буква „в“ ЗЗД е било отменено дарението, извършено с нотариален акт № ..., том I, рег. № 325, дело № 29/2017 г., в частта, с която Д. С. П. е дарила на И. С. К. 3/4 ид. части от описания недвижим имот. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът, за ипотека, не е нищожен поради липса на съгласие за сключването му. Посочил е, че основанието за нищожност- липса на съгласие е налице, когато страна по сделката формално не е изразила воля за нейното сключване. В действащите нормативни актове липсвало изискване лицето, което притежава право на ползване върху недвижим имот, да участва при учредяване на договорна ипотека върху същия, респективно да дава съгласие за сключването й. Титулярят на правото на ползване, съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗЗД, не бил страна по договора за ипотека. Следователно не била налице хипотезата на липса на съгласие за сключване на договора за ипотека при неучастие на притежателя на право на ползване върху имота при изповядване на сделката. Не се установило също при сключване на договора за ипотека да е била нарушена императивна материалноправна норма. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите в изложението въпрос, свързан с въведеното от тях твърдение за нищожност на договора за ипотека. При договорната ипотека ипотечното право възниква по силата на договор за учредяване на ипотека, който е със законоустановена форма на нотариален акт, подлежащ на вписване в имотния регистър. За да бъде сключен договора е необходимо да бъде изразено съгласие от страните по същия, а това са: кредиторът и собственикът на имота, който може да е както длъжник по обезпеченото вземане, така и трето лице. В последния случай, това трето лице гарантира със своя имот за изпълнението на чужд дълг и следва да търпи в правната си сфера принудително изпълнение в случай на неизпълнение от страна на длъжника. Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД ипотеката може да се учредява само върху имоти, които към момента на сключване на договора са в патримониума на учредяващия ипотека. В настоящия случай е установено, че договорът за ипотека е сключен въз основа съвпадащите волеизявления на: кредитора, длъжника, както и на собственика на имота /към момента на сключване на договора/ и солидарен длъжник- И. С. К.. Не се твърди по делото, и не е установено от въззивния съд, волята на някое от тези лица- страни по договора да е била опорочена. Следва да се посочи, че запазеното пожизнено право на ползване върху имота в полза на трето лице /в случая изрично отбелязано и в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека/, не прави титулярят на това ограничено вещно право страна по договора за ипотека. Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. То е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато върху един недвижим имот има учредено /или запазено/ вещно право на ползване, съдържанието на двете права е различно и носителите им /на двете права/ са различни правни субекти – има собственик и различен от него ползвател, правомощията на собственика и ползвателя са различни. Правото на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на собственика да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от негова страна поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. За приобретателя на „голата“ собственост обаче не съществува ограничение сам валидно да се разпорежда с имота, вкл. да го обременява с вещни тежести, което разпореждане и обременяване само по себе си не уврежда титуляра на правото на ползване върху същия имот, което се запазва в патримониума му при всяка една от тези последващи сделки. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изхода на делото, касатора следва да заплати на ответника по жалбата „Венагро“ ЕООД разноски за настоящата инстанция в размер 1200 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение