Определение № 3955 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 817/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. В., чрез процесуалния представител адвокат И. Т., срещу решение № 397 от 20.11.2023 г. по в.гр.д.№ 549/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 731 от 27.06.2023г. по гр.д.№20235220100233 на Пазарджишкия районен съд, е уважен предявеният от П. Г. А. против касатора отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че К. К. В. не е собственик на 1/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с площ на целия имот от 629кв.м., на основание наследствено правоприемство от наследодателите й К. И. В. и М. Г. В. и придобивна давност. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите: 1.С прехвърляне идеална част от недвижим имот, счита ли се направеното уточнение за точната квадратура, която е прехвърлена и ще се ползва от правоприемниците, за учредено право на ползване, при положение, че няма изрично деклариране, че се учредява право на ползване; 2.Може ли едновременно да се прехвърли право на собственост и да се учреди и право на ползване върху идеална част от недвижим имот с едни и същи страни на едни и същи лица. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация П. Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат Ц. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищецът П. Г. А. и сестра му Д. Г. Б. са наследници по закон на Г. П. А., техен баща, [дата на раждане] и починал на 05.01.2013г. Ответницата К. К. В. е наследник по закон на К. И. В., неин баща, [дата на раждане] и починал на 16.01.2008г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №15, том II, дело №488 от 17.04.1964г. по описа на Пазарджишки народен съд, продавачите А. С. И. и Д. П. И. от [населено място] са продали на Г. П. А. дворно място в [населено място], съставляващо парцел *** в кв.***по плана на [населено място], състоящ се от 600кв.м., при съседи-улица, н-ци Л. И., С. Т. Р., Д. Д. Г., н-ци П. Г. И. и А. Д. К.. С последващ нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя №186, том I, дело №384 от 09.03.1966г. по описа на Пазарджишки народен съд, Г. П. А. отстъпва на К. И. В., М. Г. В., И. Д. П. и А. П. П., правото да настроят върху собствената му масивна жилищна сграда, два етажа с по един апартамент, съгласно одобрения архитектурен план от ГОНС-Пазарджик от 24.10.1964г., а именно: А/ К. И. В. и М. Г. В. общо да изградят апартамент на втория етаж върху бетонната плоча на първия етаж, изградена от прехвърлителя- собственик заедно със стълбището за третия етаж и бетонна плоча за третия етаж. Г. П. А. прехвърля на двамата суперфициари правото на собственост върху съответните общи части от приземния етаж, както и на избено помещение, изградено на 11.30кв.м., находящо се на юг към двора с вход от главното стълбище и 1/6 идеална част от целия парцел – тоест 100 кв.м. незастроено дворно място за ползване; Б/ И. Д. П. и А. П. П. общо да изградят апартамента на третия етаж върху изградената бетонна плоча от В. заедно с изграждането на стълбището за таванското помещение, както и тавана на третия етаж с гредоред и покрива на сградата по утвърдения архитектурен проект на сградата.Г. П. А. е прехвърлил на И. и А. П. правото на собственост на съответните идеални части на приземния етаж и избено помещение застроено на 8.50кв.м., находящо се в съседство на избеното помещение на В., с вход откъм главното стълбище, с право да отвори прозорец за осветляването му.Предвидени са в нотариалния акт и клаузи по изпълнението на конкретни СМР по строежите на двата апартамента. В т.3 от нотариалния акт е записано, че приобретателите приемат отстъпеното им правото на строеж, задължават се да го упражняват при условията посочени в договора и съгласно одобрения архитектурен план за сградата като ще ползват входа към [улица] от нотариалния акт за суперфиция, е записано, че правото на строеж в полза на суперфициарите се отстъпва възмездно общо за сумата от 4100лв от която К. и М. В. заплащат 2500лв, а И. и А. П. сумата от 1600лв. Девет месеца след учредяването на суперфицията, по искане на К. И. В. и М. Г. В. е съставен констативен нотариален акт №55, том I н.д.№1672 от 26.12.1966г., по описа на Народен съд-Пазарджик за собственост по документи, на основание чл.483 ал.1 ГПК отм., с който съпрузите К. и М. В. са признати за собственици на апартамент на II /втория/ етаж, застроен на 113кв.м., състоящ се от 2 стаи, кухня с ниша, хол, баня, клозет и антре с избено помещение, застроено на 11.30 кв.м., находящо се в приземния етаж на юг към двора с вход от главното стълбище и на 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, стълбището, /с нивото на избата до покрива/ и таванското помещение, който апартамент се намира в масивната жилищна страда от 904 куб.м., застроена в парцел *** в кв.***по регулационния план на [населено място] от 1959г., с площ от 600кв.м. и на 1/6 идеална част от двора, ще ползват 100кв.м. от незастроеното дворно място.Въззивният съд е приел, че редакцията на нотариуса за 1/6 ид.ч. от двора и 100кв.м. е несъответна на редакцията по нотариален акт №186, том I, н.д.№384/1966г. - касае се за една и съща част от застроеното дворно място 1/6 ид.ч., уточнена на 100кв.м. Процесният имот е деклариран от ответницата К. В. като придобит по наследство за първи път едва на 15.03.2023г. или 21дни след получаването на препис от исковата молба подадена от ищеца П. Г., а наследството на баща й К. И. В. е открито на 16.01.2008г. Въззивният съд е взел предвид събраните гласни доказателства като съгласно показанията на свидетелят С. И. И., роднина по сватовство с ищеца, сестрата на свидетеля и зет му Г. /син на ищеца/ живеят в имота на [улица]в [населено място], заедно с П. Г. А. и съпругата му, заявил, че познава имота и знае, че представлява кооперация на три етажа, като ищецът със съпругата си живее на първия етаж на нивото на двора, а над тях живеят И. с жена си; не познава лично ответницата К. В., но я е виждал когато е ходил при зет си Г., обяснил е разположението на сградите- отляво срещу жилищната сграда има гаражна врата, в дясно има една по- малка врата, водещи към двора, началото на двора започвало след тротоара, с бетонова алея, с тревна площ вътре в двора, върху която площ има насаждения, допълнил, че в двора има като постройка-навес с инструменти, две клетки с гълъби, кучешка колиба отдясно с куче, коруба и кладенец, категорично е заявил, че освен семейство А. не е виждал друг да стопанисва двора, посочил, че преди в двора е отглеждал кучета през 2012г., но че и преди това е посещавал имота.Знаел, че сестра му и зет му Г. са сключили граждански брак през 2007г.-2008г. като първоначално двамата са били в чужбина /Южна Африка/, а след това се завърнали.Ищецът П. А. първоначално е притежавал апартамент, впоследствие продаден и след това заживял в кооперацията през 2007г.-2008г.В дясната част на двора е имало малка оградена част с мрежа за отглеждане на домати и краставици, като това е било по времето когато свидетелят отглеждал кучетата.От дядото на зет си, през 2012г. свидетелят разбрал, че заграденото място вече не се ползва от никого и няма проблем да го ползва за кучета.От същата страна на заграденото място, но към края на двора имало и гълъбарници. Свидетелят А. К. Б., бивш съпруг на ответницата К. К. В., заявил, че познава родителите на съпругата си и знае, че същите са ползвали част от двора на къщата, където е живеела дъщеря им.За двора се преминавало през мазета за да ползва това място.След тяхната смърт К. ползвала двора, като по това време имало мрежа, но сега била махната.Знаел, че К. В. го ползва за засаждане на домати и чушки, имало и малко лозе.В момента ответницата има там стари секции, изхвърлени в този двор и гуми на колата.Заявил, че за последно е бил в имота на 25.01.2023г. и там празнувал рождения си ден.Знаел за пререкания на К. В. с П. А. за ползването на двора, но не знаел точно за какво.Уточнил е, че е живял в процесния имот, като през 1988г. е сключил граждански брак с К., напуснал жилището през 1990г., и след тази година не е ходил често в двора-веднъж годишно и то не всяка година.Не можел да посочи кога за последно е ходил в двора преди 25.01.2023г.Уточнил, че до двора се стига като се преминава през мазе, което се ползва от К.. От показанията на св.Г. И. П., който е собственик на третия жилищен етаж от кооперацията, се установява, че познавал родителите на К. В., К. и М. В..Той със семейството си обитавал етажа от 1966г., знаел, че В. имат 100кв.м. двор под южната тераса на апартамента, в което място виждал В. да извършват селскостопанска дейност-садили домати.И неговият баща е искал да има такова място, но собствениците на първия етаж А. не им разрешили.В. постоянно работели мястото, а през 2011г. видял и ответницата да го работи.Свидетелствал, че е видял Г. А. да разгражда мястото и предположил, че е поради отпаднала необходимост за К. заради някаква сделка, като в последствие разбрал, че Г. А. е извършил самоуправство, сам го завладял и започнал на строи гълъбарници и малки сгради.Свидетелят уточнил, че няма достъп до двора. От мазето на К. има врата и се излиза на двора за нейните 100кв.м. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в тежест на ответницата по отрицателния установителен иск за собственост е да установи при условията на напълно и главно доказване правото си на собственост, отричано от ищеца както и да изчерпи всички възможни правни основания на които претендира да е станала собственик на процесната идеална част от имота.В отговора на исковата молба ответницата е въвела две правни основания на които основава правото си на собственост-наследствено правоприемство от родителите си, придобили от своя страна тази част чрез възмездна транслативна сделка-суперфиция комбинирана с прехвърляне на право на собственост върху процесната част от имота, както и в резултат на изтекла в полза на родителите й, а след това и за нея придобивна давност по чл.79 ЗС. От систематическото, логическо и смислово тълкуване и вложената действителна воля на страните, съгласно нормата на чл.20 ЗЗД, в договора за суперфиция сключен във формата на нотариален акт №186, том I, нот.д.№384 от 09.03.1966г. в полза на суперфициарите К. и М. В. няма надлежно прехвърлено право на собственост върху 1/6 идеална част от процесния имот, съответстващо на 100кв. от незастроеното дворно място.Изречението, касаещо трансформирането на правото на собственост и на правото на ползване е сложно съставно, но неговото систематическо, логическо и смислово съдържание е да „раздели“ обектите върху които се прехвърлят различни по своето съдържание и обем права в полза на суперфициарите В., а именно -прехвърляне на право на собственост на съответните общи части от приземния етаж, както и на цялото избено помещение на 11.50кв.м., находящо се на юг към двора с вход от главното стълбище, а втората част от съставното изречение започва със съюза „и“ „и 1/6 идеална част от целия парцел „тоест 100-сто квадратни метра незастроено дворно място за ползване.Прието е, че действителната воля на учредителя на суперфицията е била да прехвърли право на собственост върху отделни обекти, както и да прехвърли право на ползване върху 1/6 ид.ч. от дворното място съответстващо на 100кв.м. реална площ от дворното място.Няма основание волята на прехвърлителя да се тълкува по начин, че той прехвърля право си на собственост върху 1/6 ид. част от парцела и отделно прехвърля още 100кв.м. от имота като право на ползване.В същия смисъл следва да се тълкува и издадения констативен нотариален акт №55 от 26.12.1966г. в който правото на собственост признато на К. и М. В. е отделено от прехвърляното право на ползване, като правото на ползване включва 1/6 ид. част от двора равняващ се на 100кв.м. от незастроеното дворно място. По заявеното оригинерно основание за придобиване на процесния имот, въззивният съд е приел, че трансформирането на правото на ползване в право на собственост може да стане чрез промяна на намерението от своене в полза на чуждия собственик в своене в полза на себе си като своя собственост, като това намерение да е демонстрирано по явен начин и да бъде обявено на досегашния собственик.В случая праводателите на ответницата както и самата ответница от момента на учредяване на правото на ползване от Г. П. А. са упражнявали държане върху процесната част за да осъществяват правомощията си, съдържащи се в учреденото им право на ползване- използване на вещта по нейното предназначение-ограждане на частта с мрежа и поставяне на навес за индивидуализиране на ползваната част от незастроеното дворно място и засаждането й със зеленчуци и получаването на добиви от двора-домати, чушки, малко лозе, плодни дръвчета, които дейности представляват същински проявни форми на фактическо реализиране на учреденото им право на ползване.Ограждането на имота, който се предоставя за ползване не променя само по себе си държането му от ползвателя за чуждия собственик в намерение на държателя да свои този имот като своя лична собственост доколкото държателят е със съзнанието, че имота му се предоставя да упражнява само ограничено вещно право на ползване.Посочено е, че не е установено ответницата или нейните родители да са афиширали явно и недвусмислено и непосредствено пред ищеца, че той повече не е собственик на този имот, и че процесната площ предоставена им за ползване е вече тяхна собственост, като са я завладяли, променили са намерението си и са започнали да своят вещта като своя, което да е доведено до знанието на учредилия им право на ползване върху същата тази част собственик, да са я владели реално, спокойно и необезпокоявано като собственици повече от 10г. Изложени са съображения, че към момента на сключване на договора за суперфиция с учреденото право на ползване върху процесните 100кв.м., представляващи 1/6 ид.ч. от незастроеното дворно място е действал ЗПИНМ, съгласно чл. 40 ал.2 от който, за да може част от парцела да бъде предмет на придобивна давност, изискването е частите, на които се разделя по този начин парцелът, да са с размери, при които според действуващите тогава разпоредби на § 39-43 от ППИНМ/отм/ да могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели.Режимът на придобивната давност на реални части от имот според ЗУТ, предвижда, че ако фактическият състав на придобивната давност по чл.79 ЗС не е завършен към момента на урегулирането на поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ съответно ако е налице изключението по чл.200 ал.2 ЗУТ, а именно когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. Процесната спорна част от имота няма такива размери като не са налице и изключенията по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, поради което не е осъществен състав на придобивната давност в полза на ответницата К. В., респективно на нейните праводатели- родителите К. и М. В..Изложени са и мотиви, че владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ, както е твърдяно в случая от ответницата, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части.Взето е предвид, че в случая ако се приеме упражнявано владение от 09.03.1966г., то не са изтекли необходимите за придобиване по давност пълни 10 години на реалната част от процесния поземлен имот от 100кв.м. при действието на ЗПИНМ като не следва да се зачете владението върху тази реална за периода от време от 1973г. до 2000г. с оглед въведената забрана по чл.59 ЗТСУ /отм/ до изменението с ДВ, бр. 34/25.04.2000г. да се придобиват по давност или чрез правни сделки реално определени части от дворищнорегулационни парцели, а след 2000 г. е в сила ЗУТ, съгласно чл.200 ал.1 от който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ (14кв.м. лице и 300 кв. м. повърхност за градовете) или ако тези реално определени части от урегулиран имот са присъединени при условията на чл.17 ЗУТ към съседен имот.Посочено е, че съгласно чл.181 ал.3 ЗТСУ може да бъде придобита идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, но само в случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ тоест до 1973 г. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, който е неясен и вътрешно противоречив.От една страна касаторът навежда доводи, че в полза на неговите праводатели е била прехвърлена идеална част от дворното място, в което впоследствие същите са изградили втори жилищен етаж, а от друга за учредено право на ползване върху този имот и определяне на неговия обем.Следва да се приеме, че касаторът не е формулирал „конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело“ в смисъла, който е изяснен от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице общото основание за това. Вторият въпрос е неотносим към решаващите извода на въззивния съд, тъй като по делото не е прието, че е допустимо между едни и същи страни да се сключи договор, с който едновременно да се прехвърли право на собственост и учреди право на ползване върху един и същи обект. Формиран е извод, че наследодателите на ответницата са придобили правото на собственост върху самостоятелен жилищен обект, тъй като учреденото им право на строеж е било реализирано, а по отношение на дворното място е прието, че им е учредено право на ползване. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.Съгласно практиката на ВКС пред очевидна неправилност сме изправени в случаите, когато съдът е приложил несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Според решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, което се споделя изцяло от настоящия състав,при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора.При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните преди и след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. С оглед на изложеното по-горе касационната инстанция намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като е явно необоснован извода на въззивния съд, че в полза на праводателите на ответницата е било учредено едновременно право на строеж за изграждане на втори етаж върху съществуваща едноетажна жилищна сграда и пожизнено право на ползване върху идеална част от дворното място, което следва да се счита за погасено с факта на настъпване на тяхната смърт. От изложеното следва, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение